Вицове за евреи
Вицовете и шегите за евреите, осмиват евреите с тяхното скъперничество, лакомия, алчност и влечение към богатството, парите и облагите, придобити без труд и заслуги.
В тази категория има 1004 вица, разпределени в 67 под-страници.
Сара е на смъртно легло и казва на мъжа си:
- Моше, искам да си призная, преди да умра, за да нямам грях на душата - синът ни не е от теб.
- Съседът Ицхак е истинският му баща!
- Я бягай, бе! Ицхак, тоя красавец, ще вземе да спи с теб - такава грозотия. Не вярвам, мой си е синът!
- Вярно е, Моше. Исках синът ми да е красив като него и му дадох пари, за да забременея от него.
- Хъм… така по вярвам… Я чакай малко, а ти от къде си взела пари?
- От касата на магазина ти ги взех. Тайно.
- Видя ли ма - мой си е синът!
- Ядене, платено от някой друг, не съдържа никакви калории!
Стара еврейска поговорка
Когато на сутринта Сара продаде подарения ѝ вечерта букет, Аврам разбра - това е жената за него.
На фронта. Моше лежи смъртно ранен.
- Моля те, Исак, застреляй ме, не ме оставяй в ръцете на врага!
- Недей така бе, Моше, не бива.
- Моля те бе, Исак!
- Нямам патрони, нали преди малко свършиха...
- Я виж! Тука ми останал един! Хайде, ще ти го продам...
Моше тича при равина:
- Ребе, искам да живея вечно! Дай съвет.
- Ожени се!
- И толкова ? И ще живея вечно?
- А бе, не точно, но скоро след това ще ти се изпари желанието.
В изповедалнята:
- Съгреших,отче, много съгреших!
- Кажи, чадо.
- Измамих евреин, отче.
- Това не е грях, чадо! Това е чудо!
Вървят арменец и евреин в пустинята. Евреинът намерил торба със злато.
- Хайде да делим - казал арменецът.
- Аз я видях, за мен е!
След време арменецът намира торба с храна.
- Хайде да делим!
- Аз я видях, за мен е!
- Ще ти дам половината злато! - казал евреинът.
- Ще направя пазар и ще дойдеш да си пазаруваш - казал арменецът.
Отива евреинът и пита:
- Колко струва половината храна?
- Една торба злато.
- Много е!
- Пазар голям - избирай.
В израелско училище:
- Господин учителю, може ли в събота да се умножава сила по разстояние? Защото се получава работа!
- Може, ако силата е чужда!
Както казваше старият евреин, чичо Аврам:
- За да живееш, трябва да работиш! За да живееш ДОБРЕ, трябва да измислиш нещо друго...!
В самолет седели един до друг виетнамец и евреин. Очевидно между тях съществувала взаимна антипатия и затова почти по време на целия полет нищо не си продумвали. По едно време евреинът казал:
- Аз не обичам много виетнамците?
- Защо? - попитал го виетнамецът.
- Защото те нападнаха Пърл Харбър по време на Втората световна война.
- Не бяхме ние, а японците!!!!
- Виетнамци, японци, китайци – все тая.
- А аз не обичам евреите - контрирал го виетнамецът.
- Защо?
- Защото те са виновни за потъването на „Титаник“.
- Не бяхме ние, а един айсберг!
- Айсберг, Голденберг, Розенберг – все тая....
Както казваше стария евреин дядо Аврам, за да живееш, трябва да работиш. А за да живееш добре, трябва да правиш нещо друго...
- Моше, защо се разведохте със Сара?
- А ми мислех, че е любима, а тя излезе скъпа!
- Ето ти пържен бекон.
- Но аз съм евреин!
- Споко, бе, безплатен е...
Късно през нощта закъснял минувач върви по тъмна уличка на Белфаст. Внезапно в тила му се опира дуло на пистолет и се чува глас:
- Ти какъв си? Католик или протестант?
Човекът светкавично съобразява: "Ако му кажа, че съм католик, той може да е протестант и да ме гръмне. Ако му кажа, че съм протестант и той е католик, пак лошо."
- Аз съм евреин - изведнъж решава минувачът.
- Вай, Аллах! Аз съм най-щастливият палестинец в този град!
Ивицата Газа. Еврейски магазин за оръжие. Влиза богат арабин:
- Селям алейкум, рави!
- Шалом! - отвръща продавачът и потрива ръце.
- Бомби имаш ли?
- Ами, ето - сочи витрината евреина - гранати, динамитни шашки...
- Не бе! Аз съм голям терорист! Искам голяма бомба!
- Амиии... Имам една тука, ама хем е скъпа, хем е с изтичаща гаранция...
- Бе кой ти гледа парите, бе! - отсича арабина и вади огромна пачка.
Евреина отива в склада и се връща с огромен кашон.
Преброява внимателно парите и дава кашона на арабина,
който щастлив грабва кашона и си тръгва.
- А бе, рави. Ти спомена нещо за гаранцията.
Колко още остава? - пита от вратата арабина.
- Ами как да ти кажа - евреина си поглежда часовника - 57-56-55-54...