Вицове » Фитнес

Вицове за фитнес

В тази категория има 386 вица, разпределени в 26 под-страници.

Оценка: 5 от възможни 10 - общо: 13618

Еротичен телефон

По жицата

Протокол от един истински разговор по еротичен телефон

егоист: Ало?
Тя: Да, здравей, аз съм Лиза и съм готова да станем много близки
егоист: Здравей, Лиза. Ами... как си облечена?
Тя: С червена копринена блузка и къса пола, с високи токове. Всеки ден ходя на фитнес, тялото ми е стегнато и съвършено. Мерките ми са
90-60-90. А ти как изглеждаш, сладурче?
егоист: Висок съм 1.90 и тежа 85 килограма. Нося очила и съм обут в анцуг, купих си го оня ден от магазина на Найки. По потник съм, обаче го окапах с гювеч оня ден и сега мирише малко странно.
Тя: О, как те искам! Желаеш ли да ме чукаш?
егоист: Окей.
Тя: Добре тогава. Вече сме в спалнята ми. Пуснала съм тиха неясна музика и съм запалила свещи върху нощното шкафче и по раклата. Поглеждам те в очите през немирен кичур руси коси. Ръката ми се плъзва надолу към слабините ти и започва да разтърква нежно огромната подутина там.
егоист: Ох, почвам да се потя.
Тя: Издърпвам ти ризата и започвам да те целувам по гърдите.
егоист: Аз... такова... ти разкопчавам блузката. Ръцете ми треперят.
Тя: Аз сладко стена.
егоист: Аз пък ти хващам блузата и започвам да я свличам от тялото ти.
Тя: Аз блажено отмятам глава назад. Хладната коприна се плъзга по топлата ми кожа. Все по-бързо разтривам огромния ти звяр през панталона.
егоист: Ръката ми се отплесва от напрежение и раздирам дупка в блузата ти. Извинявай, много съжалявам.
Тя: Няма значение, не беше толкова скъпа.
егоист: Ще ти я платя.
Тя: Не се притеснявай, не държах много на нея. Отдолу съм по черен дантелен сутиен. Дишам дълбоко, гърдите ми са набъбнали и напират да изскочат от сутиена.
егоист: Боря се със закопчалката на сутиена. Май нещо е заяла. Имаш ли
ножица под ръка?
Тя: Хващам ръката ти и нежно я целувам. После посягам назад и го разкопчавам. Сутиенът се плъзва по раменете ми и пада на пода. Хладният въздух облива гърдите ми. Зърната ми се втвърдяват.
егоист: Еб*си, страшна си. Как го направи? Вдигам сутиена ти и почвам да разглеждам устройството на закопчалката.
Тя: Извивам гръб като котка. О, скъпи! Преди малко съм се изкъпала и сега искам да почувствам езика ти навсякъде по тялото си!
егоист: Пускам сутиена върху леглото. Сега те ближа, по... така, де... по гърдите. Много са... хм, готини.
Тя: Прокарвам пръсти през косата ти. Сега леко смуча мекичкото на ухото ти.
егоист: Само не си пъхай езика! Много мразя! Кихам! Гърдите ти се покриват с лиги и сополи.
Тя: Моля?
егоист: Извинявай...
Тя: Нищо де, избърсвам гърдите си с остатъците от блузата си.
егоист: Взимам мократа блузка и я пускам на пода. Тя казва "пльок".
Тя: Така... Смъквам ти анцуга и търкам твърдия ти член.
егоист: Аааа! Пищя с тънък гласец! Студени са ти ръцете! Аааа!
Тя: Вдигам си поличката. Искаш ли да ми свалиш гащичките?
егоист: Що не. Свалям ти гащичките. Сега почвам да те лижа по... ъ-ъ-ъ... Ох,чакай малко.
Тя: Какво става?
егоист: Влезе ми пичи косъм в кривото гърло. Задушавам се.
Тя: Добре ли си?
егоист: Не мога да спра да кашлям, ще си изкашлям червата, еб*ти. Целият почервенявам.
Тя: Мога ли да ти помогна с нещо?
егоист: Тичам към кухнята, почти се задушавам. Къде са ти чашите?
Тя: В шкафа вдясно от мивката.
егоист; Изпивам чаша вода. Ох, по-добре съм.
Тя: Аз съм в леглото. Мокра съм, толкова те искам, че чак ме боли.
егоист: Избърсвам чашата и я слагам обратно в шкафа. Тръгвам обратно към спалнята. Чакай, много е тъмно, къде е спалнята?
Тя: Последната врата вляво в дъното на коридора.
егоист: Чакай. Оп, напипах я. Влизам.
Тя: Свалям ти анцуга. Стена и скимтя, толкова много те искам.
егоист: И аз.
Тя: Сега си гол. Целувам те сластно, телата ни се притискат...
егоист: Чакай, натискаш ми очилата в носа. Ще ми остане синьо.
Тя: Може ли да ти сваля очилата?
егоист: Не, ще ми ги изкривиш. Свалям ги, обаче не виждам много добре без тях, предупреждавам те. Слагам ги на нощната масичка.
Тя: Коленича на леглото. Вкарай ми го скъпи!
егоист: Ох, пикае ми се. Тръгвам през стаята с разперени напред ръце. 0-ох ритнах си кутренцето. Намерих тоалетната.
Тя: Побързай, скъпи.
егоист: Готов съм! Опитвам се да пусна водата, обаче не намирам дръжката. Опаа.
Тя: Какво сега?
егоист: Май съм се изпикал в коша за пране. Извинявай. Тръгвам обратно към спалнята и гледам да не се блъскам много в стените.
Тя: О, да. Да, ела!
егоист: Сега ще си сложа това... оная работа... в твоята такова... в твоята оная работа.
Тя: Да, вкарай ми го, скъпи, да, влез в мен!
егоист: Галя гладкия ти задник. Целувам влажната ти шия... Обаче имам малък проблем.
Тя: Поклащам задника си и те търся, разтворена. Не мога да издържа и секунда повече! Вкарай ми го сега, веднага чуваш ли!
егоист: Не ми става.
Тя: Какво?
егоист: Ми мек ми е. Не мога да го вдигна.
Тя: Изправям се, в очите ми се чете възмущение.
егоист: Свивам рамене с тъжна физиономия. Пишката ми виси. Сега ще си сложа очилата и ще я видя аз тая работа. Не мога да си го обясня.
Тя: Остави. Аз вече се обличам. Закопчавам си сутиена. Слагам си унищожената от теб блуза и потръпвам от отвращение.
егоист: Недей де, чакай малко. Зверя се в тъмното, опитвам се да намеря нощната масичка, на която са ми очилата. Плъзвам ръка по раклата и събарям дезодоранти, рамки на снимки и някакви свещи.
Тя: Закопчавам си блузата. Сега си обувам обувките.
егоист: Опа! Намерих си очилата. Слагам си ги. Господи! Една от свещите е подпалила пердето и то сега гори! Соча натам с шокирана физиономия!
Тя: Бе я си е*и майката! Нещастник такъв!
егоист: Вече и мокетът гори! О, нее! Мамка му, какво ще правим сега?
Тя: (сигнал заето)

