Вицове за евреи
Вицовете и шегите за евреите, осмиват евреите с тяхното скъперничество, лакомия, алчност и влечение към богатството, парите и облагите, придобити без труд и заслуги.
В тази категория има 1000 вица, разпределени в 67 под-страници.
В самолет пътуват един до друг виетнамец и евреин. Очевидната взаимна антипатия ги кара да мълчат. По едно време евреинът не издържал:
- Аз не обичам виетнамци, защото нападнаха Пърл Харбър по време на Втората световна война.
- Не бяхме ние, а японците...
- Виетнамци, японци, китайци - все тая.
- А аз пък не обичам евреите, защото са виновни за потъването на "Титаник". - контрирал го виетнамецът
- Не бяхме ние, а един айсберг.
- Айсберг, Голденберг, Розенберг - все тая...
Пътува старият Абрамович, в метрото в Москва. Някой написал със спрей на стената:
- "Бийте еврейте и пощальоните".
- Пощальоните пък за какво? - си мисли старият Абрамович.
Авраам го сполетявало нещастие след нещастие. Загубил препитанието си и нямал с какво да изхранва семейството си.
Отишъл в синагогата и говорил с равина:
- Рави, тежки времена настъпиха! Нямам поминък, не мога да издържам семейството си! Даже нямам пари да купя едно мляко, да изпият децата по една чаша!
Равинът смирено му рекъл:
- Аврааме, ти си добър човек. Ще се моля довечера за теб, дано бъдат чути молитвите ми!
Отишъл вкъщи Авраам и си легнал. Когато се събуди - чудо! Били му пораснали гърди, които пускали мляко! Налял по една чаша, но решил пак да се върне в синагогата.
- Рави, видях какво се случи с мен! Молитвите ти бяха чути, но точно така ли трябваше Господ да ми помага? Аз просто исках пари!
- Аврааме, голям човек си. Знаеш, ние сме евреи - чудо ще сторим, но пари няма да дадем!
- Никога не ям свинско.
- Евреин ли сте?
- Не.
- Значи вегетарианец?
- Не. Канибал съм!
- Авраме, не разбирам, защо всички викат "Павароти е голям талант! Ах, какъв глас!" А той пее фалшиво и фъфли.
- Да не си му ходил на концерта?
- Не бе, Мошето вчера ходи, и като се върна ми го изпя.
Той беше българин по майка и евреин по приятелят на баща му.
Моше и Исак си говорели. Моше споделил:
- Ааах... Сина ще се жени.
- Е, че какво лошо?
- Ми кво, снахата се казва Иван.
- Тц, тц, тц! - тюхкал се Исак.
- Наистина тъжно. Даже името не е еврейско.
Стар евреин лежал на смъртно легло, почти без признаци на живот. Внукът му се суетял около него. По едно време болният отворил очи и казал:
- Ицик, замириса ми на кюфтета. Моля те, донеси ми едно!
След минутка внукът се върнал от кухнята и казал:
- Баба не дава, каза че са за погребението...
Вървят през пустинята евреин и арменец. Евреин носи на рамо торба с жълтици, а арменеца торба сливи. Евреинът ожаднява и казва на арменеца:
- Да направим пазар.
Арменецът се съгласил и сложили торбите пред себе си.
Евреина пита:
- Колко искаш за сливите?
Арменеца отговаря:
- Торба злато.
Евреина:
- Скъпичко ги даваш.
Арменеца:
- Ееее... поразходи се, огледай...
В руски затвор, през 70-те години, решили да пробват някой от мошениците дали са се поправили. Викнали първо един руснак и го питали:
- За колко време можеш да си купиш Волга?
- Ми за седмица!
- Охооо, ясно! Не се е поправил. - сметнала комисията.
Викнали един грузинец:
- За колко време можеш да си купиш Волга?
- Ми за година!
- Да поседи още малко, има напредък.
Викнали един евреин:
- За колко време можеш да си купиш Волга?
Тоя доста мислил и отговорил:
- Не мога да конкретизирам напълно, но за 10-15 години.
- Браво! Най-после един поправил се.
За по-сигурно решили да продължат диалога:
- Дълъг период?
- Ми, тя Волга не е малка река. Това пристанища, градове, кораби...
Сара се събужда и вижда, че Яков не спи.
- Какво става, защо се разхождаш нервно? - пита го тя.
- Много съм притеснен. Трябва да връщам пари утре.
- На кого?
- На съседа Моше.
- Добре, ще му ги върнеш.
- Ама как, като нямам! - инати се Яков.
Сара отваря прозореца и се провиква:
- Моше! Наистина ли Яков има да ти връща пари утре сутринта?
- Да! - крещи Моше.
- Но той няма, така че ще ти ги върне друг път.
Сара затваря прозореца и казва:
- Спокойно, лягай да спиш. Сега той ще се притеснява кога ще му върнеш парите!
Москва. Януари 1978 година, 5:30 часа сутринта. Температурата е минус 38 градуса. Пред рибарския магазин се е наредила опашка и чака да отворят. Всички чакат кротко и търпеливо и само потропват с крака от студ. 7:00 часа. Температурата е минус 33 градуса. Всички продължават да чакат. 9:00 часа. Температурата е минус 31 градуса. От магазина излиза един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката евреи?
Няколко души вдигат ръка.
- Другари евреи, искам да ви кажа, че днес за вас риба няма да има.
12:30 часа. Температурата е минус 24 градуса. Хората още чакат упорито. Излиза пак един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката безпартийни?
Отново няколко души вдигат ръка.
- Другари безпартийни, искам да ви кажа, че днес и за вас риба няма да има.
16:30 часа. Температурата е минус 32 градуса. Хората още чакат. Излиза отново продавачът и казва:
- Другари, сега сме си вече само наши хора, искам да ви кажа, че днес риба изобщо няма да има.
Умира Соломон.
Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело:
- Изневерявал ли си?
- Е, как да ви кажа...
- Ясно. А данъчните лъгал ли си?
- Не, откъде накъде, но...
- Ясно.
И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата:
- Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада.
Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи":
- Е, успех, грешнико!
И го бутват с викове:
- Взимайте попълнението!
Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон.
И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска:
- Новият! Хайде, ще те закарам до града.
- А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът?
- Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Еврейска мъдрост:
- Не се нервирай, за това не плащат.