Вицове » Готвачи

Вицове за готвачи

В тази категория има 586 вица, разпределени в 40 под-страници.

Оценка: 5 от възможни 10 - общо: 14528

- Скъпа, довечера ще имаме гости. Сготви нещо!
- Добре, а как да сготвя, да дойдат пак, или повече да не идват?

Добавен преди 5 години 15 Преглед

От пет години почивен ден нямам. Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар. Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах - не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една ромка - гледачка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера. Що вика на майка си „една ромка - гледачка“, също не мога да разбера.

Добавен преди 5 години 17 Преглед

ОБЯВА:
- В НАШИЯ РЕСТОРАНТ МОЖЕТЕ ДА ОБЯДВАТЕ ЗА 2 лв!
- В цената не са включени: ДДС; данък печалба; заплатата на готвача;цената на тока и цената на продуктите.

Добавен преди 5 години 8 Преглед

Една сутрин в болницата на един град постъпила двойка със странна диагноза: жената - изгаряне на гърба втора степен и сътресение на мозъка, мъжа - дълбоки поражения на половия орган. На въпроса на доктора какво се е случило, съпрузите отговорили чак след като преминала истерията им, изразяваща се в пристъпи на неистов смях, примесени с потоци от ругатни, отправни един към друг. След даване на успокоителни е чуто и записано примерно следното.
Мъжа:
- Като се събудих сутринта, ми се прииска да направя на съпругата си подарък - да ѝ приготвя любимата закуска - палачинки с ягодово сладко. Реших да не губя време за обличане, отидох при печката, обърках тесто, сложих тигана и се захванах да пека...
Жената:
- Събудих се сутринта, не намерих мъжа ми до мен, само почувствах апетитна миризма, идваща от кухнята. Нахлузих си лек халат и отидох да видя какво се твори там. В кухнята стоеше моя съвършено гол мъж и ми готвеше любимото ми лакомство: палачинки. Обхвана ме пристъп на нежност към моя единствен, съблякох халата, хвърлих го като робиня в краката му и започнах да го галя... Той толкова харесва да правя така...
Мъжа:
- Почувствах нежното докосване на трепетните устни на моята скъпа, отначало се размекнах, след това за да ѝ направя впечатление реших да покажа висша класа. Като истински готвач подхвърлих палачинката нагоре, надявайки се да я хвана...
Жената:
- Ласките ми ставаха все по-настоятелни, устните плавно се движеха, а ръцете нежно го галеха... Изведнъж огън прогори гърба ми, за секунда ми се стори, че са изсипали върху ми гореща смола. От болка силно извиках и стиснах челюсти около... пениса на мъжа ми. Както после се изясни, това е било палачинка, която мъжа ми не е могъл да хване...
Мъжа:
- Такава болка не бях чувствал никога преди в живота си, да не дава Бог вие да изпитате това, болката просто парализира организма ми. Не можах да се сдържа и чисто рефлекторно с всичка сила изпуснах тигана на главата на своята съпруга... Тя се свестила чак в болницата благодарение на мъжа си, който въпреки тежките поражения намерил сили да набере 150.
Остава само да добавим - бъдете внимателни и помнете: всяка инициатива е наказуема!

Добавен преди 5 години 6 Преглед

Обичам да готвя, по-малко да мия, и с картофи като тия да направя яхния.
- ако Спенс беше бг мама

Добавен преди 5 години 11 Преглед

Мъж отива на лекар и казва:
– Докторе, помагай, не ми става!
Докторът извадил едни прахчета и обяснил:
– Значи, слагаш тия прахчета в храната и няма проблем!
Тръгнал си човека и се отбил в един ресторант да обядва. Поръчал си кебапчета и казал на готвача да сложи в тях прахчетата. Чакал, чакал 30 минути, 1 час, накрая му писнало. Влязъл при готвача и попитал:
– Какво стана с тия кебапчета, бе? Колко време ще чакам?
– Какво да направя бе, пич? Стоят изправени на скарата...

Добавен преди 5 години 10 Преглед

Готвя боб и питам жената:
- Добре, мило, как разбра, че съм пиян?!
- Имам интуиция, скъпи! Ще слагаш ли още какао в боба или да го прибирам?!

Добавен преди 5 години 19 Преглед

Из мъжки чат:
- Жената не ми дава да готвя, откакто последния път прегорих салатата.

Добавен преди 5 години 9 Преглед

Между приятелки:
- Не мога да разбера, защо моя ме бие непрекъснато. Гладя,пера,чистя,готвя,за децата се грижа!
- Да не му изневеряваш?
- Е, само за тва ли?

Добавен преди 5 години 9 Преглед

10 известни писатели разказват Червената шапчица...

1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?

2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.

3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.

4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.

5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.

7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...

8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.

10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!

Добавен преди 5 години 25 Преглед

Два кораба, български и американски, се срещат в тесен канал. Трябва да се разминат. Единият капитан вика:
- Бегай у лево, бе!
Другият:
- Гоу лефт!
Не могат да се разберат. След дълго умуване българският капитан събира екипажа и пита:
- Някой от вас разбира ли английски?
Обажда се само готвачът:
- Аз, ама малко...
Излиза на палубата и вика:
- Ду ю спийк инглиш?!!!
Всички американци ревват:
- Йеееес!!!!!
- Ами оди у лево, бе!

Добавен преди 5 години 26 Преглед

Вчера почистих, изпрах, сготвих, направих кекс за десерт! А, моя влиза и ми вика:
- Какво става? Да не са те блокирали в Фейсбук?!

Добавен преди 5 години 16 Преглед

Вече почти месец, корабокрушенци са на самотен остров. Провизиите им вече са свършили, всички са гладни. Капитанът вика готвача:
- Какво ще предложиш, готвачо?
- Ами капитане, ако решите да жертвате говорещият си папагал, имам малко ориз, ще направя пиле с ориз.
Папагалът дочул разговора, навъсил се и изкрещял:
- Капитане, кажи му тоя простак, че ако дойде да ми направи една свирка, може да приготви мляко с ориз.

Добавен преди 5 години 3 Преглед

— Здравейте, имате ли любов?
— Не.
— А кога ще имате?
— Не зная, климата се промени... рядко я има. Вземете си с*кс.
— Не , благодаря! Имам много, като плевел расте наоколо, омръзна ми вече. А вие го приготвяте с подправки... Аз мога да готвя с*кс. Какво ли не съм правил с него, но без любов не е вкусен. С*кс без любов става само когато си прегладнял...
— С нищо не мога да ви помогна. Отдавна не са зареждали любов и кога ще има е неизвестно.
— Добре, тогава ми дайте семена от "отношения", може и любов да покълне.

Добавен преди 5 години 6 Преглед

От форума:
- Мъжът ми ме упреква, че по често готвя за котката, отколкото за него. Чудя се дали да му кажа истината че готвя само за котката, а той дояжда?

Добавен преди 5 години 15 Преглед
Вижте още...