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Ченге спасява щерката на голяма спортна клечка и за благодарност получава карта за неговия фитнесцентър с басейн...
Тъй като му е сефте да ползва басейн, ченгето поразпитало и се снабдило с всички необходими аксесоари - бански, шапки и т.н.
Плува си то с кеф кучешката из коридора, но за беля - допикало му се. Плахо попитало съседа по коридор:
- Абе, къде е тука кенефът, че...
Поглежда го другият учуден и казва:
- Абе ти нов ли си? Пикай в басейна - всички така правят!
На другия ден ченгето го вика шефът му и крещи:
- Говедо! Как можа да орезилиш цялото управление, бе ахмак?!
- `Що бе, шефе?
- Пикал си в басейна, идиот!
- Ама, шефе, те ми казаха, че всички пикаят в басейна, та и аз...
- Кретен такъв! Те, че всички пикаят в басейна - пикаят. Ама кой го прави от трамплина бе!

Добавен преди 10 години 2 Преглед

Дневник на един Студент

6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.

12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.

20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.

28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.

2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.

10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.

11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.

12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.

13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.

14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.

16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.

17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...

20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.

27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).

6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.

8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.

9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.

12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.

15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?

19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...

1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.

5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.

9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.

14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.

17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.

19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".

29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.

3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!

5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.

Добавен преди 10 години 4 Преглед

- Знаете ли защо програмистите не ходят на фитнес?
- На програмиста не му е нужен фитнес. Силата му е в пръстите.
И в с*кса е така...

