Вицове за елени
В тази категория има 163 вица, разпределени в 11 под-страници.
Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата - пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва да се разнасят подаръци, а торбата стои празнa. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали. В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един единствен помощник - едно малко ангелче.
Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха...
По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита:
- Къде да я сложа тая елха?
Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче...
Чукча се готви за лов на елени. Преди да тръгне дава наставления на жена си:
- Бъди внимателна, ако дойдат геолози на вертолети. Дай им да пият, нахрани ги, но ако поискат да си легнат, в никакъв случай не лягай под тях, защото ще забременееш.
Тръгва чукчата и веднага след него долитат на вертолети геолозите.
Жената ги нахранила, напоила, а след това единият геолог казал:
- Хайде да си легнем.
- Да си легнем, но мъжът ми не разрешава да лягам под тебе.
- Няма проблеми, ще легнеш върху мене тогава.
Жената се съгласила. На сутринта геологът се качва на вертолета и тръгва, а жената му маха отдолу на прощаване и мърмори:
- Лети, лети, глупаче мое бременно...
Чукча води сина си на лов за първи път. Чукчата вижда един елен, гръмва го с пушката и казва на сина си:
- Елен - месо, кожа, рога.
След малко чукчата среща тюлен, и него го гръмва и казва на чукчето:
- Тюлен - месо, кожа, мас.
Повървяват още малко и чукчата забелязва някакъв турист. Застрелва го и него и казва на сина си:
- Турист - кибрит, батерийки, сол.
Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой на около не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти
дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската, цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на м**ната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смръдлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!!!!!
Летен ден. Полянка в гората. По полянката в кръг търчи таралеж и крещи:
- Ха-ха-ха, хи-хи-хи,ху-ху-ху, ой-ой-ой!!!
Към него се приближава елен:
- Кво правиш бе?
- Кеф си правя.
- И аз искам.
- Ами почвай да тичаш като мен!
Тичал еленът, тичал, уморил се, никакъв кеф. Отива пак при таралежа /той продължава да се кефи/:
- Абе, никакъв кеф не усещам..
- Е как бе, виж тревата как хубаво гъделичка по топките!!! Хи-хи-хи, хо-хох-хо!!!
Две блондинки се карат
-Това е еленова пътечка. От тука минават елените да пият вода.
- Не! Това е меча пътечка. От тука минават мечките за мед.
- Не! Еленова!
- Не! Меча!
- Не! Еленова!
- Не! Меча!
Така половин час и накраия ги згазил влак
Английски лорд със съпругата си е на посещение в зоопарк.
Приближават клетката на лъва и съпругата пита стоящ наблизо пазач от зоопарка:
- Извинете господине, колко пъти лъвът прави любов с лъвицата?
- Ами пет до шест пъти дневно.
Дамата поглежда с укор мъжа си и отбелязва:
- Поучете се от лъва, милорд!
Приближават клетката с елените и лорда се обръща към стоящ наблизо пазач:
- Извинете, колко пъти го прави еленът със сърната?
- Два до три пъти в годината, господине.
Лордът се обръща с триумфална усмивка към съпругата си:
- Поучете се от сърната, милейди...
- Е да, но вижте от друга страна какви огромни, красиви рога има еленът, милорд...
Белите хванали трима индианци и ги тикнали в затвора. Първата вечер най-атлетичния от тях - Скокливият елен -прескочил стената и избягал.
На втория ден наи-силният индианец - Големия бизон - счупил решетките на прозореца и се измъкнал. На третия ден най-хитрият и най-наблюдателния сред индианците - Зоркото око -забелязал че килията няма врата и също избягал.
Из Дневника на Дядо Коледа
1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха! (х4)- демек да се чете четири пъти, за да се усети зловещнната на Коледовия смях.- бел. авт.
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Осбено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е цикъл... я да си го повикам аз тука...
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!!!
(Из дневника на Хаяско, джуджето- 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- БОЛИ, БОЛИИИИИИИИИ!"
9 декември, понеденик
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба...
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
...човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам- саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого- бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно... колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма ку*ва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много много обяснения.
19- 23 декември, петък- вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път... за повче подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли... пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
Затворник пише до Дядо Коледа
Той беше вече 22-ра година затворник в централния софийски. Обичаше да свършва на чорапа, разбира се, ако снимката беше качествена. Ако ли не "пъпа му изяждаше лайната".
Викаха му Пешо Слона, щото имаше голям гъз, но и той като слоновете не ставаше за еб*не. Храчеше се всяка сутрин на едно и също място, защото там беше убил един плъх. А още преди да влезе в затвора, имаше навика да заплюва жертвите си. Всички надзиратели го мразеха, щото като надничаха през отвора на вратата винаги ги плесваше един мазен немит от миналата Коледа х*й. Не, че някои не се кефеха, ама от КУРтоазия се мръщеха.
