Не е важно дали си глупав, нито дали ти личи, а дали ти отива..

Добавен преди 11 години 0

Двама приятели си говорят:
- Абе, ти харесваш ли глупави жени?
- Какво говориш, разбира се, че не!
- А такива, които и една закуска не могат да ти направят?
- Не!
- Тогава, да ти кажа честно, не разбирам какво правиш с жена ми...

Добавен преди 11 години 2

Един запален по риболова мъж всяка сутрин става и излиза от къщата си в 4.00 часа суринта и тръгва за риба. Но една сутрин имало снежна виелица и тои решил да си остане в леглото при жена си и й казал:
- Навън е голяма виелица! - казал той.
- А моят глупав мъж отиде за риба! - казала жената в просъница.

Добавен преди 11 години 2

1. Милиционер се облегнал на една стена и тя паднала. Защо? * По умния отстъпва *
2. Милиционер се облегнал на една стена и тя не паднала. Защо? * От другата страна имало друг милиционер *
3. Дявол, умен милиционер и глупав милиционер намерили съкровище. Кой ще го вземе? * Глупавият милиционер-само той е реалност *
4. Колко милиционера са необходими за завинтването на една крушка? * 1-Седи на масата, 2,3,4 и 5-Въртят масата, 6-Върти се в обратна посока, за да не се завие свят на първия, 7-Пази на вратата да не дойде тока да убие първия *
5. Двама милиционери се возили в лодка, моторът спрял и те се удавили. Защо? * Слезли да бутат *
6. Един милиционер се бръснел, телефона звъннал и той се порязал. Защо? * За да отбележи до къде е стигнал *
7. Защо милиционерите си стягат униформите когато видят светкавица? * Мислят си, че ги снимат *
8. Милиционер влязъл в ресторант и изял първо десерта. По какво келнера познал, че клиента му е милиционер? * По униформата *
9. Как милиционер си прави кафе? * Лапа една лъжица кафе и бучка захар, пие вода и сяда на котлона *

Добавен преди 11 години 0

Срещат се двама съученици. Единият бил много умен навремето а другият бил най-тъпият в класа и всички му се смеели. Сега обаче глупавият бил страшно богат, а умният беден. Седнали да се видят и умният го попитал:
- Извинявай, че те питам, но как така ти най-глупавият стана толкова богат, а аз нищо не направих.
- Ами много е просто - отвърнал глупавият - взимаш една цигара за 1 лев, продаваш я за 3 лева... и си прибираш двата процента!

Добавен преди 11 години 0

Дневникът на младия Мичурин

10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.

23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.

1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.

13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.

14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.

11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.

20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.

26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.

14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.

1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.

2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.

4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?

23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.

8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.

11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?

Добавен преди 11 години 5

Тя каза:
- Нямаш хубаво тяло.
Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта.
Тя каза:
- Не си достатъчно мъжествен.
Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост.
Тя каза:
- Глупав си.
Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга.
Тя каза:
- Не можеш да ме издържаш.
Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход.
Тя каза:
- Ти си канцеларска мишка.
Той започна да се занимава с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване.
Тя каза:
- Алчен си.
Той й купи къща в "Бояна" и "Порше".
Тя каза:
- Бизнесът направи от теб дяволски бездушен човек.
Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, в стари дънки, отслабнал и гладен.
Тя каза:
Кво се чудиш? Не те обичам и това е...

Добавен преди 11 години 1

Вълкът среща заека да бяга из гората с една уредба в ръцете, и го спира:
- Къде бягаш с тая уредба, бе?
- Ами, да ти кажа Вълчо, преди малко Лиска ме покани у тях! Ама то какво да ти кажа..... постелила едни розови чаршафи, запалила едни ароматизирани свещи..... голяма чудо! И, моля ти се, легна на леглото, разчекна се и вика "Зайо, вземи от мен най-ценното ми!"
- И ти какво, взема урудбата и хукна ли, бе идиот? - питал го вълкът - Много си глупав, бе!
- Ти като си по умен върви вземай секцията, от дъб е!

Добавен преди 11 години 1

Глупак е онзи който мисли, че е по-умен от останалите!

Добавен преди 11 години 1

Логика ???