Добавен преди 10 години 0 Преглед

По жицата

егоист: Ало?
Тя: Да, здравей, аз съм Лиза и съм готова да станем много близки
егоист: Здравей, Лиза. Ами... как си облечена?
Тя: С червена копринена блузка и къса пола, с високи токове. Всеки ден ходя на фитнес, тялото ми е стегнато и съвършено. Мерките ми са 90-60-90. А ти как изглеждаш, сладурче?
егоист: Висок съм 1.90 и тежа 85 килограма. Нося очила и съм обут в анцуг, купих си го оня ден от магазина на Найки. По потник съм, обаче го окапах с гювеч оня ден и сега мирише малко странно.
Тя: О, как те искам! Желаеш ли да ме чукаш?
егоист: Окей.
Тя: Добре тогава. Вече сме в спалнята ми. Пуснала съм тиха неясна музика и съм запалила свещи върху нощното шкафче и по раклата. Поглеждам те в очите през немирен кичур руси коси. Ръката ми се плъзва надолу към слабините ти и започва да разтърква нежно огромната подутина там.
егоист: Ох, почвам да се потя.
Тя: Издърпвам ти ризата и започвам да те целувам по гърдите.
егоист: Аз... такова... ти разкопчавам блузката. Ръцете ми треперят.
Тя: Аз сладко стена.
егоист: Аз пък ти хващам блузата и започвам да я свличам от тялото ти.
Тя: Аз блажено отмятам глава назад. Хладната коприна се плъзга по топлата ми кожа. Все по-бързо разтривам огромния ти звяр през панталона.
егоист: Ръката ми се отплесва от напрежение и раздирам дупка в блузата ти. Извинявай, много съжалявам.
Тя: Няма значение, не беше толкова скъпа.
егоист: Ще ти я платя.
Тя: Не се притеснявай, не държах много на нея. Отдолу съм по черен дантелен сутиен. Дишам дълбоко, гърдите ми са набъбнали и напират да изскочат от сутиена.
егоист: Боря се със закопчалката на сутиена. Май нещо е заяла. Имаш ли ножица под ръка?
Тя: Хващам ръката ти и нежно я целувам. После посягам назад и го разкопчавам. Сутиенът се плъзва по раменете ми и пада на пода. Хладният въздух облива гърдите ми. Зърната ми се втвърдяват.
егоист: Еб*си, страшна си. Как го направи? Вдигам сутиена ти и почвам да разглеждам устройството на закопчалката.
Тя: Извивам гръб като котка. О, скъпи! Преди малко съм се изкъпала и сега искам да почувствам езика ти навсякъде по тялото си!
егоист: Пускам сутиена върху леглото. Сега те ближа, по... така, де... по гърдите. Много са... хм, готини.
Тя: Прокарвам пръсти през косата ти. Сега леко смуча мекичкото на ухото ти.
егоист: Само не си пъхай езика! Много мразя! Кихам! Гърдите ти се покриват с лиги и сополи.
Тя: Моля?
егоист: Извинявай...
Тя: Нищо де, избърсвам гърдите си с остатъците от блузата си.
егоист: Взимам мократа блузка и я пускам на пода. Тя казва "пльок".
Тя: Така... Смъквам ти анцуга и търкам твърдия ти член.
егоист: Аааа! Пищя с тънък гласец! Студени са ти ръцете! Аааа!
Тя: Вдигам си поличката. Искаш ли да ми свалиш гащичките?
егоист: Що не. Свалям ти гащичките. Сега почвам да те лижа по... ъ-ъ-ъ... Ох,чакай малко.
Тя: Какво става?
егоист: Влезе ми пичи косъм в кривото гърло. Задушавам се.
Тя: Добре ли си?
егоист: Не мога да спра да кашлям, ще си изкашлям червата, еб*ти. Целият почервенявам.
Тя: Мога ли да ти помогна с нещо?
егоист: Тичам към кухнята, почти се задушавам. Къде са ти чашите?
Тя: В шкафа вдясно от мивката.
егоист; Изпивам чаша вода. Ох, по-добре съм.
Тя: Аз съм в леглото. Мокра съм, толкова те искам, че чак ме боли.
егоист: Избърсвам чашата и я слагам обратно в шкафа. Тръгвам обратно към спалнята. Чакай, много е тъмно, къде е спалнята?
Тя: Последната врата вляво в дъното на коридора.
егоист: Чакай. Оп, напипах я. Влизам.
Тя: Свалям ти анцуга. Стена и скимтя, толкова много те искам.
егоист: И аз.
Тя: Сега си гол. Целувам те сластно, телата ни се притискат...
егоист: Чакай, натискаш ми очилата в носа. Ще ми остане синьо.
Тя: Може ли да ти сваля очилата?
егоист: Не, ще ми ги изкривиш. Свалям ги, обаче не виждам много добре без тях, предупреждавам те. Слагам ги на нощната масичка.
Тя: Коленича на леглото. Вкарай ми го скъпи!
егоист: Ох, пикае ми се. Тръгвам през стаята с разперени напред ръце. 0-ох ритнах си кутренцето. Намерих тоалетната.
Тя: Побързай, скъпи.
егоист: Готов съм! Опитвам се да пусна водата, обаче не намирам дръжката. Опаа.
Тя: Какво сега?
егоист: Май съм се изпикал в коша за пране. Извинявай. Тръгвам обратно към спалнята и гледам да не се блъскам много в стените.
Тя: О, да. Да, ела!
егоист: Сега ще си сложа това...оная работа... в твоята такова...в твоята оная работа.
Тя: Да, вкарай ми го, скъпи, да, влез в мен!
егоист: Галя гладкия ти задник. Целувам влажната ти шия... Обаче имам малък проблем.
Тя: Поклащам задника си и те търся, разтворена. Не мога да издържа и секунда повече! Вкарай ми го сега, веднага чуваш ли!
егоист: Не ми става.
Тя: Какво?
егоист: Ми мек ми е. Не мога да го вдигна.
Тя: Изправям се, в очите ми се чете възмущение.
егоист: Свивам рамене с тъжна физиономия. Пишката ми виси. Сега ще си сложа очилата и ще я видя аз тая работа. Не мога да си го обясня.
Тя: Остави. Аз вече се обличам. Закопчавам си сутиена. Слагам си унищожената от теб блуза и потръпвам от отвращение.
егоист: Недей де, чакай малко. Зверя се в тъмното, опитвам се да намеря нощната масичка, на която са ми очилата. Плъзвам ръка по раклата и събарям дезодоранти, рамки на снимки и някакви свещи.
Тя: Закопчавам си блузата. Сега си обувам обувките.
егоист: Опа! Намерих си очилата. Слагам си ги. Господи! Една от свещите е подпалила пердето и то сега гори! Соча натам с шокирана физиономия!
Тя: Бе я си е*и майката! Нещастник такъв!
егоист: Вече и мокетът гори! О, нее! Мамка му, какво ще правим сега?
Тя: (сигнал заето)

