Вицове за глупави хора
В тази категория има 1152 вица, разпределени в 77 под-страници.
Тест за определяне склонността към дадена професия:
Въпрос: колко е 2 х 2 ?
Възможни отговори (трябва да се очертае или допише):
1. 4.
2. Зависи от мерните единици.
3. 79 (50 - на нас; 25 - на вас, 4 - в касата)
4. Колкото трябва.
5. Не предлагам интимни услуги.
6. Средно 4.
7. От 3 до 5.
8. По наше мнение, както обикновенно.
9. Затруднявам се да отговоря, трябва да уточните.
10. Не отговарям на глупави въпроси.
11. ____________________
Резултати от теста:
1. Учител.
2. Програмист.
3. Финансов директор.
4. Счетоводител.
5. Секретар.
6. Икономист.
7. Юрист.
8. Одитор.
9. Маркетолог.
10. Мениджър.
11. Дизайнер
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на спeциализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо - отговорил той - а относно програмата ми в Италия, тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. - Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.
Реших да направя омлет, само че стана кафяв и вони направо, изгорих ли го? А жената ми се кара:
- Глупак! Кой прави омлет с шоколадови яйца?!!
Прибира се Змей Горянин, а жена му го подхваща от вратата:
- Ти пак си бил в кръчмата! Не ме лъжи! Я ми дъхни!
С две думи - глупава, нелепа смърт...
Най-глупавият студент от Харвардския университет си счупва крак. Когато след време отново идва на лекции, един от професорите го пита как се чувства.
- Сега тичам по-добре, отколкото преди.
- Следователно, сега ви липсва само едно порядъчно сътресение на мозъка - казва професорът.
Уважаема госпожице, вие сте живели с този мъж вече няколко месеца и с всеки изминат ден се приближавате до дългоочакваната дата на вашата сватба.
Това е прост тест, който ще ви позволи да проверите вашите чувства и ще определи достоен ли е вашия избранник да се радва на пристъствието ви през идните годни.
Пресметнете броя на положителните отговори на следните въпроси:
1. Той забелязва всяка нова "мацка".
2. Той не забелязва новата ви рокля.
3. Той не разбира защо ви е да си копувате трета нова рокля.
4. Той взима душ по-рядко от два пъти в седмицата.
5. Той разхвърля из целия апартамент чорапите си.
6. Той мляска и се оригва на масата
7. Той свършва преди вас.
8. Той заспива преди вас.
9. Той става от леглото след вас.
10. Той не помни рождения ден на майка ви.
11. Той обича бира.
12. Той не обича да танцува.
13. Той не може да ви слуша повече от половин час - задължително ще ви прекъсне.
14. Всяка седмица той изчезва някъде за цялата нощ и после твърди, че е срещнал стари приятели.
15. Той не се оправдава.
Ако сумата от отговорите ви е по-малка от 10 - поздравления, вие сте намерили идеалния мъж.
Ако сумата им е между 10 и 15 - внимавайте, най вероятно на вашият партньор вече е хвърлила око друга дама.
Но ако сумата от положителните отговори е равна на 15 или повече ("Да, да и още веднъж да!") можете да се успокоите - най-вероятно, друга такава глупачка като вас той няма да намери.
Ако в бензиностанциите се пазаруваше както в българските аптеки:
- Добър ден! Заредете ми гориво.
- Какво да бъде? Бензин или дизел?
- Май бензин беше.
- Какъв вид да бъде?
- Безоловен, оловния ми цапа ауспуха и мирише лошо.
- Вече не се произвежда бензин с олово, от няколко години. Аз Ви питах 95 или 98 да сложа?
- Ами не знам, има ли някаква разлика? 98 трябва да е по-пречистен, нали?
- Добре.
- Уф, ама той бил скъп. Сложи ми 95, пет килограма!
- Господине, бензина се мери с литри, пет литра ли желаете?
- Слагай там, ти знаеш... Взел съм само 4 лева, ще ми стигнат ли?
- Не, само за 2 литра имате пари.
- Големи скъпари сте тук! Сложи ми само 400 грама, за да ида до другата бензиностанция, там направо сипват, без да ми задават глупави въпроси.
- Защо няма глупави брюнетки?
- Ами защото всички са се изрусили!
Ако не успееш, опитай пак; ако пак не успееш спри да се правиш на глупак!
Две бебенца на мутри си играят в пясъка с лопатки и кофички.
На едното му се счупила лопатката и почнало да копае със дръжката на мобифона си. Другото му вика:
- Абе, недей така, ше ти се счупи мобифона.
- И кво от тва?
- Ами после няма да си имаш мобифон.
- Ти ше кажеш, баща ми ще ми купи нов.
- Да де, ама докато намери къде се продават, докато ти го поръча, докато го плати - ти ше обикаляш цял месец, като глупак само с пейджър.
- Тате, тате, а аз днес пред целия клас нарекох Сталин глупак!
- Махни се оттук, непознато момченце...
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл.
Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва:
- Каква глупсти ги дрънка този глупак, а?
Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите:
- Лейтенант, знаете ли коя съм аз?
- Не, госпожо.
- Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак".
- Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено - а знаете ли кой съм аз?
- Не, не знам- казва генералската жена.
- Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
- Каква е разликата между умния и глупавия мъж?
- Разликата е, че докато глупавия мъж разказва вицове за блондинки, умния ги ч*ка.
ЛАГЕР
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята... аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма... лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц тц тц, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...
- Какви са мотивите Ви за развод?
- Жена ми ме нарече глупак.
- При какви обстоятелства стана това?
- Прибирам се у дома, а тя лежи в кревата с любовника си, гледа ме и казва: "Учи се глупако, учи се...".