Вицове » Господ

Вицове за Господ

В тази категория има 1030 вица, разпределени в 69 под-страници.

Оценка: 9 от възможни 10 - общо: 23868

Създал Господ жената и казал:
- А, нищо, тя ще се гримира...

Добавен преди 6 години 8 Преглед

- Имате ли шапка за плуване?
- Не!
- А имате ли кънки?
- Не, господине... Ние продаваме алкохол!
- Тогава ми дайте бутилка уиски, но Господ ми е свидетел, че исках да спортувам!

Добавен преди 6 години 14 Преглед

И създаде Господ пеперудата...
Погледна я дявола и рече:
- Тебе ш'та татуират по задници...

Добавен преди 6 години 20 Преглед

Мисля, че разводите са предимно поради религиозни подбуди - винаги някой от съпрузите се мисли за Господ!

Добавен преди 6 години 8 Преглед

И създаде Господ пеперудата. И погледна я дяволът, и рече:
- Тебе ш'та татуират на задници...

Добавен преди 6 години 5 Преглед

Господ към Адам:
- Пич, ще направиш ли нещо за мен?
- Квот кажеш Господи!
- Иди в долината.
Адам се замислил и попитал:
- Господи, кво е долина?
Господ обяснил подробно и продължил:
- Пресечи реката.
Адам пак запецнал:
- А бе, Тате, аз и река не знам кво е!
Господ милостив и река обяснил що е, след което продължил с инструктажа:
- Кат пресечеш реката влизаш в пещерата.
Нашият галфон отново запецнал:
- Божей, аз и пещера не знам кво е!
Въздъхнал Господа и тва обяснил, след тва осветлил въпроса, че в пещерата има жена на име Ева, след което довършил:
- Хващаш Ева и почвате да се плодите!
Адам кат секи нормален мъж от 20 век назад за мръвки всичко му било ясно, ама за плодове и то по-специални му требвало определение, та Господа обяснил схемата с птичките и пчеличките.
Адам бързо схванал концепцията, харесала му и беж към долината, пресекъл реката, хакнал са у пещерата, където намерил жената Ева...
След нема 15 минути нашият пич са върнал при Господ с въпрос:
- Господиии, кво е главоболие?

Добавен преди 6 години 5 Преглед

Да не дава Господ да започне някоя война... Половината ще загинат снимайки се с пушките за профилна...

Добавен преди 7 години 16 Преглед

...И на 6 ден Господ създаде птицечовката и викна:
- Е*ем ви Теорията на Еволюцията!

Добавен преди 7 години 10 Преглед

- Как Свети Онуфрий е станал светия?
Дядо Боже и Дявола си цокат бира и усукват спагетки горе на небето и гледат какво става на земята. А там Онуфрий, предан на Господа до дупка, отшелник в една пещера. И грам не съгрешава, ама грам!
И дядо Боже, разчустван се хвали на Дявола:
- Погледни го бе! За нищо на света няма да ми изневери!
А Дявола:
- Ти така си мислиш! За три дни ще го накарам да съгреши. Ха на бас!
Сключили баса (историята мълчи за залога) и на другия ден в два часа следобед, в най-голямата жега пред пещерата на Онуфрий се появява чаша с Шуменско, леко запотена. Обаче Онуфрий се прекръства, и със силно трепереща ръка хваща чашата и я изсипва на земята. На другия ден Дявола става рано сутринта и собственоръчно опича агне. Отново обаче Онуфрий е на висота и вместо да похапне крехко агнешко, го раздава на бедните... Ядосал се Дявола и на третият ден се престорил на неотразимо красива, неземно нежна, свенливо-перверзна млада жена. Но тоя път Онуфрий не издържал и му го... отпрал.
И веднага след това Дявола отърчал при Бога и какво да види? Господ много, много доволен се смее и дъх не може да си поеме. А като се усвестил казал:
- Аз тоя Онуфрий ще го направя светия!
- Защо бе - нали съгреши? - попитал Дявола.
- Е как да не го направя бе? Аз тебе цял живот те дебна да те е*на, а Онуфрий за три дни успя!

Добавен преди 7 години 13 Преглед

Учителката:
– Дайте пример за тежък предмет!
– Камък! – рекла Марийка.
– Браво! Друг?
– Желязо!
– Браво! Друг?
– На дядо ми члена! – провикнал се Иванчо.
– Как не те е срам?! Какви глупости говориш?
– Госпожо, чух баба да казва – „И Господ не може да я вдигне тая пущина“…

Добавен преди 7 години 28 Преглед

Умират поп и шофьор. Бог ги посреща. С най-големите почести се оказва шофьорът.
Попът се почувствал засегнат:
- Господи, защо така... цял живот съм Ти служил?
Господ:
- Защото докато ти проповядваше всички спяха... а докато той караше, всички се кръстеха.

Добавен преди 7 години 7 Преглед

По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.

Добавен преди 7 години 25 Преглед

Взех да се моля на Господ да ме прибере, след като жена ми чу да се моля на съседката да не се прибира при мъжа си.

Добавен преди 7 години 6 Преглед

И както би казал Господ:
- Честит празник, ребра адамови!

Добавен преди 7 години 8 Преглед

Агенция “пътна инфраструктура” се надява да сте силно набожни и ви пожелава Господ да ви е на помощ!

Добавен преди 7 години 9 Преглед
Вижте още...