Защо бебешките дрешки имат джобове...
Защо бебешките дрешки имат джобове? Никога не съм чувал бебе да казва:
- Цигари, телефон, ключове, документи... добре, да тръгваме!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Нищо не разхубавява жената повече, от скреж по мустаците през зимата!
Една жена каза:
- Никога не съм имала комплекси относно своята възраст, но днес един май прекали!
– А Вие плакахте ли, когато умря Ленин?
– Да, ронех сълзи още когато започнаха да умират динозаврите...
Към някои хора трябва да се отнасяме хладно. При топло отношение загниват бързо.
- Благодарение на кантарчето в банята, знам съвсем точно колко изхождам по голяма нужда.
- Теглиш се преди и след, и изваждаш?
- А! Виж и това е идея!
– Госпожо, с този трамвай ще стигна ли до Женския пазар?
– Не!
Питащият слиза, а жената сяда на неговото място:
– Но пък аз ще стигна...
Жените са като китайците, никой не ги разбира, но доминират на света.
- Ало, "Софийска вода" ли е?
- Да, какво обичате?
- От чешмата ми тече вода!
- А... вие какво очаквахте?
- Еми, като гледам сметката, очаквах да е поне Хайнекен...
- Кирякос, защо купуваш зимни гуми? Тук сняг почти не вали!
- Елефтерия, откак случайно се роди синът ни Йорго, започнах да се отнасям много сериозно към гумите!
От форум:
- Търся костюм на джудже за Коледно тържество... размер 54, ръст 178. Първият коментар:
- Даже не искам да си представя Снежанка...
В банката нахълтва маскиран мъж и насочва пистолет към касиера. Ония примрял от страх пита:
– Вие истински гангстер ли сте или съпругът на Мимето?
- Добър ден!
- Добър ден, от какво се оплаквате?
- Ами, не мога да казвам буквата "ч".
- Хайде сега. Много хубаво си я казвате буквата "ч".
- Е, не, не чъвчем...
- Чух, че по вашият край вали сняг.
- Баси изострения слух имаш, брато!
И тогава Бог погледна какво е сътворил и си каза:
- Бе май попрекалих с идиотите, ама не ми се почва отначало...
По времето на соца, за да обори запада, че държи кубинците затворени на острова, Фидел Кастро отваря емиграционна служба за определено време.
Един ден той отива с джипа да види как върви емиграцията, но наближавайки службата огромната опашка пред нея се разбягва. Фидел дава назад, опашката пак се събира. И така няколко пъти. Накрая успява да хване немощен старец и го пита:
- Дядо, толкова ли съм страшен?
- Не си бе! Просто, ако ти ще си ходиш, ние защо да си ходим?
Абрам показва на приятеля си новият си дом.
- А това тук, Моня е новата ни гостна. На масата могат да се съберат, недайси Боже 24-ма госта.