Днес беше Коледа и той реши да напише писмо на Дядо Коледа. Ето кратък фрагмент от него...
"Ей, пед*раст, време е да поработиш и ти! Така, че надигни си шибания задник и право в централния затвор, че и аз искам подарък. Преди да се отправиш насам вземи и снежанка, че тук ми писна от гъзове като теб. А си стар вече, не си млад елен като преди 22 години. Помниш ли как от зор забрави чувала с подаръците тук, а?
Искам тази година да ми донесеш ножовка, вилица, лъжица и малко порно списания. И да не забравиш... доведи и джудженцата, че имам един пед*фил в съседната килия. А тук деца не пускат в затвора. Дъщеря му и сина му идваха онзи ден на свиждане, ама те не са му интересни вече. Между другото искам само да ти кажа, че ти пиша едва сега, щото ми бяха откраднали химикала и не ми даваха тоалетна хартия две седмици. Днес дойде домакинката и донесе малко салфетки. Химикала ми го гепи един дето го хванаха, че изкопал тунел под земята.
Ей, клефук, да не забравиш да доведеш снежанка. Нея много я искам, нали все се оплакваш, че нямаш пари за бензин. Доведи я и тук ще й напълним резервоара. На гръб до Лапландия ще може да те носи момичето. Да не забравя да ти поръчам да ми донесеш и малко лед. Че тук водата е много топла. И още нещо, пед*раст брадясъл, измий си зъбите, че Петьо Целувката още те желае, ама от миналата Коледа не е спрял да повръща. И друго да ти кажа: единият от надзирателите иска тази година да лети за чужбина, така че донеси малко тротил. Хем без пари ще му излезе, хем скоро няма да се върне. И без тва не ни трябва.
Ей, говньо, подстрижи си малко брадата, че после не мога три дена да си изчистя килията от влакънца. Ами тва е! Аре стягай се и тръгвай. Ама недей да минаваш през Русия за насам, че пияните старчоци при мен остават без думи за винаги!!!
С мераци: Пешо Слона
осма последна килия, неосветената на последния етаж
Мъжките фантазии 2
ПСЕВДОИСТОРИЧЕСКА
"Желязната Маска, - говори ми прекрасна дама, - знам, че краля е постъпил с вас несправедливо, и реших да ви подаря най-скъпото което имам - своята чест". Тя повдига пишната си пола...
Вътрешния глас: А пък ти за беда си в желязна маска.
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА
Лицето и е покрито с дебел слой пудра. Възспитали са я да доставя на мъжа удоволствие. Тя е гейша. Тя поставя настрана ветрилото си и подобно на пеперуда, лети на моето татами.
Вътрешния глас: Главното, не й обещавай да й дадеш Курилите!
НОВОГОДИШНА
Самотна новогодишна нощ. Звъни се на вратата. Там стои Снежанка в късо червено палтенце, а от палтото се показват дълги-дълги крака. Годината обещава да бъде хубава!
Вътрешния глас: Не си мисли да отваряш вратата - там стои дебелия Дядо Мраз.
ГАДАТЕЛСКА
На рождения ми ден приятелите ми са решили да ми направят необичаен подарък. Те са ми завързали очите и са излязли от стаята. Но не всички. Някой е останал. Някой, който ми подарява незабравими усещания. Сигурно дори няма да разбера кой е бил. Деси? Надя?
Вътрешния глас: Пешо?!
ЧУЖДЕСТРАННА
Дланта ми гали кафявата и кожа, и отново и отново се изпълвам с желание. Най-хубавото на света - чернокожа жена.
Вътрешния глас: Въпреки всичко Упи Голдберг. Така си и знаех.
БИТОВА
Любовта идва когато най-малко я очакваш. Положението е следното: тя седи на пералнята, краката си е поставила върху раменете ми. С*кса на 1000 оборота в минута е възможен. Доказано от "Зануси".
Вътрешния глас: Възможни усложнения - нервен тик, удар с ток, болест на Паркинсон.
СУПЕРАГЕНТСКА
"Слушай, Джеймс, - казва тя с акцент, - каква е задачата ти?" - "Основната ми задача, - казвам аз, съсредоточено разкопчавайки нейния сутиен, - е да правя такива прекрасни жени като теб, щастливи".
Вътрешния глас: Бонд. Джеймс Бонд. - Антонов. Боян Антонов. Намери няколкото хиляди разлики.
ПСИХОАНАЛИТИЧНА
Тя лежи на диванчето. Сеанса по психоанализа е в самия разгар. Току що съм я довел до хипноза и смятам да се възползвам от това.
Вътрешния глас: Между впрочем това е наказуемо - според новия НК - 131-я с лишаване от свобода от три до шест години.
