Глупак е онзи който мисли, че е по-умен от останалите!

Добавен преди 10 години 1

Логика ???

Дъщерята: Тате, а какво е това... прос*итутка?
Бащата: Боже! Къде си чула тази дума?
Дъщерята: В детската градина. Владко ми каза, че съм прос*итутка. Защото не му давам вече... А давам на Митко.
Бащата: Какво????!!!
Дъщерята: Плюшеното мече! Не му давам да си играе с плюшеното мече.
Бащата: Уф, Слава Богу! Този твой Владко е - глупак. А прос*итутка... Това е лоша жена - ето какво е.
Дъщерята: Защо лоша?
Бащата: Защото е продажна!
Дъщерята: Значи - леля Мария е прос*итутка?! Тя продава в магазина! Следователно - е продажна.
Бащата: Не - леля Мария продава сувенири и не е продажна. А прос*итутката продава себе си.
Дъщерята: Как така - себе си?
Бащата: Много просто! Този, който иска може да я купи. За известно време!
Дъщерята: За какво?
Бащата: За да спят!
Дъщерята: Да спят?
Бащата: Да, в едно легло!
Дъщерята: Тогава излиза, че прос*итутка е... мама!
Бащата: Ти полудя ли!?
Дъщерята: Ами нали тя спи с теб за пари?
Бащата: Как за пари?
Дъщерята: За твоята заплата!
Бащата: Нима това са пари!... Не, тя е с мен... от любов. Надявам се....
Дъщерята: Както и с чичо Петьо?
Бащата: Какво??!! С какъв чичо Петьо?
Дъщерята: От втори вход. Ами, когато ти беше в командировка, у нас пренощува чичо Петьо. В едно легло с мама.
Бащата: Петьо? В леглото? Ще и дам аз на нея! Прос*итутка!!! (И изхвърчава)
Дъщерята: Странно... как така мама ще е прос*итутка, ако е с чичо Петьо от любов, а не за пари?

Добавен преди 10 години 3

Имало в едно село една мома. От всички моми в околията тя била най-хубава. Красива като роза, нежна като кокиче. Чиста като сълза. Ама колкото била хубава толкова била и проста. Не можела две думи на кръст да върже, да не говорим да състави цяло изречение. Глупава, глупава, просто няма толкова тъп човек в целия свят.
Дошло време да я женят, харесал я някакъв момък от съседното село и поискал да се срещне с нея. Тогава майката на момата и казала:
"Дъще, когато дойдат да те видят бъдещите сватове, дума да не си проронила, че няма да те вземат. Само аз ще говоря!"
Дъщерята се съгласила и в уречения ден дошъл бъдещият съпруг с майка си и баща си.
Майката на момата дълго и нашироко разказвала. Говорела и говорела.
Накрая момъкът казал:
"Е, нека да оставим и момичето да каже нещо."
Момичето погледнало към тях и рекла:
"Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ.. чи вий по кой път минахти? Пу долния или пу горния?"
"По долния, защо?" - попитал момъкът
"Щоту на горния има едно голямо лайно, дето аз го изсраф!"

Добавен преди 10 години 0

За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.

Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка /знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най-добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.

Добавен преди 10 години 2

Истински глупак - човек, на когото искат искрено мнение и той го дава.

Добавен преди 10 години 1

Един баща имал трима сина. Двамата били умни, а третият глупак. Дошло време да се женят.
Първият се оженил за местната фелдшерка, вторият за местната телефонистка, а третият за местната учителка.
След сватбите бащата казал:
- Браво на най-големия ми син. Фелдшерката е толкова красива, толкова внимателна и мила. Браво и на средния ми син. Телефонистката има такъв приятен глас, мек, възбуждащ. Само на малкия не му провървя. Откъде намери тая тъпа учителка, само му прави забележки...
На следващият ден, след първата брачна нощ при бащата пристига най-големият син:
- Нещо не е наред, тате! Първо ме изгони да си измия ръцете и краката, после ме дезинфекцира със спирт, след това ми направи изследвания, а резултатите щели да станат след няколко дни....
След него идва средният син:
- Мамка му! Точно се метнах върху нея и тя каза ехидно: "Вашите три минути изтекоха!", обърна се и заспа....
Решили да изчакат и глупака, за да видят неговото нещастие. Той обаче се появил чак късно вечерта, доволен и усмихнат:
- Егати гаджето! През цялото време ми викаше: "Това не е правилно, сега ще го направиш още веднъж, и още веднъж, и още веднъж, докато не стане правилно..."

Добавен преди 10 години 1

История за любовта

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когого открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да удеби СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата винаги я отриват. ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели:
Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА; хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА; крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО; полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така - то се замаскирало в слъчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮВОБТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказало пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени:
ТАЛАНТЪТ - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се скрила на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Добавен преди 10 години 0

Човек, който е невеж, но не знае това, е глупак. Човек, който много знае, но не знае това, е скромен. А човек, който много знае и знае това, е мъдър!

Добавен преди 10 години 0

Из писмо до вестник:
- "Всички мои приятелки вече са омъжени и гледат деца, а аз ходя като няква глупачка всеки ден на училище."

