Командос от специалните служби...
Командос от специалните служби закъснява за работа. Шефът му е много ядосан.
- Чакам някакво разумно обяснение. Един час закъснение ми идва малко множко. Все пак си мислех, че мога да разчитам на моите спец-полицаи.
- Шефе, много се извинявам. Всичко ще обясня. Тази сутрин всичко направих както си трябва. Станах в 5 часа. Пробягах 10 километра. Направих 300 лицеви опори. Измих се. Облякох се. Сложих си бронежилетката. Сложих си кобура. Пъхнах пистолета. Сложих ножа. Газовия флакон. Препасах си гумената палка. Овесих си и белезниците на колана. Метнах автомата на рамо. Сложих си маската и каската. Тръгвам да излизам и на вратата се погледнах в огледалото и… се насрах от страх.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Преди първия скок:
- Ами, ако не ми се отвори парашута?
- Ооо… тогава, този който сгъва парашутите, няма да получи премия!
Рота парашутисти-новобранци се строява за първия си скок. Старшината се обръща към един от войниците:
- Защо трепериш такъв?
- Страх ме е, за пръв път ще скачам с парашут…
- Е, ако чак толкова те е страх, тоя път може да скочиш и без парашут.
Старшината строява ротата за упражнение по химическа защита и командва:
- Сложи противогаза!
Войничетата надяват противогазите. Пак команда:
- Свали противогаза!
Всички свалят противогазите.
- Петров, нали казах да свалите противогазите? !
- Свалих го г-н старшина.
- Егати физиономията!
- Пешо, бил ли си на Майорка?
- На лейтенантка съм бил, но на майорка - не!
Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика:
- Иван!
От руския се надига една глава:
- Аз!
Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква:
- Степан!
- Аз!
Бум - още един труп…
В руския окоп стои един казах и се моли:
- Само не Джумабай, само не Джумабай…
Старшината диктува на войник:
- Пиши! На 19 октомври - вторник…
- Фторник или вторник?
Старшината се замисля:
- А бе, я пиши - "На 20 октомври, сряда…"
- Хм, скейтбордист! - помисли си Щирлиц.
- Хм, Щирлиц! - помисли си сваленият съветски пилот, който мъкнеше перката на сваления си самолет на рамо.
Щирлиц пише с боси крака на пишещата си машина и си мисли:
- "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите..."
Дежурният офицер пита редника, който е на пост на портала на поделението:
- Какъв беше този камион, който излезе преди малко?
- Зелен.
- Идиот! Питам те за номера му!
- Номера беше червен на бял фон.
Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква:
- Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм.
- Как тъй късоглед, бе?
- Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената.
- Виждам го. Е? - попитал лекарят.
- Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.
Вечерна проверка. Старшината пита:
- Попов?
- Тук!
- Петров?
- Тук.
- Стоянов… абе кво ли ви проверявам, къде ще ходите… На подводница сме.
Войници кацат на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:
– Онзи кратер вляво от мен, виждате ли го?
– Да.
– Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?
– Да.
– Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?
– Да.
– Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник Пешев:
– Разрешете да запитам.
– Казвай, Пешев!
– Спалното помещение е ясно – там ще спим, консерваторията е ясна – там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?
– Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
Старшината обяснява на войниците:
- Трябва постоянно да държите врага под око!
Да не го изпускате от поглед! Иванов, какво си ме зяпнал?
Преди да заплачат, кърмачета във военна болница искат разрешение да доложат.
Рота от шопи. Командирът дава заповед:
- Отляво надясно - преброй се!
и почват:
- Първи!
- Я до него!
- Он до мене!
- Я сам до тех...