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Мъжките фантазии

АВИАЦИОННА
Летя в самолета. Сексапилна девойка от мястото отсреща настойчиво ме гледа. След като си разменяме многозначителни погледи се осамотяваме... в тоалетната, къде другаде.

Вътрешния глас: В самолета местата са разположени така, че пътниците не се виждат един друг.


В СТИЛ "БАУНТИ"
С нея сме на необитаем остров. От начало тя е резервирана, но след това разбира, че съм мъжът на мечтите и. Още повече, че други мъже тук няма. На светлината на залязващото слънце започвам да целувам възбуденото и тяло...

Вътрешния глас: Никаква хигиена, нито презервативи, и въобще ти си такъв неудачник, че на необитаем остров можеш да се озовеш само с Упи Голдбърг.


ГЕРОИЧНА
Спасявам я от насилник (крадец, убиец), и тя ме кани у тях. На сутринта аз самия започвам да се чувствам като жертва на насилие.

Вътрешния глас: Сигурно си има приятел. Преди да спасяваш някого уточни този въпрос.


НЕСБЪДНАТА
Учителката по математика е решила да се занимава с мен допълнително. Господи, защо заключва вратата? Не може да бъде! Госпожо Владимирова! Какво правите? Госпожо Влади...

Вътрешния глас:.. а след това тя ще се прибере при мъжа си, децата и внуците.


КУРОРТНА
С жената сме в хотел, където всички стаи са еднакви. След бара се хвърлям на леглото. До мен лежи супер с*кси тяло. На светлината на луната се вижда, че това не е жена ми, а блондинката от бара!

Вътрешния глас: А къде ще намериш по това време жена?!

СПОРТНА
Отивам на тренировка и виждам, че във фитнес залата този път инструктора е атлетична блондинка. Тя ме завлича в съблекалнята, за да ми покаже възможностите на тялото си.

Вътрешния глас: Остава само да се сетиш колко често стъпваш на тренировка. И какво си отишъл да се показваш с това шкембе?!

ЖЕЛЕЗОПЪТНА
Съседката по купе затваря книжката и изключва светлината. Минута по-късно пръстите и разкопчават ризата ми. До сутринта телата ни се движат в такт с тракането на влака.

