Ало, дъще, как си? - Ало, мамо...
- Ало, дъще, как си?
- Ало, мамо, лошо те чувам... Децата крещят, навсякъде е разхвърляно, боли ме глава, схвана ми се гърба...
- Ей сега идвам, моето момиче! Ще разтребя, ще сложа децата да легнат, ще сготвя за Андрей, а ти ще починеш.
- Кой е Андрей?!
- Мъжът ти!
- Мъжът ми се казва Александър...
- О... Извинете, объркала съм номера!
- Ало, сега не разбрах... вие няма ли да дойдете?
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Днес моя ми каза да си почивам! Той сам щял да си вдигне кръвното!
- Келнер! Донесли сте ми сметка за три порции, а ние с момичето изядохме две.
- Съпругата ви през две маси също беше гладна и си поръча...
- Ти обеща да се оженим тази зима!
- Нека бъдем честни. Та това зима ли е?!
Майка към дете:
- Иди оттатък, виж какво прави баща ти и му кажи, че не се прави така.
- Искам да сложа целия свят в краката ти?
- Пешо, я да ми се разкараш с тоя глобус от тука...
- Как са внуците мамо? Справяш ли се?
- Всичко е наред, скоро ще си лягаме. А ти помниш ли, коя приказка от тези които ти разказвах, най-много ти харесваше?
- Ами "Като завършиш института, ще печелиш повече пари!"
- Тате, книгата която ми изпрати е страхотна. Имаш ли други?
- Охо, четеш, радвам се, ще ти изпратя още!
- А бе ще чета като се пенсионирам. В тая намерих 50 лева!
В Русия има поверие, че ако изтървеш вилица по време на хранене, ще ти дойдат гости.
Одеса. Семейство на Изя Рабинович вечеря. Внезапно Изя по невнимание бута вилицата от масата, всички замръзват от ужас, но той по някакво чудо успява в последния миг да улови прибора на сантиметър от пода. Докато фамилията въздъхва групово от облекчение, телефонът звъни. Малкият Абрамчик вдига слушалката и казва ухилен:
- Тате, обади се леля Сара, че току-що е заседнала в асансьора!
От няколко години спестявам, закачих карта на света и казах на жена ми да хвърли стреличка от дартс по нея, и където попадне, отиваме за две седмици да празнуваме нашата годишнина. Искам официално да ви съобщя, че следващите две седмици ще прекараме зад хладилника."
Ей, тъз мойта балдъза тъй ли не я заболя главата един път, като кака ѝ!
- Скъпа, приготви се, ще те направя най-щастлива на света!
- Що?! Напускаш ли ме?
- Бабо, може ли да си оставя играчките у вас за няколко дена?
- Що, бе, Жорко? Какво стана?
- А бе, днес изписват мама и брат ми от родилното. Не е ясно още що за човек е...
- Жоре, кое обичаш повече - мен или супа?
- Първото!
(пояснявам - първо, второ и десерт)
Каже ли ти жена ти "Нямам повече въпроси..." , можеш спокойно да започнеш да си пишеш завещанието.
Малкият Върбанчо и майка му.
- Мамо, ще ме пуснеш ли на бънджи?
- В никакъв случай!
- Но защо...!? Всичките ми приятели ще отидат.
- А, ако приятелите ти кажат да скочиш от някой мост, ще скочиш ли, а?