Вицове за готвачи
В тази категория има 597 вица, разпределени в 40 под-страници.
Семейство готвачи кръстиха сина си Аламинут, защото го "врътнали" набързо...
Един се явил на интервю за главен готвач в западнал ресторант. Задали му следната хипотетична задача:
- Представете си, че в понеделник, в менюто се предлагат пържоли. Но по чиниите, клиентите оставят недоядени част от тях. Как ще постъпите?
- Ще смеля парчетата от пържоли в месомелачка и във вторник - ще приготвя кюфтета.
- Добре! Но да речем, че по чиниите останат части от недоядени кюфтета?!
- В сряда - ще направя от тях супа топчета!
- Много добре! Но ако и от топчетата останат някакви малки парченца?
- Ще ги използвам в четвъртък за мусака!
- Отлично, но ако и от мусаката останат парченца месо?
- В петък ще въртя пици и само ще ги поръсвам отгоре с миниатюрни частици каймичка!
- Супер! Добре, допускаме, че с месото приключихме! Обаче - от пиците останат тестени късове?
- Ще ги направя на крутони и в събота ще измайсторя супа, с която да подхождат!
- Ами ако от супата остане само воднистата част, как ще действате?
- В неделя - ще разреждам виното на клиентите с нея!
- Честито! Назначен сте!
Клиент в ресторант. Сервитьорът идва за да приеме поръчката, с преметната на едната му ръка кърпа. Посетителят помирисва кърпата и казва:
- Донесете ми боб, днес бобът е вкусен!
На другия ден пак подушва кърпата:
- Донеси ми шкембе чорба, днес е хубава!
Клиентите са изумени! Чудят се, как по миризмата на кърпата, клиентът разбира какво се готви в кухнята и кое е добре приготвено! Управителят на ресторанта решава да подлъже клиента. Дава кърпата на главната готвачка. Нарежда и да се изтрие с кърпата под бикините.
Посетителят влиза и сяда в ресторанта. Сервитьорът както винаги тръгва за поръчката. Когато приближава на около 2 метра, клиентът пита, много изненадан:
- А, Мима готвачката, от кога работи при Вас?
Майка пита дъщеря си:
- Какво ще правиш през уикенда?
- Амии, готвене, къркане, с*кс.
- Мооооля?!
- А, бе, шегувам се, бе мамо! Знаеш, че не мога да готвя.
В една американска закусвалня влязъл подпийнал клиент. Той се обърнал към сервитьорката:
- Искам да поръчам един омлет! Но първо да Ви питам - яйцата пресни ли са?
Мацката се усмихнала любезно:
- Разбира се, че са пресни, господине! Специално за целта отглеждаме наши, собствени кокошки в задния двор!
След това, служителката отишла при готвача и му казала:
- Хей, Джо! Нали в хладилника имаше няколко залежали яйца, които и без това мислехме да изхвърляме? Я спретни от тях един омлет! Поръси го обилно с ароматни подправки и сос "Табаско"! В салона има един поркан тип, който едва ли ще усети, че нещо не е наред!
След като кулинарния "шедьовър" бил готов, калпазанката го занесла на въпросния господин:
- Заповядайте! Да Ви е сладко!
Онзи изял омлета без да му мигне окото! След това почнал да урежда сметката. След като заплатил консумацията, той добавил и една банкнота от сто долара:
- Заповядайте! Това е за Вас!
Сервитьорката загубила ума и дума:
- Ах, господине! Много Ви благодаря! Оттук минават много хора. Но досега никой не ми е оставял такъв щедър бакшиш!
Пияният мъж махнал с ръка:
- Бакшишът няма нищо общо! Купете си един петел! Защото кокошките Ви явно ги чука някой скункс!
Мъж след 5-а ракия забелязал, че в кръчмата има канарче в клетка. Извикал сервитьора и го попитал:
- Колко струва това канарче?
- О, господине, много е скъпо.
- Е скъпо, скъпо, колко да е скъпо?
- Еми 200 лв.
- Еми добре, опечете го.
Сервитьорът се позачудил, но с готвача решили да го опекат. Носят го:
- Господине, ето канарчето, опечено е.
- Супер, значи 200 лв, така ли?
- Да господине, казахме Ви, че е скъпо...
- Добре, тогава, отрежете ми за 2 лева!
Домашна прислужница иска повишение на заплатата. Съпругата не е съгласна и пита:
- Мария, защо искаш повишение?
- Госпожо, има три причини за това. Първата е, че гладя по-добре от вас.
- Кой ти каза!?
- Вашият съпруг, госпожо.
- Ха, така ли!!!
- Втората причина е че готвя по-добре от вас.
- Глупости, кой ти го каза?
- Съпругът ви.
- О-о-о, така ли каза - заявила съпругата ядосана.
- А третата причина е, че съм по-добра в леглото от вас.
Съпругата много ядосана през зъби казала:
- И това ли ти го каза съпругът ми?