Дъщерята: Тате, а какво е това... прос*итутка?
Бащата: Боже! Къде си чула тази дума?
Дъщерята: В детската градина. Владко ми каза, че съм прос*итутка. Защото не му давам вече... А давам на Митко.
Бащата: Какво????!!!
Дъщерята: Плюшеното мече! Не му давам да си играе с плюшеното мече.
Бащата: Уф, Слава Богу! Този твой Владко е - глупак. А прос*итутка... Това е лоша жена - ето какво е.
Дъщерята: Защо лоша?
Бащата: Защото е продажна!
Дъщерята: Значи - леля Мария е прос*итутка?! Тя продава в магазина! Следователно - е продажна.
Бащата: Не - леля Мария продава сувенири и не е продажна. А прос*итутката продава себе си.
Дъщерята: Как така - себе си?
Бащата: Много просто! Този, който иска може да я купи. За известно време!
Дъщерята: За какво?
Бащата: За да спят!
Дъщерята: Да спят?
Бащата: Да, в едно легло!
Дъщерята: Тогава излиза, че прос*итутка е... мама!
Бащата: Ти полудя ли!?
Дъщерята: Ами нали тя спи с теб за пари?
Бащата: Как за пари?
Дъщерята: За твоята заплата!
Бащата: Нима това са пари!... Не, тя е с мен... от любов. Надявам се....
Дъщерята: Както и с чичо Петьо?
Бащата: Какво??!! С какъв чичо Петьо?
Дъщерята: От втори вход. Ами, когато ти беше в командировка, у нас пренощува чичо Петьо. В едно легло с мама.
Бащата: Петьо? В леглото? Ще и дам аз на нея! Прос*итутка!!! (И изхвърчава)
Дъщерята: Странно... как така мама ще е прос*итутка, ако е с чичо Петьо от любов, а не за пари?

Добавен преди 11 години 3

Имало в едно село една мома. От всички моми в околията тя била най-хубава. Красива като роза, нежна като кокиче. Чиста като сълза. Ама колкото била хубава толкова била и проста. Не можела две думи на кръст да върже, да не говорим да състави цяло изречение. Глупава, глупава, просто няма толкова тъп човек в целия свят.
Дошло време да я женят, харесал я някакъв момък от съседното село и поискал да се срещне с нея. Тогава майката на момата и казала:
"Дъще, когато дойдат да те видят бъдещите сватове, дума да не си проронила, че няма да те вземат. Само аз ще говоря!"
Дъщерята се съгласила и в уречения ден дошъл бъдещият съпруг с майка си и баща си.
Майката на момата дълго и нашироко разказвала. Говорела и говорела.
Накрая момъкът казал:
"Е, нека да оставим и момичето да каже нещо."
Момичето погледнало към тях и рекла:
"Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ.. чи вий по кой път минахти? Пу долния или пу горния?"
"По долния, защо?" - попитал момъкът
"Щоту на горния има едно голямо лайно, дето аз го изсраф!"

Добавен преди 11 години 0

За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.

Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка /знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най-добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.

Добавен преди 11 години 2

Истински глупак - човек, на когото искат искрено мнение и той го дава.

Добавен преди 11 години 1

Един баща имал трима сина. Двамата били умни, а третият глупак. Дошло време да се женят.
Първият се оженил за местната фелдшерка, вторият за местната телефонистка, а третият за местната учителка.
След сватбите бащата казал:
- Браво на най-големия ми син. Фелдшерката е толкова красива, толкова внимателна и мила. Браво и на средния ми син. Телефонистката има такъв приятен глас, мек, възбуждащ. Само на малкия не му провървя. Откъде намери тая тъпа учителка, само му прави забележки...
На следващият ден, след първата брачна нощ при бащата пристига най-големият син:
- Нещо не е наред, тате! Първо ме изгони да си измия ръцете и краката, после ме дезинфекцира със спирт, след това ми направи изследвания, а резултатите щели да станат след няколко дни....
След него идва средният син:
- Мамка му! Точно се метнах върху нея и тя каза ехидно: "Вашите три минути изтекоха!", обърна се и заспа....
Решили да изчакат и глупака, за да видят неговото нещастие. Той обаче се появил чак късно вечерта, доволен и усмихнат:
- Егати гаджето! През цялото време ми викаше: "Това не е правилно, сега ще го направиш още веднъж, и още веднъж, и още веднъж, докато не стане правилно..."

Добавен преди 11 години 1

История за любовта

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когого открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да удеби СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата винаги я отриват. ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели:
Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА; хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА; крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО; полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така - то се замаскирало в слъчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮВОБТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказало пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени:
ТАЛАНТЪТ - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се скрила на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Добавен преди 11 години 0