Вицове за фармацевти
В тази категория има 1130 вица, разпределени в 76 под-страници.
В аптеката:
– Дайте ми Виагра от 50 мг, да зарадвам жената за св. Валентин!
– Съжалявам, но в момента нямаме от 50 мг. Ще ви дам една от 100 мг и ще я сцепите на две.
– Кого? Жена ми ли?
– Неее, таблетката...
Рано сутрин е. Около 8, 8 и нещо. Влиза в аптеката млад мъж и попитал аптекаря:
– Има те ли виагра?
– Има. И му подал едно хапче.
Младежът извадил 50 лв. да си плати.
– Много е рано! - рекъл аптекарят.
- Нямам, да ви върна ресто...
– Споко. Аз ще ходя до плод-зеленчука. Ще напазарувам и ще ви платя.
Напазарувал той зарзават. Същата работа. Рано било и нямали да му върнат ресто...
– Споко... Ще си купя малко месо.. И ще ви платя..
В месарницата се разиграла същата картинка. След това и в пекарната... Нямали да му върнат.
– Споко... Е, от таксиджията, ще поискам да ми ги развали.
Метнал той покупките и духнал... Разбира се.
След час, влиза в същата аптека, друг момък с думите:
– Имате ли виагра?
– Имам.. Имам...
– Е, как е? Работи ли?
– Ми... Преди вас мина един човечец. Взе едно хапче и е*а Мамата на цялата махала!!!
Влиза един с качулка в аптека:
Аптекарката:
- Обир ли е това?
- Не, бе! Презервативи искам, ама ме е срам...
Един младеж завършил морско училище, баща му веднага го уредил да плава и му казал:
- Сине, за първи път се качваш на кораб. Вземи си презервативи и хапчета против повръщане!
Отишъл синът до кварталната аптека и си купил 3 презерватива и един блистер хапчета. Вечерта баща му, като го видял, казал:
- Сине, вземи си повече! Не знаеш какво може да стане!
На другия ден младежът отишъл пак в аптеката и взел още 2 кутии презервативи и 2 кутийки хапчета.
Вечерта баща му пак:
- А бе, сине, заминаваш за 9 месеца, всичко се случва! Вземи си още, нито храна, нито вода искат! Вече изнервен, на следващия ден синът влязъл пак в аптеката и още от вратата извикал:
- Един кашон презервативи и един кашон хапчета против повръщане! Платил си. И точно преди да си тръгне аптекарката го спряла:
- Момче, гледам че често пазаруваш презервативи и хапчета против повръщане.
- Да, какво от това?
- Ами, искам да те питам. Като е толкова грозна, защо я чукаш?
- Тате, как съм се появил аз?
- Общо взето, аптеката беше затворена.
В аптеката:
- За мен, моля, успокоително.
- На таблетки или на капки?
- Я не ме вбесявай...
Един мъж споделя:
- Жената ме прати до аптеката да взема от "ония таблетки, които помагат за ерекцията"... Реакцията ѝ при вида на хапчетата за отслабване беше неочаквана... Като ме изпишат от ортопедията, ще си търся квартира...
Влиза един зевзек в аптека, приближава се към прозорчето и пита:
- Има ли сметана?
- Не!
- А сух салам?
- Не!
- Сигурно и консерви с копърка няма?
- Няма! Това е аптека и не търгуваме с такива неща...
- Кофти търгувате тука.
- Що не застанеш ти зад прозорчето и да търгуваш по-добре?
- Съгласен!
Разменили си местата. Зевзекът застанал зад прозорчето, а аптекарят седи отвън и пита:
- Има ли сметана?
- Има!
- А черен хайвер?
- Има!
- Добре, дай по сто грама от двете!
- А рецепта имаш ли?
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
- Алкохолик, нещастник! Цял ден пиеш, нищо не правиш!
- Хубу ма жина... Кажи ко а напрая!
- Отиди ми купи кори за баница, че свършиха. Ще искаш да плюскаш довечера, тулуп!