Вътрешния глас: Прилича на приказка. Но би могло да се случи, ако поне веднъж си беше купил билет за първа класа.


УНИФОРМЕНА
Никога не ми се е случвало подобно нещо. Тя сигурно няма още 17. Изглежда толкова невинна в училищната си униформа... И така ме гледа, сякаш за нея съм самия Господ Бог.

Вътрешния глас: Приятелю, не искам да те разстройвам, но училищните униформи ги отмениха преди 10 години.


ДВОЙНА
Не знам как и откъде, но в постелята ми лежат сестри - близначки с идеални фигури. "Ми-и-ли" - произнасят горещо заедно. А аз не съм от желязо.

Вътрешния глас: Не, това е прекалено. Хайде да ограничим посещенията в порносайтове. Поне за седмица, а?


НОСТАЛГИЧНА
Бог знае откога не сме се виждали. Моята първа любов, от шести клас на основното училище. Да знаех тогава, че и тя е влюбена в мен... Но по-добре късно, отколкото никога.

Вътрешния глас: От времето на последния звънец са минали 20 години, а тя мислиш, че е останала същото сладко момиченце?


КЛАСОВА
На прием се оказвам на масата с жената на олигарха. За мъжа си тя е само красива статуетка, която той показва пред партньорите си. Но аз я чувствам съвсем другояче. И ето, че вече правим любов в кулоарите - отчаянно, пламенно, като за последен път.

Вътрешния глас: Изглежда, че не знаеш какво са това кулоари. Но "за последен път" е точно казано.


КИНЕМАТОГРАФИЧНА
В киносалона от дясната ми страна стои красива девойка. Светлината изгасва. Тя изведнъж застава на колене и започва да разкопчава панталоните ми. "Двадесет Века Фокс представя...", чувам далечен глас.

Вътрешния глас: "Двадесет Века Фокс" -дори не мога да си представя такава глупост.


ФУТУРИСТИЧНА
Случило се е най-страшното: на Земята от неизвестна болест са умрели всички мъже. Върху мен лежи огромна отговорност. Именно аз трябва да възстановя човешкия род. Най-красивите жени на планетата чакат за посещение при мен няколко месеца. Но тази ще я приема без ред. Здравей Анджелина Джоли.

Вътрешния глас: Здравейте зелени човечета.


АЗИАТСКА
Отивам в Банкок и умирам от наслаждение. Не мога да си представя дори, че местните момичета умеят да правят такъв масаж. Тайски масаж - това е... това е...

Вътрешния глас: Просто за информация. Най-популярната болест в Тайланд въобще не е маларията. Веднага се обличай и заминавай.


МЕДИЦИНСКА
Лежа със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседа по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сме само ние двамата - аз и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открих току що, е абслолютно гола!!!

Вътрешния глас: Даже си нямаш и представа колко боли като го правиш със счупен крак.


РАБОТНА
Миловидна колежка от офиса неочаквано ме кани на рожден ден. Но когато отивам се оказва, че няма други гости. И въобще, оказва се, че няма никакъв рожден ден...

Вътрешния глас: Ти Мария Георгиева - портиерката ли имаш предвид? Тя чака такъв момент вече 30 години. Решил си да се заемеш с благотворителност?


РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА
Аз (не ме питайте как) се оказвам в женско общежитие - единствения мъж в женската спалня. Момичетата до една са изкусителни красавици.

Вътрешния глас: Какво обединение на града и селото.


СЕЛСКА
"Господине, какво правите, господине", - шепне тя, жално гледайки ме със сините си очи. Но аз жадно я целувам по устните и тя забравя за всичко, отхвърляйки моралните приницпи от началото на XIX век.

Вътрешния глас: Тежко са живели крепостните, няма какво да си говорим. Ти самия не си дворянин, ако помниш.


НАТУРАЛНА
На весела селска сватба приятелката на невестата ме завлича настрани. Скриваме се в сеното. Тя има светли коси и огромна стегната гръд. От нея се носи аромат на току що окосено сено...

Вътрешния глас: Мирише всъщност на бой. Приготви се, студенте.


САДИСТИЧНА
Аз съм маркиз де Сад. Нагости ми е фаворитката на краля. "Омъжете се за мен - и говоря аз на френски - и аз ще ви прикова към това легло завинаги". "Да, мосю" - огтоваря ми гостенката. Мисли, че се шегувам.

Вътрешния глас: На френски знаеш само "мосю, же не манж па сие жур", а това се превежда по друг начин.


