На 23 февруари, отбелязвайки деня...
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!".
И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Седи си Щирлиц и си спомня за съветските вестници...
"Правда", "Известия", "Красная звезда"...
Ах, тези незабравими статии: "Да превърнем в дело решенията на пленума на ЦК на КПСС", портретът на вожда на първа страница... О, колко дълго бе лишен от това щастие!
За съжаление отново му бе съдено да се задоволява с омразната немска тоалетна хартия...
Върви си Мюлер по берлинска улица с папка секретни документи в ръка. Щирлиц го гледа от един прозорец наблизо. "Накъде ли отива?", мисли си Щирлиц. "Не е твоя работа, гадино!", мисли си Мюлер.
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега, ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитарят на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно:
- Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
- Щирлиц, какъв цвят са боксерките ми?
- Червени на бели капки.
- Браво, хванахте се - засмя се Мюлер, - за това знаеше само руската радистка.
- Вдигнете си ципа, шефе, иначе за това ще знае цялото III- то управление!
Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара:
- Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа - ще му сменя бравата!
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва - Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци.
"Забравил съм да изключа ютията" - мисли си разузнавачът.
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа...
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
"Следят ме!" - стресна се разузнавачът.
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц... - помислиха си бейзболистите.
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
- Щирлиц! - помисли си Мюлер.
- Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му.
- Пистолет! - помисли си Мюлер.
- Близо си, сладур... - помисли си Щирлиц.
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер.
Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер!
Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал...
На сутринта го викат при Мюлер.
"Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!"
"Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение.
Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път... Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно...
В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"...
Настава смут и объркване в залата... Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва:
- Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс...
Щирлиц видя наклонена кула.
- Пиза... - помисли си Щирлиц.
- По-малко трябва да пиеш... - помисли си кулата.
Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
- Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана:
- Айн шнапс, бите.
Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва:
- На-а-а-а-а-а!