- Хубу ма жина... Отде са купуват?
- ОТ АПТЕКАТА, СВИНЬО!
Тръгнал нашия залитайки към аптеката, влиза. Там опашка от жени, пуснали промоция на тампони... Две жени от опашката си говорят:
- Чудя се колко пакета да си взема - 2 или 3?
Нашия се обажда:
- Не си ли знайш тавата ма?
Мъж влиза в аптеката за да си купи презервативи. Виждайки младата и хубава аптекарка, мъжът се смутил.
- Дайте ми, моля... палто, разбирате ме... нужно ми е палто от по-големия размер.
Аптекарката му подава презервативите и казва:
- Ако ви е нужно към палтото и една плюшена яка, приключвам работа в седем часа.
Посред нощ, в една аптека влиза разголена жена, застава пред фармацевта и казва предизвикателно:
- От месеци не съм виждала мъж!
Аптекаря се усмихва с разбиране и ведро отговаря:
- Тука имам едни страшни капки за очи!
Полицай хванал един много як престъпник, оковал го с белезниците, но той ги скъсал с лекота и пак побягнал. Настигнал го отново, сложил му белезниците на колегата - пак същият резултат - скъсани на две. Трети път го хванал полицая, бръкнал в джоба си и видял един презерватив. Отворил го, стегнал ръцете му с него. Бабанката опъвал, разтягал, но не могъл да го скъса и така го прибрали в ареста. Ченгето се похвалило на шефа си за случката и той го пратил да купи 1000 презерватива, и да ги раздадат на всички - за задържане на особено опасни престъпници. Полицаят отишъл в аптеката, а там - опашка.
Попитал културно:
- Граждани, може ли да мина отпред? По служба съм...
Пуснали го най-отпред, а той заявил с висок глас:
- Хиляда презерватива, моля!
Една девойка от опашката констатирала веднага:
- Леле-е-е, до сега само ни биеха в полицията, а сега вече и ще ни и е*ат!
Жена попрехвърлила средната възраст възразила:
- А бе, ще ни е*ат, ама ще ни и пазят!
От края на опашката се чуло тъничко пед*раско гласче:
- И моля ви, всички наред! Да няма пак - наши и ваши...
Някакъв се прибира вкъщи и от вратата го почват:
- Къде? Стой! Къде отиваш? Събу ли се? Аха, добре… стой! В кухнята! В кухнята влез! В хола съм почистила… Какъв филм? Ще ти го разкажат утре. И мачът не те интересува. Хорските мъже се прибират в къщи, ремонтират, готвят, помагат на жените си, а ти? Стой! Якето къде метна? А, на закачалката е… Е, ами не мога пък все да те следя. Остави столааа! Току-що го минах със спирт. Яж на мивката. Не, не пипай чинията… От тенджерата можеш. Довечера идват майка ми и сестра ми, няма да мия съдове през пет минути, я! Виж, виж какво направи? Троха!!! А преди малко минах с прахосмукачката… Стига толкова, виж се на какво си замязал! Измий си чинията и я прибери. Къде тръгна? Къде? Казах ти — чакам гости, нямаш работа в хола. На балкона ще почакаш. Чист въздух, зимно слънце, хората се прибират в къщи при любимите си съпруги… Ееех, какви мъже имат другите жени, пък на мен какво се падна… Какво мърмориш? Стой там и чакай… Чакааай! Къде тук? По-назад, тук съм мила… Още, още… Стой! Къде изчезна? А бе, тук е шести етаж, защо не внимаваш? Стигна ли вече долу? Ставай, ставай! Нищо ти няма… И се прибирай по-бързичко! А, не — я чакай! Иди до магазина и купи едно кисело мляко, че забравих, така и така си навън. И от аптеката вземи един аналгин, че главата ме заболя от теб!
Влизам днес в аптеката и с усмивка на уста се обръщам към симпатичната аптекарка:
- Една опаковка презервативи.
А тя с намигване ме пита:
- За тук или за вкъщи?