ПРИКАЗНА
Нося маска на мечок. Момичето ми има дълги рижи коси и доверчиви сини очи. "Кой е ял от моята каша?" - казвам аз. Разбира се, че тя. И наказанието й включва да спи в моето креватче.
Вътрешния глас: Въпроса за психотравмата отпада. Травма е без съмнение е имало.
ПОЛИЦЕЙСКА
Очарователна служителка на КАТ с усмивка описва извършеното от мен нарушение. В допълнение казва, че й приличам на обявения за издирване престъпник и започва да ме претърсва, бавно, но уверено приближавайки се към същността на мъжкото ми начало.
Вътрешния глас: Очарователна служителка на КАТ - това е нещо в областта на фантастиката. Същността на мъжкото ти начало - това някаде в областта на шкембето ли е?
МОКРА
Момичето, което плува в басейна ме кани да се присъединя към нея. Започваме да играем на топка - и неочаквано започваме да правим любов.
Вътрешния глас: Разбирам, че ти си голям специалист по водните процедури, доколкото участваше в отбора по синхронно плуване... но да правиш с*кс във водата е неудобно - физически.
ПЪРВОБИТНА
Хвърлям на пода уловения от мен елен. Приближава се жена ми, тялото й се обвива около мускулестия ми торс. Обладавам я на тигровата кожа и си мисля "По-добрия мъж получава по-добрите жени! Това е справедливо".
Вътрешния глас: Ако наричаш торс крушевидното разширение от бедрата до слънчевия сплит, то наистина никой не може да се сравни с теб по мощност на торса.
ДИСКОТЕЧНА
Разгорещени, излизаме от центъра на дансинга и се отправяме в сенките, където започваме да се галим един друг. След половин час ще се разделим и ако се срещнем пак, сигурно няма да се познаем.
Вътрешния глас: Това ми се струва невероятно, но дори и да се случи наблюдателната охрана прекъсва такива неща много бързо.
ГАСТРОНОМИЧЕСКА
Тялото й е изцяло покрито със сметанов крем. Ръката ми се плъзга по плоското й коремче. Опитвам се да обера сметаната с устни. И ми се струва че това е най-сладката жена в живота ми.
Вътрешния глас: Знам си те теб: така ще се наядеш, че за останалото няма да ти останат сили.
НЕВЕРОЯТНА?
Някога ще я срешна. Ще я обичам повече от живота си, ще живеем дълго и щастливо. И ще умрем в един ден, оставяйки след себе си деца, внуци и правнуци.
Вътрешния глас: Без коментар.
Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума- никой на около не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите....Постоянно пазарувах, а два пъти
дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил.... И за чий....интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската, цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла
купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че...дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се
наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на м**ната си, Дядо
Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смръдлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!!!!!!!
Лорд Тоби и съпругата му се разхождат в зоопарка. До всяка клетка има пазач. Спират до клетката на маймуните. Миледи пита пазача:
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи, питайте.
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават маймуните?
- Три-четири пъти дневно.
- Чухте ли, милорд?
Горд и величествен като камъните на Стоунхендж, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на зайците.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават зайците?
- Три-четири пъти седмично.
- Чухте ли, милорд?
Невъзмутим като сфинкс, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на жирафа.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават жирафите?
- Три-четири пъти месечно.
- Чухте ли, милорд?
Студен като айсберг, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на лъва.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават лъвовете?
- Три-четири пъти годишно.
- Чухте ли, милорд?
Непристъпен като Маунт Еверест, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на благородния елен.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи, питайте.
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават благородните елени?
- Един или по-малко пъти годишно.
- Чухте ли, миледи? Вижте само колко е благороден!
- Но, господи, милорд! Вижте какви са му рогата!
Чукчата плува по реката с лодката и си пее песен:
"Ето, аз, чукчата, плавам по реката.
На голямата ми бърза лодка.
Ето, елените отиват на водопой.
И слънцето свети силно в небето.
И птичките летят, и рибите скачат във водата.
Ето, един геолог сере в храстите.
Пфу, развали ми хубавата песен."
Срещат се ловец и риболовец, риболовецът се хвали:
- Хванах толкова голяма риба, че от опашката й направих метла и жената още мете къщата.
Ловецът:
- Аз пък отидох на лов и застрелях един елен и не щеш ли се показа горският. За да не ме окошарят дигнах пушката и го застрелях. Изкопах един трап и таман да го закопая хоп двама цигани. Не ми остана нищо друго-дигнах пушката и ги застрелях. Таман да ги зария и тях и хоп един рейс пионерчета.
- И к'во стана? - пита риболовецът тръпнещ в очакване.
- Намали малко от рибата щото ще застрелям и пионерчетата - казал ловецът.