ИЗВЪНРЕДНА

Секретарката на шефа е останала до късно на работа, и аз също работя допълнително. Отивам при нея с чаша чай, и ето вече сме се разположили на масата на нашия скъп ръководител.

Вътрешния глас: Ето на какво се надяваш като всеки ден оставаш до късно на работа! А за това даже не ти плащат допълнително.


КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
Аз съм собственик на неголяма фирма. Всеки ден една от сътрудничките ми си оправя прическата, грима и влиза в кабинета ми. В следващите 40 минути ме няма за никого...

Вътрешния глас: Мария Георгиева - портиерката надали ще се върже. Тя е жена със сторги морално принципи.


СИНХРОННА
Решил съм да поплувам вечерта и дори не мога и да си представя, че тук ще срешна отбора по синхронно плуване. Като стана дума за отбор, те всичко правят синхронно...

Вътрешния глас: Остава да си напишеш телефона на шапчиците им и можеш да считаш, че си решил основния в живота си проблем (това, че си моногамен).

СКОРОСТНА
Летя по автомагистралата. На моето порше са му необходими само няколко секунди за да набере скорост 150... 160... 190... Тя - облечена в къса червена рокля - гали моя малък приятел. 195... 196... 200!

Вътрешния глас: Малкия приятел наистина е мъничък - и това е единственият реалистичен детайл в този сценарий.


КУЛТУРНО-МУЛТУРНА
Аз съм - Ван Гог. Дните и нощите си прекарвам на Хаити. От време на време една от знойните хаитянки сваля дрехите си и се идва при мен, давайки ми да разбера, че иска ласки от великия художник.

Вътрешния глас: Напиши 50 пъти " Никога няма да бъркам Ван Гог с Гоген, а Хаити с Таити".


КИНЕМАТОГРАФСКА

Слушал съм, че индийките поразбирват в с*кса, но сега знам точно, че точно тук е написана "Камасутра". Тя все още съблича своето сари, а аз вече изгарям от желание.

Вътрешния глас: Приятелю, бъди много внимателен. Ако се вярва на холивудските филми, ти можеш да се окажеш загубеният и брат!


ТЕХНИЧЕСКА
Тя е завързана за леглото, а аз аз платформа, прикрепена към тавана. Платформата се спуска и се вдига. Напрежението нараства. Тя ме иска безумно, а аз - нея. С невероятно усилие на волята разкъсвам въжетата...

Вътрешния глас: Слушай, а ние с теб в детството нали не сме имали никаква психическа травма?


АВТОСТОПАДЖИЙСКА
Аз я возя, тя се смее на шегите ми. Тя е студентка, пътува на автостоп. "Между другото, - пита тя - какво мислиш за необвързващ с*кс веднага?" Струва ли си да казвам, че отбивам от пътя и спирам.

Вътрешния глас: Интересно, на колко ли шеги е слушала досега по пътя тази усмихната девойка?


ПОЛИГАМНА
Аз съм султан с харем от четиристотин, не - с петстотин наложници! Стария евнух ми съобщава, че са довели нови девойки да ме разведрят. В стаята влиза най-прелестната девойка на света.
Не мога да отделя поглед от пищното й тяло.

Вътрешния глас: Днес също така трябва да се срещнеш с номера 343, 411 и 465 (вече трета седмица чакат между другото). Не се разсейвай много.

ВОЕННА
На мен, военнослужещия в израелската армия, се е паднала завидна мисия - да обуча женската рота на способите за самоотбрана. Горещите еврейски девойки се предават в плен до една. Господи, благодаря ти, че под тези зелени войнишки униформи си направил такива прекрасни, стройни тела!

Вътрешния глас: Това е латентен хомос*ксуализъм. Или нелатентен.

Добавен преди 10 години 5 Преглед

Перфектният ден на една жена:

08.15 Събуждане с гушкане и целуване.
08.30 Кантара показва 2 кг по-малко от вчера.
08.45 Закуска в леглото: Фреш и кроасан. Отваряне на подаръци - скъпо бижу, внимателно избрано от галантен обожател.
09.15 Гореща вана с благоуханни масла.
10.00 Малко гимнастика във фитнеса с красив и забавен личен треньор.
10.30 Маска за лице, маникюр, педикюр, миене на косата, балсам, сешоар.
12.00 Обяд с най-добрата приятелка в модно заведение.
12.45 Случайна среща с бившата приятелка на партньора - надебеляла е 7 кг.
13.00 По магазините с приятелки и неограничен кредит.
15.00 Следобеден сън.
16.00 Пристига огромен букет рози от таен обожател.
16.15 Малко стречинг във фитнеса, следван от масаж от млад симпатичен здравеняк, който твърди, че не е масажирал толкова перфектно тяло.
17.30 Пробване на скъпи дизайнерски дрехи пред огледалото.
19.30 Вечеря на свещи, танци със завързани очи, комплименти.
22.00 Горещ душ (сама).
22:50 Занасяне на ръце до току-що оправеното и изгладено легло.
23.00 Гушкане.
23.15 Сладък сън в неговите силни ръце.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Перфектният ден на една жена

