Вицове за готвачи
В тази категория има 586 вица, разпределени в 40 под-страници.
Домашна прислужница иска повишение на заплатата. Съпругата не е съгласна и пита:
– Мария, защо искаш повишение?
– Госпожо, има три причини за това. Първата е, че гладя по-добре от вас.
– Кой ти каза!?
– Вашият съпруг, госпожо.
– Ха, така ли!!
– Втората причина е, че готвя по-добре от вас.
– Глупости, кой ти го каза?
– Съпругът ви.
– О-о-о, така ли каза? – заявила съпругата ядосана.
– А третата причина е, че съм по-добра в леглото от вас.
Съпругата вече много ядосана, през зъби:
– И това ли ти го каза съпругът ми?
– Не, госпожо, градинарят ми го каза.
– Та, колко точно искаш да е увеличението?
Между приятелки:
- И за кво ме бие мъжът ми не разбирам. В къщи е чисто, пера, гладя, готвя, децата отличници?
- Да не ходиш по чужди мъже?
- Е пък само за тва ли?
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
Стоя си вчера, готвя обяда и изведнъж чувам един глас:
- Жено, дръпни се от печката. Твоето място е на Малдивите!
- Мамо, изобщо не ми харесва това, което си сготвила! - мръщи се десетгодишно хлапе.
- Яж, синко. Помни, че след като се ожениш, непрекъснато ще повтаряш на жена си каква прекрасна готвачка съм била.
- Жено, научи се да готвиш, че да уволним готвачката.
- Ти пък се научи да правиш любов, че да уволним шофьора...
Чат във Фейсбук:
- Здрасти!
- Здрасти, познаваме ли се?
- Не! Да се запознаем! Или имаш нещо против?
- Давай.
- Аз съм Галя. От София. Работя в клуб за танци. Организатор на културно-масовата дейност, състезания и пр. Свиря на арфа. Пея в кварталната оперета. Бивш фотомодел, танцувам, готвя, обичам да купонясвам, преподавам уроци вкъщи... Ми това е всичко.
- Пaцо, обичам да е*а и пия, драго ми е!
Слушайки виковете на гостите "Горчиво! Горчиво!" Готвачът не издържа и се застреля.
Из "НАРЪЧНИК НА МЪЖА ГОТВАЧ."
- Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по-внимателен. Вземете голяма купа, разбийте в ръба и яйцата и изсипете тяхното съдържание в купата. Сега изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателен. И така, имаме 5 жълтъка в купата. Вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците, нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците... Сега разбивайте. Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите си. И тъй имаме в купата 2 разбити жълтъка, колкото и са ни необходими за пая. Сега облепете стените и прозорците на кухнята с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани. Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама брашно и го прибавете в купата при жълтъците. Останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета. След като се убедите, че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа... Вземете душ... Сега вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт. Време е да пристъпим към чистенето на ябълките... обработете палеца с йод и го бинтовайте... Нарежете ябълките на кубчета и помнете, че са ни необходими 2 ябълки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината. После обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте. Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете. Разбъркайте отново с миксера, измийте хладилника от капките, защото ако засъхнат се мие трудно. Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната. Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната. Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната. След всичко преживяно идете в близката кръчма.
В кенефа свършва трудът на готвача!
Още на първата среща тя му заяви:
- Аз съм прилично момиче, и до сватбата... не чакай да готвя!
- Скъпи, аз умея да готвя само ориз и крем карамел.
- А това на масата кое от двете е!?
- На кой му пука какви са циците?! Най-важното е да си добра в готвенето!!!
- Аз мога да готвя!
- И аз!
- И аз знам как !!!
- О, мамка му! Щом е така, показвайте циците!
Семеен скандал:
- По цял ден само чистя, пера и готвя. Направо се чувствам като Пепеляшка!
- Еми аз нали ти обещах, че ще живееш като в приказка.
Самолет, кацнал аварийно в джунглата. Пътниците, попадат на племе човекоядци с вожд Охo Бохo. Строил ги той и казал:
- Този с ориз! Тази в харема! Тази да гледа децата, а този, закръгления, много ми харесва!
И го попитал, какво работи?
- Политик - депутат, казал пътникът!
- Специален човек, специална рецепта! - обърнал се Охо Бохо към готвача!
- На шиш и в огъня, хвърли картофи да се пекат заедно с него, но има условие! Ще го въртиш бавно, бавно, да хване коричка.
Връща се по едно време Охо Бохо и вижда, че готвачът върти с бясна скорост депутата.
- А бе нали ти казах да въртиш бавно, ти какво правиш?
- Не става бавно! - отговорил готвача.
- Като го въртя бавно, краде от картофите под него!