Вицове за Франция и французи
В тази категория има 658 вица, разпределени в 44 под-страници.
Издателство публикува книга със заглавие "69 нови позиции (превод от френски)". Тиражът незабавно се изчерпал.
– Невероятно! – коментира издателят.
– Не очаквах толкова да се търси наръчник по шах!
Сподели
Президентът на Франция г-н. Макрон толкова бил доволен от нашето европредседателство, че издал указ за връщане на задължителната военна служба.
Отива българин във Франция с приятели, сядат в ресторант. Той започва да поръчва:
- Льо супа!
Донасят му супа. Учуден, че са го разбрали, започва да се смее и да се хвали:
- Хе, че тоя френски бил много лесен, слагаш едно “льо” и готово!
Сервитьорът отговаря с усмивка:
- Вие се благодарете, че съм от “льо Пловдив” иначе щяхте да ми ядеш "льо к*ра!"
- Сър, онзи господин иска да ви предизвика на дуел.
- Какъв дуел - френски с шпаги до първа капка кръв или английски с пистолети до смърт?
- Пернишки - ще дойде с приятели и ще ви пребият!
- По какво си приличат Франция и Нигерия на световното?
- Имат по двама бели.
Англичанин, французин и българин спорят от коя националност са били Адам и Ева.
Англичанинът:
- Според мен Адам е бил англичанин - само един англичанин може да бъде такъв джентълмен, че да си даде реброто, за да се появи Ева.
Французинът:
- А според мен Ева е била французойка - само една французойка може да се предложи за една ябълка.
Българинът:
- А според мен и двамата сте в голяма грешка по въпроса! Според мен Адам и Ева са били българи - само българин с една ябълка на гол г*з може да си мисли, че живее в Рая...
Пищен прием по случай юбилей – гости, ядене, пиене… Обичайните неща. Съпругът се изправил, взел чаша шампанско и започнал:
- Вдигам тост не за твоите 50 години, през които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 години, на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 години, през които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 години, на които бе като сочна праскова!
Гостите онемели, а рожденичката се изправила с чаша в ръка:
- Вдигам тост не за моите 17 години, на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 години, на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 години, на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 години, на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!
Не искам да живея в Париж! Първо, не знам френски и второ - далече ми е от работата.
Като се огледаш в магазина, турски домати, гръцки дини, френски картофи, китайски чесън, излиза, че в България не расте нищо друго освен тикви...
Всеки ден на масата ми има - Бофор, Бри, Камамбер, Мон де Ка, Порт Салю, Рокфор, трюфели, френски коняк, шотландско уиски. Просто такава ми е мушамата!
19 век Франция, вървят палачите заедно със осъденият към гилотината и си подават шише вино един на друг. Единият палач поглежда към осъдения съчувствено и му подава шишето, а той строго казва:
- Надявам се, че никой от вас не е болен от някаква заразна болест!
Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина, и им казал:
- Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям.
Американецът казал:
- САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас...
Змеят изсъскал злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?!
И го изял.
Французинът започнал:
- Франция - Париж, любов, съвършенство, красота...
Змеят изсъскал още по-злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?!
И него изял.
Дошло ред на българинът и той казал:
- Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея.
- Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят.
- Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът.
- Аааааа! - изненадал се приятно змеят.
- България, София, дъщеря ми учи в МЕИ-то!
Правят статистика, как реагират жените след първата брачна нощ.
В Англия:
- Боже Господи, дано съм заченала. Не ми се повтарят повече тези срамни движения.
Във Франция:
- Пиер, дай ми една чаша вода, да си изплакна устата.
В Германия:
- Ханс, подай ми една бира или и това не можеш.
В Унгария:
- Янош, ако и довечера се представиш така, стягам си багажа и заминавам за България.
В Русия! Събужда се Светлана. Поглежда към съпруга си и пита:
- Иванушка ти също си жив?
В България:
- Вече е към обяд. Марийка става от леглото, поглежда към Иванчо и казва:
- Ех Иване, Иване. Ако и заплатата ти беше такава, голяма...
Мутра със сина си в езиковата школа.
- Искам да запиша сина си да научи поне един чужд език.
- Да, разбира се! Английски, френски, немски, испански...
- А кой език е най-чужд?
Цяла нощ валя сняг. На сутринта.
08:00 : правя снежен човек.
08:10 : минаваща феминистка ме пита защо не правя снежна жена.
08:15 : правя снежна жена
08:17 : детегледачката на съседите протестира, че бюстът на снежната жена бил много пищен.
08:20 : кварталната гей двойка мърмори, че можело да направя от сняг двама мъже.
08:25 : вегетарианците от №12 се възмущават заради носа от морков на снежния човек. Зеленчуците са храна и не бива да служат за такива неща.
08:28 : наричат ме расист защото двойката е бяла.
08:31 : мюсюлманите от отсрещната страна на улицата настояват да сложа забрадка на снежната жена
08:40 : полицията пристига по сигнал да види какво става.
08:42 : казват ми да махна дръжката на метлата от снежния човек, защото би могла да бъде използвана като смъртоносно оръжие. Нещата се влошават когато измърморвам: „Да, особено ако ви е навряна ….”
08:45 : домъква се екип на местната телевизия. Питат ме дали знам разликата между снежен човек и снежна жена. „Да, топките”, отговарям и ставам сексист.
08:52 : конфискуват ми мобилния за проверка, закарват ме в РПУ-то.
09:00: показват ме по телевизията; терорист, възползващ се от лошото време за да смущава обществения ред.
09:10 : разпитват ме имам ли съучастници
09:29 : никому неизвестна джихадистка група поема отговорност за действията ми.
Поука: няма поука в тази история. Това е Франция днес.
Но нещата можеха да са различни ако всички спрем да натрапваме и изискваме псевдо-толерантност.