08.15 Събуждане с гушкане и целуване
08.30 Кантара показва 2 кг по-малко от вчера
08.45 Закуска в леглото: Фреш и кроасан. Отваряне на подаръци - скъпо бижу, внимателно избрано от галантен обожател.
09.15 Гореща вана с благоуханни масла
10.00 Малко гимнастика във фитнеса с красив и забавен личен треньор.
10.30 Маска за лице, маникюр, педикюр, миене на косата, балсам, сешоар.
12.00 Обяд с най-добрата приятелка в модно заведение.
12.45 Случайна среща с бившата приятелка на партньора - надебеляла е 7 кг.
13.00 По магазините с приятелки и неограничен кредит.
15.00 Следобеден сън.
16.00 Пристига огромен букет рози от таен обожател.
16.15 Малко стречинг във фитнеса, следван от масаж от млад симпатичен здравеняк, който твърди, че не е масажирал толкова перфектно тяло.
17.30 Пробване на скъпи дизайнерски дрехи пред огледалото.
19.30 Вечеря на свещи, танци със завързани очи, комплименти.
22.00 Горещ душ (сама)
22:50 Занасяне на ръце до току що оправеното и изгладено легло.
23.00 Гушкане.
23.15 Сладък сън в неговите силни ръце.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

И така: защо дланите са ми за предпочитане

1.Не е необходимо да й се усмихваш
2. Те не се изморяват преди теб ако ги водиш на фитнес
3. Винаги си наясно къде е била и какво е правила
4. Имаш и разнообразие - лява и дясна
6. Винаги можеш да я накараш да спре
7. Много е лесно, защото познават семейството ти и не е нужно да ги запознаваш
8. Благодарна ти е ако след това заспиш
9. Дланите ти няма да те предадат
10. Майка ти няма да ги критикува
11. Дланите ти нямат нужда от батерии или лъскави дрънкулки
12. Не те критикуват
13. Можеш да използваш повече от една едновременно
14. Не заемат половината ти легло през нощта
15. Никога не питат дали са ти първите
16. Нямат нищо против волности в леглото
17. Дланите нямат съпрузи, съпруги, гаджета, деца и т.н., за които да не знаете
18. Не изглежда подозрително ако вземете дланите със себе си в тоалетната
19. Можете да ги споделите с приятел, но те няма да ви изневерят
20. Дланите ви не се притесняват от фантазийте ви
21. Няма опасност да кажат стига току преди да свършите

и допълнение: Нямат нищо против да свършвате където и да е върху тях

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Спорили германец, швед и сърбин чии електровози са най-големи.
Германецът се похвалил:
- В нашите има тоалетна, баня и мини бар!
Шведът го засекъл:
- Това не е нищо! В нашите имаме и джакузи и фитнес...
Сърбинът обаче казал:
- Абе слушайте една история сега и сами преценете вие.
Значи отивам аз на работа и се качвам в "Дишев"-ката да карам влака за Шид. Не щеш ли обаче от вътре някъде се чуваше тъп шум. Оставих аз помощника да кара и се метнах на "Застава"-та, карах 10 минути, стигнах до първи модулен шкаф - нищо. Надух пак "Застава"-та и още десет минути карах - пак нищо. После още двайсет минути карах и стигнах до трафа, а там отдолу в шкафа на преходите се заплели в една паяжина един шведски и един немски локомотив и бръмчат...

