Трябва да се науча да готвя корейска кухня. В нас останаха само моркови и кучето...

Добавен преди 7 години 5

На лични:
- Привет... Аз съм Мартин... Да се запознаем?
- Аз съм Гери... Не обичам да готвя... Не съм добра домакиня... И съм мързелива...
- Това са дреболии... Вагина имаш, нали?

Добавен преди 7 години 13

Готвач заръчва на чирака си да приготви торта и да напише на нея "Честит рожден ден!"
След час минава да провери как младежът се е справил със задачата.
- Тортата е напълно готова! - казва гордо ученикът.
- Но да знаете какъв зор видях, докато я пъхна в пишещата машина...

Добавен преди 7 години 7

- Измих пода, измих чиниите, изпрах, гладих, сготвих. Ще ми се да се оженя за себе си...
Неизвестен ерген

Добавен преди 7 години 16

Семейния живот е като далечно плаване с кораб - на брега има момичета и пиене, а ти правиш с*кс с готвачката...

Добавен преди 7 години 16

Младо семейство, жената се старае да готви, но мъжът е вечно недоволен.
- Не е като гозбите на мама.
Един ден сядат на масата, жената започва да се оправдава.
- Скъпи, днес тъкмо започнах да готвя и ми звънна приятелката ми. Заприказвахме се и яденето малко загоря. Много съжалявам!
Мъжът ядосано погледнал жена си, недоверчиво опитал яденето, след което се усмихнал и прегърнал жена си.
- Браво скъпа, най-после да сготвиш като мама.

Добавен преди 7 години 6

Спас и синът му – малкият Спасчо са в пицария. Детето не млъква, въпрос след въпрос:
- Тате, котките нали си имат котенца?
- Да!
- Кучетата нали си имат кученца?
- Разбира се!
- А, патетата, и те си имат патенца?
- Дааааааа...
- Тате, а пиците защо си нямат пиценца?!
- Еее, не знам. Иди да питаш готвача и ме остави на мира!!!
Отива детето при готвача, дърпа го за престилката и повтаря всичко. Готвачът го погледнал и казал:
- Отиди сега при баща си и му кажи, че пиците си нямат пиценца, защото ги вадим навреме...

Добавен преди 7 години 15

На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата. Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители. Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше:
- Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер?
Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост. Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам… Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя. Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.

Добавен преди 7 години 21

– Ало, скъпа, сготви ли?
– Сготвих, ама ме е страх да го опитам...

Добавен преди 7 години 9

Новоназначен сервитьор:
- Не разбирам, защо хората не харесват тази супа, страхотна е!?
- Принципно да, ако я сервирахме като супа, но готвачът упорства да я нарича "кафе".

Добавен преди 7 години 6

- Мога да пера, чистя, готвя, простирам...
- Спри да се оплакваш бе!
- Не бе, правя си реклама в сайт за запознанства...

Добавен преди 7 години 3

Чистя, пера, гладя, готвя! Не е обява - уикенд е...

Добавен преди 7 години 10

– Какво ще ми сервирате за обяд? – попитал вождът на едно племе човекоядци готвача си.
– Изплезен език на фурна.

Добавен преди 7 години 5

Дежурния офицер:
- Какво има за обяд?
- Капитан със зеле, г-н Свински! - отговаря готвача.

Добавен преди 7 години 6

Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...

Добавен преди 7 години 12