Вицове за евреи
Вицовете и шегите за евреите, осмиват евреите с тяхното скъперничество, лакомия, алчност и влечение към богатството, парите и облагите, придобити без труд и заслуги.
В тази категория има 1000 вица, разпределени в 67 под-страници.
Еврейски доктор, не можел да си намери работа в американски болници и решил да си открие малка частна клиника.
На входа залепил плакат с надпис:
"За лечение вземаме 20 долара, ако болестта ви не изчезне, връщаме 100."
Американски адвокат, решил, че това е добра възможност да изкара 100 долара, и посетил клиниката.
Влиза при доктора и казва:
- Изгубих вкус! Не усещам нищо като ям.
Докторът:
- Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки от него.
Адвокатът:
- Пфу! Но това е керосин!
Докторът:
- Поздравления, чувството ви за вкус се завръща. Дължите 20$.
Ядосан, адвоката платил 20$. Но това не му давало мира, че се е прецакал. След няколко дни отново решил да пробва, и да си върне парите.
Адвокатът:
- Загубих паметта си. Не мога да си спомня много неща, почти нищо.
Докторът:
- Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки.
Адвокатът недоволен:
- Пфу, ама това е керосин, дадохте ми същото и предния път.
Докторът:
- Поздравления, паметта ви се завръща, дължите 20$. Адвокатът дал 20$ и си тръгнал направо бесен. Това не му давало мира и след седмица, ето го отново при доктора.
Адвокатът:
- Нещо съм много зле със зрението, мисля, че ослепях.
Докторът:
- За съжаление, за тази болест лечение няма. Сестра дайте на господина 100$.
Адвокатът със широка усмивка взиращ се в банкнотата направо изревал:
- Но това са 20$?
Докторът:
- Поздравления, зрението ви се е оправило. Дължите 20$.
Аврам отива при Моше обущаря и му казва:
- Моше, виж тези обувки. От 15 години ги имам и много си ги обичам. Дали можеш да ги ремонтираш?
Моше гледал, гледа и казал...
- Абе, Авраме! Не виждаш ли, че за нищо не стават? Време е да ги продадеш.
- Моше, ти нали си доктор? Мини утре да прегледаш жената!
- Аз съм доктор по археология, Авраме!
- Е, тя и жена ми не е много млада...
На фронта. Моше лежи смъртно ранен.
- Моля те, Исак, застреляй ме, не ме оставяй в ръцете на врага!
- Недей така бе, Моше, не бива.
- Моля те, Исак!
- Нямам патрони, нали преди малко свършиха...
- Я виж! Тука ми останал един! Хайде, ще ти го продам...
Евреин, турчин и българин се събрали заедно и направили някакъв голям зулум. Завели ги при османския кадия да ги съди.
- Тежко е провинението, тежка ще бъде и присъдата - рекъл кадията.
Постановил всеки от тримата обвиняеми да си избере сам наказанието: да плати сто жълтици, да понесе сто удара с тояга или да изяде една ока сол. Евреинът тихичко платил стоте монети и си тръгнал. Турчинът горчиво си помислил: "Фукара човек съм аз, пари нямам, но да ям сол е унизително". И рекъл на заптиите:
- Бийте.
Изтърпял стоте удара и полужив-полумъртъв се измъкнал от кадийския конак.
Българинът хитро си помислил: "Ще мина метър, ще ям сол", казал и започнал. Изял почти цялата буца, но така му призляло, че преди да глътне последните солени трохи, решил:
- Бийте!
На деветдесет и седмата сопа усетил, че ще му изхвръкне душата от зор.
- Аман - примолил се българинът - ето ви сто жълтици, само ме пуснете да си ида у дома...
Евреин с танк преследва арабин през пустинята. Арабина има само "Калашников" и отвреме навреме се обръща и стреля по танка. По едно време патроните свършват и арабинът се приготвя да посрещне смъртта. Танкът обаче спира, отваря се люкът отгоре, а от него се подава евреинът:
- Патроните ли свърши?
- Да.
- Искаш ли да ти продам малко?
Над Рим пада самолет.
В салона стар евреин се кара на жена си:
- Казах ти, Сара, да харчим разумно парите! А ти хвърляше монети във фонтана - да се върнем тук, та да се върнем.
Веднъж попитали Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
- Какво представлява "притискащата дипломация"?
Кисинджър отговорил:
- О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
- Какво? Как може да стане такова нещо?
- Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам: "Искате ли да се ожените за американска еврейка?"
Той объркано отговаря:
- Но защо? Тук, у нас е пълно с хубави момичета.
Аз продължавам:
- Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежът се почесва по главата и казва:
- Е, това променя нещата...
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
- Искате ли да имате за президент на банката едно българско селянче?
