Вицове за гардероби
В тази категория има 661 вица, разпределени в 45 под-страници.
- Мамо, може ли да взема твоето кожено палто от норка?
- Не може!
- Мамо, а може ли да взема няколко хилядарки от гардероба?
- Не може!
- Мамо, а може ли да взема татковото BMW?
- Не може, дъще! Татко ти е полицай, когато се пенсионира, тогава ще може!
Надпис:
"Моля, не оставяйте ценни вещи в джобовете, защото гардеробиерката е със заплата 220 лева и не отговаря за себе си".
Малките деца гледат под леглата си и в гардероба за чудовища преди да заспят. Чудовищата гледат под леглата си за Чък Норис...
Срещат се двама, единият е целия посинен, другият го пита:
- Какво се е случило с теб?
- Преби ме един.
- Защо?
- Щото кихнах.
- Какво? Само щото си кихнал???
- Да, кихнах в гардероба му.
Истинска романтика - това не са въздишки на фона на залязващото слънце или разходка по морския бряг. Това е когато седиш гол в гардероб, целия покрит с женски дрехи, дишащ съвсем слабо и слушаш виковете на разярен съпруг, който току-що е намерил в спалнята разхвърляни мъжки дрехи, които определено не са негови.
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
Моята жена работи като асистентка на един фокусник от доста години вече. Мисля, че и тя се учи на разни фокуси. Прибирам се по-рано от работа и тя е в спалнята. Тя каза "Абракадабра" и моят приятел, Парашкев, изскочи от гардероба гол. Горкият, нямаше си и идея какво става.
- Хей, какво правите в моя апартамент в моя гардероб?
- Чакам самолета.
- Ама какъв самолет?
- Самолета, с който днес заминавате в командировка.
Прибира се мъж неочаквано от командировка вкъщи, заключва гардероба и казва на жена си:
- А сега да си поговорим насаме.
Връща се мъж вкъщи от командировка, отваря гардероба, а там Нарния!
- Хей, какво правите тук?
- Чакам самолета.
- Че какъв самолет в моя гардероб?
- Самолета, с който днес ще заминете в командировка.
Млада булка решава да изненада съпруга си, който е в командировка и купува гардероб за новата им спалня.
Донасят го, сглобяват го-всичко точно.
Тъй като живеели в близост до жп релси, при всяко преминаване на влака, гардеробът започвал да трака.
Възмутена, жената се обажда във фирмата и моли някой да дойде да го оправи.
Идва майстора, оглежда гардероба - нищо.
- Ще вляза вътре, за да мога да разбера откъде идва проблема, докато минава влак.
Не щеш ли, в този момент се прибира младоженеца... Вижда гардероба и веднага се усъмнил.Отваря и какво да види - непознат стои вътре.
Човекът седи и го гледа гузно и му казва:
- Ами ако ти кажа, че чакам влака?
Връща се любовника от гардероба. Изплашена жената крещи на мъжа си:
- Генко, скрий се бързо, в командировка си!
Преди да легне Торбалан проверява в гардероба си за Чък Норис.
Невероятно, но факт!
Странно нещо се случило през нощта у семейство Генкови.
Неочаквано с човешки глас заговорил... гардероба!
- От страх направо ми настръхна косата! - признава си плешивият Генко. Гаредеробът каза:
- Мими, твоя заспа ли?
Жената:
- Ами май да! той:
- Тогава ще тръгвам тихичко...
Тук вече не издържах и се развиках:
- КЪДЕ ЩЕ ТРЪГВАШ, БЕ? Аз за теб още кредита не съм изплатил?!
От тази аномалия са се заинтересували учени-мебелисти.