Вицове за глупави хора
В тази категория има 1160 вица, разпределени в 78 под-страници.
- Защо няма глупави брюнетки?
- Ами защото всички са се изрусили!
Ако не успееш, опитай пак; ако пак не успееш спри да се правиш на глупак!
Две бебенца на мутри си играят в пясъка с лопатки и кофички.
На едното му се счупила лопатката и почнало да копае със дръжката на мобифона си. Другото му вика:
- Абе, недей така, ше ти се счупи мобифона.
- И кво от тва?
- Ами после няма да си имаш мобифон.
- Ти ше кажеш, баща ми ще ми купи нов.
- Да де, ама докато намери къде се продават, докато ти го поръча, докато го плати - ти ше обикаляш цял месец, като глупак само с пейджър.
- Тате, тате, а аз днес пред целия клас нарекох Сталин глупак!
- Махни се оттук, непознато момченце...
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл.
Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва:
- Каква глупсти ги дрънка този глупак, а?
Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите:
- Лейтенант, знаете ли коя съм аз?
- Не, госпожо.
- Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак".
- Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено - а знаете ли кой съм аз?
- Не, не знам- казва генералската жена.
- Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
- Каква е разликата между умния и глупавия мъж?
- Разликата е, че докато глупавия мъж разказва вицове за блондинки, умния ги ч*ка.
ЛАГЕР
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята... аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма... лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц тц тц, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...
- Какви са мотивите Ви за развод?
- Жена ми ме нарече глупак.
- При какви обстоятелства стана това?
- Прибирам се у дома, а тя лежи в кревата с любовника си, гледа ме и казва: "Учи се глупако, учи се...".
Младеж казва на мацка:
- Хайде да отидем у нас. Ще пием кафенце, ще си поговорим, ще се изчукаме...
- Не ща, благодаря!!!
Обидено мацето си тръгнало. Младежът:
"Ама съм глупак! Трябваше по-внимателно".
Мацката:
"Ама, че е глупак! Колко пъти да му казвам, че следобед кафе не пия!!"
Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак.
Достоевски
Между блондинки:
- Нещо е странно днес кафето.
- Глупачка, това е чай.
Сервитьорът:
- Момичета, още какао?
* В живота има много трагедии и една от най-големите е самотата - Марлене Дитрих
* Светът е пуст, ако виждаш в него само планини, реки и градове. Ако знаеш, че някъде има някой, близък на теб, и заедно с него мълчаливо вървиш през живота, това превръща земното кълбо в обитаема градина. - Марлене Дитрих
* Не можеш да направиш някого, когото обичаш, щастлив, дори да изпълняваш всичките му желания - ако самия ти не си щастлив. - Орсън Уелс.
* Наистина не трябва да се срамуваме от сълзите си, защото те са роса върху ослепяващия земен прах, напластен върху коравите ни сърца.
* Не е нужно да преекспонираш това, което притежаваш, за да те забележат.
* Всяка жена, без значение каква е професията й, трябва да владее изкуството да подчертае най-красивото в себе си. - Десислава Банова
* Мога да устоя на всичко, освен на изкушението. - Оскар Уайлд.
* В час на опасност силният не показва пред други своята тревога и търси опора в самия себе си. - гр. митология.
* Не се прославя никога онзи, който бяга. - Омир
* Жената усеща, когато я гледаш и в нея виждаш друга. - "Тетрадката"
" В училище младите стават съвсем глупави - защото не чуват и не виждат нищо от истинския живот, а слушат за пирати, титани и т.н." - Петроний
* "Ако царува царица Монета, какво е законът?"
* Ето какво е съдът: съдиите сядат и съдят - ако ги купиш, не съдят, а просто седят.
* Никой не е поглеждал към забраненото, без да бъде наказан.
* Лекарят не е за друго, а само за успокоение на душата.
* Никой не смята небето за небе, никой не спазва пости: всички са си затворили очите и броят пари.
* Който не може да набие магарето, удря самара.
* Каквито и да са хората, родината си е родина: днес не сме добре, но не сме само ние.
* Учението е богатство, а занаятът не умира никога.
* Защо смарагди, стъкълца и глупости и огнените картагенски камъни? От тях ли честна ще ти блесне къщата? Харесва ли ти по прозрачна дрешчица жена ти да събира минувачите?
* Защо жилят пчелите? Защото, където има сладко, има и горчиво.
Колко души от вашата зодия са нужни, за да се смени крушка?
Овен: "Само един. При това може да смени не само крушката!!!"
Телец: "Предпочитам естествена светлина. И абсолютно сигурни ли сте, че старата крушка е изгоряла? Мразя да хвърлям неща, които биха могли да са полезни!"
Близнаци: "Един вероятно е най-добрият вариант, защото ако са повече от един, ще се отплеснат в разговори и напълно ще забравят за крушката..."
Рак: "Четирима. Един рак и трима психо терапевти, които да помогнат за мъчителния процес на смяната"
Лъв: "Истинските лъвове не сменят крушки! Истинските лъвове намират някой друг да направи това вместо тях."
Дева: "Точно 1,655221 души в средностатистическия случай"
Везни: "Добре, де, ще го направя... освен ако ти не си така добър да го свършиш вместо мен, но явно си много зает в момента... тъй че ще го направя... И все пак, не искаш ли ти да го свършиш?"
Скорпион: "Нито един. Скорпионите не ги е страх от тъмнината!"
Стрелец: "Айде стига, бе! Я погледни навън... Слънцето грее, птичките пеят, животът е пред нас, а ти се шашкаш за някаква глупава крушка?!?!?!"
Козирог: "Нямам време за глупости."
Водолей: "Виж сега, енергията е материя, а дали материята е енергия още не е доказано, но със сигурност светлината е форма на енергия и тъй като електрическата крушка е материя...."
Риби: "Каква крушка?"
Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:
- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен.
И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?
Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор.
Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:
- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока.
Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:
- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.
Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:
- Не, по-добре да умра.
Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине.
Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:
- Жените - казала му тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.
Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.
- Какво става тук? - попитал Артур, а девойката отговорила:
- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка.
Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?
Замислил се Артур - какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:
- Ти сама избери кога каква да бъдеш.
Усмихнала се девойката и рекла:
- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен - през цялото време ще бъда девойка.
И така те заживели щастливо до дълбоки старини.
Поука: Няма значение каква е жената - умна или глупава, стара или млада, грозна или красива.
В душата си тя винаги е вещица!!!
Разговор между политици:
- Как мислиш? Какъв е по-добре да бъдеш - глупак или плешив?
- По-добре глупак. Не се забелязва толкова.