Вицове за готвачи
В тази категория има 586 вица, разпределени в 40 под-страници.
Как готвят различните зодии?
Овен
Няма да готвя по рецепта! Никой не може да ми казва какво да правя! Ще си сложа колкото мая искам, пък!
Телец
Гъбите белят ли се, или не белят? Все тая. Поне имам хубави чинии...
Близнаци
Чете рецепти в gotvach.bg. Гледа Джейми Оливър в YouTube. Накрая си маже филия с лютеница и си отрязва дебело парче салам.
Рак
Прибирам се от работа и се къпя. Ако никой не е сготвил, си лягам.
Лъв
Още люти чушки. Още люти чушки. В тях е страстта!
Дева
Забърши това там! Дай да го измия веднага! Изтупай покривката. Ау, това капка вода ли е на килима?
Везни
Ще направя пиле с ориз Не, пълнени чушки с кайма Но пилето с ориз става лесно Обаче пък пълнените чушки са много вкусни.
Скорпион
Прави си селфи с гъбите на Телеца (които още не са обелени), споделя го във Facebook и брои лайковете.
Стрелец
Аз ще сготвя, к‘во се моткате всички! Взема нещата в свои ръце, докато наум псува, а с ръце ръси мерудия.
Козирог
Не харесва сготвеното от Стрелеца и започва да му дава акъл как е трябвало да нареже мерудията на по-ситно.
Водолей
16 минути търси музиката, на която ще се получи най-вкусната паста.
Риби
Налива си вино, докато готви. Забравя да готви.
След 2 часа...
Овен
Маята не му е шупнала и вътрешно беснее! Обяснява на всички, че тази питка точно такава плоска е трябвало да стане.
Телец
Сервира от пържолите с обелени гъби и настоява всички да са внимателни с чиниите, защото са му ценни.
Близнаци
Чуди се Джейми Оливър дали е ял българска лютеница.
Рак
Пил е две бири и отдавна спи.
Лъв
Ама, много добър готвач съм, ве! Хората плачат, когато ядат от моите ястия.
Дева
Отваря трети пакет с кухненски гъби. Кухнята блести от чистота!
Везни
Продължава да се чуди, докато в едната ръка държи пилето за трътката, a с другата премята чушките.
Скорпион
Колежката не му е лайкнала селфито с гъбите. Блокира я!
Стрелец
Вече не псува само наум.
Козирог
Взема мерудията и я наситнява. Знае, че никой няма да го направи по-добре от него.
Водолей
Слуша музика, хапва и е над нещата.
Риби
Приключва третата бутилка вино и отплува.
13
Млад, красив, умен, сексапилен, умея да готвя, пера, гладя и винаги ми става! Не търся никоя, жена ми ме следи!
6
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила "Вълшебното Л*йно." Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера!? – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма! – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си:
- За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз... цял живот да чупя костенурки с теб?!
8
В капитанската каюта на кораб нахлува плачейки, раздърпана и окъсана готвачката:
- Мамка му на тоя екипаж. Не издържам вече!
Капитанът пита:
- 'Що?
- Казаха ми, че буря идвала. И аз, чайка с чайките, дадох да ме завържат за мачтата…
9
Съпруг се прибира доста късно от работа, умрял от глад и се нахвърля веднага на яденето. Жена му седи сънена до него. Той се нахранва до насита, нежно прегръща жена си и пита:
- А ще дойде ли сега готвачката на този прекрасен специалитет с мен в спалнята?
- Не знам! Трябва да се обадя в китайския ресторант и да я попитам?
7
Научих се да готвя. Сега се уча да ям, това което готвя, ама не е лесно.
18
Един граф се събудил сутринта и гледа графинята я няма. Тръгнал да я търси. В коридора срещнал камериерката.
- Момиче, къде е графинята?
- Слезе долу, господин графе.
- Така ли?
Графът награбил камериерката и я опънал. След това слязъл долу. Отишъл в кухнята и попитал готвачката:
- Къде е графинята?
- Излезе на двора, господин графе.
- А, добре! – казал графът и награбил и опънал и готвачката.
Излязъл на двора и срещнал градинарката.
- Бети, къде е графинята?
- Мисля че отиде да се къпе в басейна, господин графе.
- Чудесно.
Графът награбил и градинарката и също я опънал. След това отишъл до басейна и гледа, графинята се къпе.
- Тук ли сте била скъпа графиньо? А аз цяла сутрин си съдрах оная работа да ви търся.
9
В крайпътно барче влиза космат смърдящ рокер, облечен в кожи и казва на сервитьорката:
- Маце дай три спукани гуми и два фара.
Момичето шашнато докладва на готвача.
- Ааа, този ли, знам го, иска три мекици и две яйца на очи.
След малко момичето носи на рокера купа с боб чорба.
- Кво е тва ма, аз друго поръчах!
- Готвача каза, че вашата поръчка ще е готова след няколко минути, а до тогава може да давате газ!
12
Реших да се развихря в кухнята. Сготвих мусака и исках да направя таратор. В хладилника обаче имаше само уиски, сода и лед. Направих таратора с наличните продукти. Опитах го, мммммм, чуден! Вечерта като сервирах на мъжа ми той ми каза, че съм най-прекрасната жена на света и се обади на любовницата си, за да я информира, че къса с нея.
7
Жена към съпруга си:
- Виж, аз трябва да готвя, пера, гладя, чистя. Никъде не мога да излезна, чувствам се като Пепеляшка.
Мъжът:
- Не ти ли разправях, че с мен ще си живееш като в приказка?
3
- От 10 години живея с теб! Аз печеля парите, пазарувам, пера, готвя! На всичкото отгоре и спя с теб! Ти нищо не си спечелил! Неудачник!
- След всичко това, ти ме смяташ за неудачник?!
7
Прибира се съпругът в къщи след посещение на тъща си в болницата.
- Как е мама? - пита жена му.
- Няма ѝ нищо, до няколко дни ще си дойде!
- Как, на мен доктора ми каза, че ѝ остава много малко живот?!
- Спокойно, мен ме предупреди да се готвя за най-лошото!
11
САМОРЕКЛАМА:
- Готвя вкусно, говоря малко и не ме боли глава!
9
В столовата на затвора:
- За тук или за вкъщи? - пита учтиво готвача...
12
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23