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Нов фитнес-център "Жана Д`Арк"! Изгори калориите!!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Как да загубим работата си за 10 дни!
Чувствате се недооценени? Решили сте се на огромен скок в кариерата? Искате да вземете нещата в свои ръце? Ето няколко начина да покажете на шефовете и колегите си, че можете да правите всичко със замах, включително и да си спретнете страхотно и вълнуващо уволнение:
Ден първи
Подгответе почвата – постарайте се в деня, когато трябва да предадете важен групов проект, да си изключите телефона и да тръгнете на успокоителна разходка по магазините – около 2-3 часа. Или пък посетете фитнес залата. Когато се върнете в офиса, колегите ви, бесни от вашето отсъствие, ще са позакърпили това, което се очаква от вас, за да не провалят проекта. Така с един куршум убивате 2 заека – хем се скатавате от работа, хем получавате богат асортимент от хладни физиономии и сърдити погледи.
Ден втори
Започнете фино – донесете на работа малък пухкав пор и любезно обяснете, че това е новият ви домашен любимец, с когото не се разделяте. На обяд помолете колегите да ви помогнат да го нахраните и случайно го изпуснете от кутията му. Гледайте да влезе в стаята на шефа. Насладете се на последвалото импровизирано парти с тичане, крещене и завиране под шкафове. Получавате бонус, ако същия ден се провежда санитарна инспекция.
Ден трети
Атакувайте смело – срещнете се с някой от отдел "Човешки ресурси" и твърдо заявете, че нямате повече намерение да работите за отвратителната им компания при тези ужасни условия – ниско заплащане и порове из коридорите. Поискайте увеличение на заплатата. Опасност – може и да ви го дадат. Но не се отчайвайте, има време.
Ден четвърти
Затегнете примката – помолете някой от финансовия отдел да дръпне един-два филма от някой торент-тракер на неговия компютър, докато разчистите вашия. След това подайте сигнал – задължително от служебния телефон – към ГДБОП. Наблюдавайте тъжно как специалистите изнасят цялата налична техника и шумно се вайкайте за вашите безвъзвратно изгубени два филма.
Ден пети
Да приемем, че вече сте започнали да лазите по нервите на всички наоколо, но все още не ви уволняват. Значи е дошло време за тежката артилерия – обявете Небрежния петък за Нецензурен петък. Крещете и обиждайте всички, които ви се мернат пред очите – колеги, доставчици и най-вече – клиенти. Когато шефа ви извика на разговор в кабинета си, ведро му покажете среден пръст. В отговор на подскочилите му с поне три сантиметра вежди обяснете, че според най-новите проучвания подобно поведение спомага активно за намаляване на стреса на работното място, ако се практикува веднъж седмично.
Ден шести
Не помогна ли нецензурния петък? Шефът се въодушеви и го хареса? Жалко. Нищо – не подценявайте почивните дни. В събота използвайте момента да направите онлайн заявка за канцеларски материали на абсурдно висока стойност, състояща се например само от кламери или цветни картони, или от тонер касети за всички видове марки и модели принтери, но не и тези, използващи се във вашата фирма. Представете си удоволствието от пристигането на цял камион кламери в понеделник, пък и сигурно от фирмата-доставчик ще ви наградят с чаша за кафе или вафла за голямата поръчка.
Ден седми
В неделя, около 4.30-5 сутринта, бъдете на линия в офиса и започнете да звъните на всичките си колеги плюс ръководството и жизнерадостно да ги каните да погледате изгрева от покрива на офис-сградата ви като специален вид тийм-билдинг .
Ден осми
Не ви върви и това е. Не стига, че някои от колегите дойдоха на тийм-билдинга направо от баровете и се наложи наистина да гледате противния изгрев, вместо да спите на топличко, ами и домакинът веднага прие камиона с кламерите и до следобед ги беше препродал. На печалба.
Ден девети
Отчаяно търсите изход? Нямате друг шанс – налага се да провалите важен договор. В деня на срещата се явете по къси панталони, тениска със сексистки надпис, сандали и бели опънати чорапи. Дъвчете дъвка и носете бутилка мастика в ръка. Оттук нататък е лесно – нужно е само веднъж да опипате някоя от присъстващите дами и всичко е готово. Ако преговарящите са само мъже, действията ви може да имат и по-голям ефект.
Ден десети
Все още сте на работа? Лошо. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но вие сте неуволняем. Приберете в един кашон вещите си (не забравяйте пора, чашата за кафе и вафлата) и си тръгнете, без да съобщавате на никого. Ако и след три месеца продължавате да получавате преводите със заплатата си, явно работите в държавната администрация.

Добавен преди 10 години 2 Преглед

- Когато Чък Норис тренира във фитнес салон, фитнес салонът има чувството, че е изнасилен.

Добавен преди 10 години 6 Преглед

- Как можеш да се мотивираш да отслабнеш?
- Като Азис тича зад тебе на пътеката във фитнеса.

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Обява във фитнес клуб:
"За комплексно обслужване на посетителите се търсят момичета без комплекси."

Добавен преди 10 години 5 Преглед
Вижте още...