- Не, госпожо, градинарят ми го каза.
- Колко точно искаш да е увеличението?
Самолет, кацнал аварийно в джунглата. Пътниците, попадат на племе човекоядци с вожд Охo Бохo. Строил ги той и казал:
- Този с ориз! Тази в харема! Тази да гледа децата, а този, закръгления, много ми харесва!
И го попитал, какво работи?
- Политик - депутат, казал пътникът!
- Специален човек, специална рецепта! - обърнал се Охо Бохо към готвача!
- На шиш и в огъня, хвърли картофи да се пекат заедно с него, но има условие! Ще го въртиш бавно, бавно, да хване коричка.
Връща се по едно време Охо Бохо и вижда, че готвачът върти с бясна скорост депутата.
- А бе нали ти казах да въртиш бавно, ти какво правиш?
- Не става бавно! - отговорил готвача. - Като го въртя бавно, краде от картофите под него!
Четиригодишно момче отива при баща си и казва:
- Тате, реших да се оженя.
- Страхотно! И коя ще е щастливката?
- Ще се оженя за баба! Тя каза, че ме обича и аз я обичам. Тя е най - добрата готвачка, която познавам и ми разказва най - хубавите приказки!!!
- Миличък, има малък проблем!
- И какъв е проблема?!
- Ами тя ми е майка. Не можеш да се ожениш за моята майка!
- Но защо не?! Ти как си се оженил за моята.
- Скъпа, какви са тези чанти с подаръци в хола?
- Не ги пипай, те са за прислужницата, готвачката и възпитателката.
- Че ние нямаме такива!
- Нима??? Ами аз!?
Жена се прибира по-рано вкъщи и намира мъжа си в семейното ложе с младо, много красиво момиче.
- Нещастник! Неверник! Капка срам нямаш! Как можа да ми го причиниш, на мен - майката на твоите деца? Искам развод!
- Почакай, скъпа, заклевам се, че имам обяснение!
- Добре, ама по-бързо, не знам дали ще мога да ти имам доверие вече.
- Ето какво стана: Прибирах се вкъщи, когато видях това момиче на пътя, опитвайки се да спре някого на авто-стоп. Видя ми се толкова отчаяна, че реших да я взема. Направи ми впечатление, че е много слаба, зле облечена и мръсна, и тя ми сподели, че вече три дни не е хапвала нищо. Дожаля ми, доведох я вкъщи и и претоплих макароните дето ти сготвих вчера, а ти не ги яде, защото от тях се надебелява... Горкото момиче, направо ги погълна. После... тъй като беше много мръсна, и предложих да се изкъпе, междувременно забелязах, че дрехите и са много прашни и ги изхвърлих на боклука. Дадох и онези дънки, които от години не обличаш, защото те правят дебела, онази блуза, която ти подарих за годишнината ни, и която не обличаш, защото нямам вкус да избирам дрехи. Също така късото кожено якенце, което ти подари сестра ми за Коледа, и което не обличаш, за да я дразниш. И ботушите, които си купи от онзи скъп магазин, и които не обуваш откакто твоята приятелка си купи същите. Накрая бедното момиче си тръгна благодарна и доволна, изпратих я до вратата, а тя се обърна и със сълзи в очите ме попита:
- Имате ли още нещо, което жена Ви вече не използва...
Една млада жена си вървяла и изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, и други диви и не толкова животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял първият праисторически човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса, навремето дори имал и колело. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: „За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Англичанка, американка и италианка.
Англичанката:
- Преди време заявих на мъжа си, че повече няма да чистя къщата. Ако иска да е чисто, да чисти сам. На другия ден не видях нищо. На втория ден не видях нищо. Не третия ден о, чудо. Мъжът ми изчистил цялата къща!
Американката:
- Заявих на мъжа си, че повече няма да пера. Ако иска дрехите му да са изпрани, ги пере сам. На другия ден не видях нищо. На втория ден не видях нищо. Не третия ден - о, чудо. Мъжът ми изпрал и своите, и моите дрехи!
Италианката:
- Заявих на мъжа си, че повече няма да готвя. Ако иска да яде, да върви при майка си или да готви сам. На другия ден не видях нищо. На втория ден не видях нищо. На третия ден започнах малко да виждам с лявото око.
4-годишно момче отива при баща си и му казва:
- Татко, реших да се оженя.
- Чудесно! И за кого?...
- За баба!!! Тя каза, че ме обича и аз я обичам, тя е най-добрата готвачка на света и разказва най-красивите приказки!!!
- Много хубаво, но имаме малък проблем!!!...
- Какъв проблем?
- Ами... тя ми е майка. Не можеш да се ожениш за майка ми!!!
- Защо не?!... Ти се ожени за моята!!!
- Скъпа, какво има за обяд?
- Нищо!
- Като вчера?
- Да, сготвих за два дни...