Най-страшният кошмар: - Да си нарежеш...
Най-страшният кошмар:
- Да си нарежеш някакви мезета, да си налееш питие, да седнеш на масата и да забравиш да вземеш дистанционното...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Животът започва след петдесетте! - каза той и наля още петдесет.
- Моят мъж всеки ден пие. Какво трябва да направя?
- Пластична операция!
В кръчмата клиент към сервитьорката:
- Ракията хубава ли ви е?
- Много е хубава, като мен...
- Дай една бира тогава...
- Тате, моля те, днес ме вземи трезвен от детската градина!
- Защо? Какво се е случило, миличка?
- Нищо... Просто последните четири пъти вместо мен, взимаше госпожата!
Някакъв поръчва в ресторанта:
– Един коняк, чаша вино, голяма водка, бутилка шампанско, халба бира и едно кафе. И моля, кафето да е без кофеин, че имам слабо сърце...
С греяно винце или ракийка всичко се оправя, дори и настроението!
Ако искате да избегнете грозните кафяви петна от кафе, вместо кафе пийте бира!
Много обичам бира... защото никога не оставя петна от кафе...
Напил се един мъж в кръчмата, ама юнашката. И с всичкия си пиян акъл, решил да се прибере пеша. Да, ама то не е лесно. Крачка напред, три назад. Минало едно бабе, погледнало го, па рекло:
– Не така бе, ахмак! Тръгни заднешком, по-бързо ще стигнеш...
- А пък снощи с приятели у дома така се напих, че съм си извикал и... такси!
Приятел от Варна ми звъни по телефона:
– Няма ли скоро да прескочиш насам, че да пием по кафе?
Пък аз отговарям с въпрос:
– Вие там във Варна откога на ракията и викате кафе?
А на въпроса:
- Приятел ли съм с алкохола?!
Отговарям честно:
- НЕ! НЕ СЪМ ПРИЯТЕЛ!!! Но поддържаме връзка...
Иван, Пешо и Мимито седнали да пият кафе в едно кафене. Поръчали са си по едно кафе, сервитьорката им сервира поръчката. Иван си слага две захарчета в кафето си и почва да го бърка, а Пешо взима захарчетата за неговото кафе и си ги слага в джоба и казва:
- За ракия...
След което Мимито с възмущение отговаря:
- Че кой глупак пие ракията със захар??!
Фън шуй по български... Да събереш няколко маси в кръчмата.
А той ми се обади рано заранта... Плачеше... Обясни ми се в любов... А аз мълчах и се чудех къде съм била снощи, и как съм могла да се напия така зверски... И кой въобще плаче и ми хленчи по телефона?