С един приятел, подпийнали се качваме...
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Събужда се сутринта поручик Ржевски и гледа как слугата му чисти мундира от повръщано. Досрамяло го о решил да се оправдае:
- Григорий, представяш ли си, отивам вчера на бал, стоя си мирно, пия шампанско, разговарям с дамите и някакъв пиян нахал ме оповръща целия, така го праснах по мутрата.
- Малко му е било, господарю! Изсрал ви се е и в гащите...
Рабинович бледен, въздишайки тежко се качва за трети път на въртележката.
- Ако ти е лошо, по-добре слез? - казва му приятел.
- Не, ни за нищо на света! Собственикът ми дължи двеста лева и това е единствения начин да си ги получа обратно.
Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва:
- И какво правиш тук?!
- Ами, возя се...
- Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!..
Една сутрин поручик Ржевски се прибира в полка, а дясната му ръка е в гипс и всичките му пръсти са счупени.
Полковника е в шок.
- Поручик, това е безобразие! Как ще държите сабята?
- Нямам никаква вина полковник - оправдава се поручика - Вчера бях на сватбата на корнета. Танцувам си с булката, нищо лошо не правя... Когато изведнъж отнякъде се появи корнета, побегна към нас и какъъъъв шут отпра с ботуша си между краката на жена си...
Отива селянин при Лев Толстой и го пита:
- Кажи ми, батюшка, защо параходът е на пара и банята е на пара. Параходът върви, а банята - не, а?"
Замислил се графът.
- Разбираш ли, братле... Как да ти обясня?... Върви на майната си...
Когaто той й предложи да излязат заедно, тя падна от стола, скочи на кревата, 15 минути бягa из стаята от щaстие и накрая каза "Ще си помисля"...
Известен журналист вижда в ресторанта на Айфеловата кула художникът Едгар Дега. Приближава го и го пита:
- Вие, господине, сте един от най-заклетите противници на Айфеловата кула, какво правите тук?
- Най-много обичам да пия кафето си тук, защото това е единственото място в Париж, от което не виждам Айфеловата кула.
Карам си Поршето аз и ме спира някакъв и пита:
- Ква ти е заплатата, а? Кажи ква ти е заплатата?
- Е па 150лв. - му казах аз.
- Е как 150лв, бе?!? Виж - Порше караш!
- И кво от това? - му отвърнах - Аз като бях в казармата, ми даваха по 10лв, а карах танк!
- Кой е най-възрастният във вашето семейство?
- Пра-пра-пра-пра-прадядо.
- Това не е възможно! - му казах аз. А той отвърна:
- В-в-в-в-възможно е.
Слизам една сутрин до кварталното заведение да си взема едно кафе. И там, на улицата, ме спира някакъв пияница и ми вика:
- А бе, извинявай, ама имаш ли 20лв да ми дадеш назаем. Ще ти ги върна, обещавам! Много съм стабилен! Ти не ме познаваш, ама можеш да питаш, тука у квартала всички ме познават. Аз съм Стефан П*тката, можеш да питаш всеки.
Пътувам си в метрото, а срещу мен седи едно момче, чете книга, но от време на време вдига поглед към мен и ме гледа изпитателно. Хубаво момче ;) Явно идва неговата спирка и той става. И тогава виждам книгата, която чете: "Как да разпознаем вещиците" !!!
Час пик в метрото:
- Девойко, аз искам да ви...
- Съгласна съм.
- ... помоля...
- Казах ви, че съм съгласна.
- ...да не ме бутате с чадъра си по топките.
- Нахалник!
Мъж се връща от лов. Жена му го пита:
- Скъпи, а защо миришеш на акано?
Той й отговаря:
- Скъпа, отидох на лов с Шаро. Влязохме в гората, и Шаро изчезна някъде. Продължих и намерих една бърлога. Коленичих и погледнах вътре... Изведнъж някой отзад ми сложи две лапи на гърба. Обърнах се и видях, че това е Шаро, но не можах да спра да акам!...
Кое е по-добре - една постоянна любовница или много различни?
По-добре много trial програми, отколкото една, че и тя нелицензирана!
Раждането на Азис е предсказал за пръв път Пушкин:
"Родила царица в ночь не то сына, не то дочь…"