Слуховете че псувам, са ш*бана...
Слуховете че псувам, са ш*бана измислица!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Срещат се две приятелки и се оплакват една на друга.
- Аман от тези мъже. Когато са отгоре - заспиват, когато са отдолу - им е задушно, като са на една страна - гледат към телевизора, когато е прав - изстиват му краката...
Справедливост:
- За какво те съдиха?
- За рушвет!
- А как те освободиха?
- С рушвет!
- Кога изчезва любовта?
- Когато една жена започне да хърка, вместо да мърка.
Стадии на смях при жените:
1. Прилив на смях като камбанка...
2. Ранена чайка...
3. Задушаващ се психопат...
Стои една клиентка в магазина пред щанда със замразените патици и нерешително оглежда. Чуди се, върти се. Нервите на продавача накрая не издържали и той рекъл:
- Госпожа, ще пазарувате ли или си търсите сродна душа?
Габровец гази в реката.
Негов приятел го вижда и го пита:
- Жоре, какво дириш?
- Ами, закачих с въдицата една чудна мренка, сетне закачих тиган... Рекох си, че и бутилка оливце може да е метната тук!
- Някой знае ли кога ще е ЧЕРНИЯ ПЕТЪК?
- Другата сряда се пада!
- Аха, на 29-ти значи, така ли?
Един мъж среща бездомник.
- И как я докара до тука?
- Няма да повярваш, преди седмица имах покрив над главата си, ходех във библиотеката, ходех на фитнес...
- И как загуби всичко, хазарт, данъчни, развод...
- Не бе, излязох от затвора...
Днеска у рейса една бабичка така са беше нагньела с чесън, та всички оздравяхме!
Платих си сметките, данъците, кредита и сега най-после спя спокойно - в подлеза на гарата...
Дядо чете лекарствата и съставките им в аптеката:
- „Фе-нил-амин", „Ал-кил-амин"...
- Какво, дядо, не ти харесват цените ли? - пита го аптекарят.
- Не. Не ми харесва, че всички свършват на "Амин"...
- Те руснаците са си такива, не си дават много зор. Що мислиш Октомврийската революция е избухнала чак през ноември?
Китаец влиза в супермаркет и казва:
- Чан чун жмън пън кока кола.
Продавачът нервен:
- Чакай малко бре, много бързаш нищо не разбрах. Да ти дам 2 бутилки к'во?
Криско щял да издава втора книга, този път за оцветяване, защото първата никой не я разбрал.
В театъра.
- Извинете, господине, седнали сте на ветрилото ми.
- Така ли? О, Боже! Пък аз се чудех какво е това, дето ми духа отдолу.