- Фу! - отговарят от банката.
- А ако той е бъдещият зет на Рокфелер?
- Е, това разбира се променя нещата...
Отивам при Рокфелер и му казвам:
- Искате ли за зет един български селянин?
А той възмутено:
- Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
- Да, но той е председател на управителния съвет на Швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
- О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
- Ох, пак финансист! Сигурно е скучен и досаден.
А аз и казвам:
- Да, но той е едно хубаво, здраво и силно селско момче от слънчева България!
А тя - с възторг:
- О-о-о! Това променя нещата...
Попитали един евреин:
- Какво ще направиш, ако е студено?
- Ще седна до печката.
- А, ако е много студено?
- Ще седна по близо до печката.
- А, ако е много, много студено?
- Ще се залепя за печката.
- А, ако е смразяващо студено?
- Ще прегърна печката.
- А, ако е толкова студено, че вече няма накъде?
- Е, ако е чак толкова студено... няма начин, ще включа печката.
В еврейско неделно училище:
- Я кажи, Аврамчо, кое тежи повече - кило желязо, или кило вълна?
- Когато купуваме или когато продаваме?
Неделя. Сара и Моше на масата, златна сватба, само двамата.
Тя го гледа дълго и накрая проронва:
- Моше, за толкова години съвместен живот ти... нищо не си ми купил...
Пауза. Моше (с немалка почуда):
- Сара, за първи път от толкова години чувам, че ти продаваш нещо!
Евреин от Русия получава разрешение за имиграция в Израел. На изхода, докато руснаците проверяват багажа му, намират бюст на Ленин.
- Какво е това?
Евреинът:
- Въпросът "какво е това?" е грешен, другарю! Трябваше да питаш "кой е той?"! Това е Ленин - полага основите на социализма, носейки доброта на руския народ. Взех го със себе си като спомен от плодородните дни...
Руския офицер бил впечатлен от отговора:
- Добре, можеш да минеш!
На летището в Тел Авив митническият служител също видял бюста и попитал:
- Какво е това?
Евреинът:
- Въпросът "какво е това?" е грешен! Трябваше да питаш "кой е той?", братко! Това е Ленин. Наложи ми се да напусна Русия заради този луд злодей! Взех го със себе си, за да го гледам всеки ден и да го проклинам!
Израелският служител също останал впечатлен:
- Добре, можеш да минеш!
Евреинът се е прибрал в къщи, сложил бюста на бюфета и поканил близките си. Един от племенниците му попитал: "Какво е това?"
Евреинът:
- Въпросът "какво е това" е грешен, моето дете! Трябваше да питаш "Кой е той?"! Това е Ленин... десет килограма двадесет и четири каратово злато, без данъци, безмитно и без ДДС!
- Равине, ще ходя на море. Чух, че там жените се обличали много леко. Може ли да ги гледам ако например са с големи деколтета или много къси поли?
- Може!
- А добре, а ако се пекат на плажа по бикини?
- Пак може да ги гледаш.
- Ами ако са без горнища?
- Можеш...
- Добре, а има ли нещо което евреинът не може да гледа?
- Има разбира се.
- Какво например?
- Хмм, ами например електрожен.
- Аврам, мога ли да ползвам твоята косачка?
- Разбира се Моше, но само в границите на моята ливада.
Одеса, публичен дом. Влиза Рабинович.
- Мадам, във вашето прекрасно заведение дали се предлагат всякакви услуги?
- Роман Викторович, вие ме обиждате, нашето заведение има повече от тридесет годишна история. Практически ние сме една от първите частни инициативи на перестройката. Даже като се замисля може с малко да сме по-стара институция.
- Извинявам се мадам, не исках да се ви обидя, но бях длъжен да попитам. Прекрасно, тогава дали предлагате ми*ет по еврейски?
Мадам идея си няма за какво иде реч, но честта задължава.
- Разбира се, качете се на вторият етаж, осма стая. Вас ще ви обслужи най-добрата ни служителка.
Мадам вика фаворитката на заведението.
- Розичка, ти си ми като дете, израсна на коленете ми. Знаеш и можеш всичко на което съм те научила. Можеш ли да се качиш в 208 стая и да направиш на Роман Викторович един ми*ет по еврейски или да помоля София?
- Моля ви се мадам, вие ме обиждате. Разбира се, че ще обслужа господин Рабинович. Той е наш редовен клиент.
Роза идея си няма какво е ми*ет по еврейски, но репутацията задължава. Качва се на вторият етаж влиза в осма стая и от вратата прави оферта:
- Роман Викторович, ако ми обясните как се прави ми*ет по еврейски, готова съм да ви направя 50% отстъпка.
- А, точно така се прави!