Добавен преди 10 години 0

Веднъж един крал Артур бил хванат от друг крал, който го затворил в тъмницата. Но се съжалил над него и му обещал да го пусне, ако му отговори на един много сложен въпрос. На Артур му се давала 1 година за да намери отговора. Ако не може да отговори, ще умре. Въпросът бил: "Какаво всъщност най-много искат жените?".
Кралят се допитал до женската половина на царството през тази година, но никой не му дал задоволителен отговор. Накрая му казали, че една вещица може да му помогне, но цената и ще бъде много голяма. Той не е имал избор, отишъл при нея и я попитал за цената. Тя е поискала да се омъжи за най-добрия от неговите рицари, като тя е била чудовищно грозна, противна и с 1 зъб.
Артур й отговорил, че не иска да задължава неговия приятел да го прави и по-добре да умре. Но въпреки това, рицарят се съгласил на сделката, отбелязвайки важноста на живота на Артур за кралството. След което вещицата е отговорила на въпроса.
Тя му казала, че жените най-много искат да се разпореждат със собствения си живот.
След което живота на Артур е бил спасен и е дошло времето на женитбата. Рицарят е бил върхат на галантноста, докато вещицата се е държала отвратително, пърдейки и оригвайки се през цялото време.
След като настъпи брачната нощ, рицарят, умърлушено се запътил към брачното ложе. Пред него лежала най-красивата жена, която той някога е виждал. На въпроса какво е станало, вещицата му отвърнала, че в благодарност за неговото отношение спрямо нея, тя е съгласна половината време да бъде млада и красива, а през останалото - по старому. След което, тя го помолила да избере каква иска тя да бъде през ноща, и каква през деня. Той се замисли. Искало му се да го виждат през деня с красавица, а нощите да прекарва с дъртофелницата или да има грозна вещица през деня, а красавицата през ноща? Той е решил да й даде правото сама да избере. След като го чула, тя му казала, че винаги ще бъде красавица, защото той я уважава и й дава правото сама да се разпорежда с живота си.
Каква е поуката на тази дълга история?
Без значение е каква е жената-красива или грозна, умна или глупава. Под всичко това, тя все пак си е вещица...

Добавен преди 10 години 3

Не пренебрегвай враговете си; те първи забелязват грешките ти.
Антистен

Най-необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното.
Антистен

Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
Аристип

Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях.
Аристип

Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.
Аристип

Задоволявай се с настоящето, но се стреми към по-добро.
Изократ

Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи.
Изократ

Ако не може да не се говори за нещо вече казано от другите, опитай се да го кажеш по-добре.
Изократ

Учеността е сладкият плод на горчивото дърво. Изократ
Не притуряй към огъня огън.
Платон

Доброто начало е наполовина свършена работа.
Платон

Основата на всяка мъдрост е търпението.
Платон

Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш.
Диоген

За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение.
Диоген

Подаваш ли ръка на приятел недей да свиваш пръсти в юмрук.
Диоген

Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието.
Аристотел

Приятелят на всички е ничий приятел.
Ариситотел

Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини.
Аристотел

Достойнството на силата е в яснотата.
Аристотел

Живота изисква движение.
Аристотел

Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.
Аристотел

Мъдростта е най-точната наука.
Аристотел

Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир.
Аристотел

Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие.
Аристотел

О, приятели мои! На света няма приятели!
Аристотел

Познанието започва от почудата.
Аристотел

Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността.
Аристотел

Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.
Аристотел

Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното.
Аристотел

Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение.
Аристотел

Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.
Аристотел

Дълбокият смисъл е в неизказаните думи.
Менандър

И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек – мъдра дума.
Менандър

Нищо не е по-смело от глупостта.
Менандър

С времето се разкрива всяка истина.
Менандър

От законите на природата не можеш да се скриеш.
Менандър

Не се задълбочавай в спомени за минали обиди.
Менандър

Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение.
Епикур

От копривата извличай нишки, от пелина – лек. Навеждай се само, за да вдигнеш. Проявявай повече ум, отколкото самолюбие. Всяка вечер се питай каква добрина си направил. Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете.
Епикур

При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи и какво – ако не се осъществи.
Епикур

От най-необузданите жребци стават най-прекрасните коне, трябва само да се отгледат и обяздят.
Плутарх

Или възможно най-кратко, или възможно най-приятно. Плутарх
Не ми е нужен приятел, който във всичко да се съгласява с мен и да ми кима според собствените ми възгледи – защото сянката ми върши това по-добре.
Плутарх

Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори.
Плутарх

Ни една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани.
Плутарх

Предателите предават най-вече себе си.
Плутарх

Стойността на образованието се измерва не по броя на прочетените книги, а по употребата им.
Плутарх

Владей страстите, иначе те ще те завладеят.
Епиктет

Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно.
Епиктет

Маймуната си остава маймуна, дори и да носи златна огърлица.
Лукиан

Всичко саморасло е неунищожимо.
Прокъл

Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното.
Прокъл

Добавен преди 10 години 1

Връщайки се от училище Иванчо вика:
- Бих искал да уведомя всички заинтересувани, че днес Иванчо се показа пълен глупак пред целия клас, когато на урока по полова култура повторих историята за щъркела, разказвана ми от някои лица намиращи се в този апартамент.

Добавен преди 10 години 2

Прибира се Змей-Горянин у дома пиян. Жена му му вика още от прага:
- Я ми дъхни!
Какво да се каже - общо взето нелепа, глупава смърт!

Добавен преди 10 години 3

Две познати си говорят:
- Ау, предстои ми първа брачна нощ. Така ме страх, как ще мине!
- Глупачка! Виж, да се ражда е наистина страшно.
- Ти си глупачка! Аз вече съм раждала...

Добавен преди 10 години 0

Говорят си две приятелки.
- Как може пред всички да ме наричаш глупачка?!
- Извинявай, но не си ме предупредила, че го криеш...

Добавен преди 10 години 3