Вицове за готвачи
В тази категория има 585 вица, разпределени в 39 под-страници.
Един човек търси работа на брат си в компания.
Шефът го пита:
- Как го изгониха от старата?
- Работеше в една подводница като готвач. Запържвал лука и отворил прозореца да се проветри.
3
Попитали холивудска актриса защо е уволнила готвачката си.
- Не ме питайте - въздъхнала тя - готвеше великолепно, но на всички разказваше, че работи за мен от 40 години.
1
Майка влезнала в стаята на сина си и го сварила да онанира.
- Какво правиш?
- Готвя се за “Big Brother”.
2
Един тип влиза в ресторант и сяда. Келнерът идва до него с менюто. Клиентът казва:
- Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е.
Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал:
- Така... За първо имаме супа от пиле и таратор - за мене таратор, а за второ имаме... пържола и гювеч. Бих искал гювеч.
Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно.
На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила...
На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал:
- Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.
0
- Скъпи, забравила съм да те предупредя, че мога да готвя само миш-маш и огретен.
- И кое от двете си ми сервирала?
0
Какво е ад? Място, където:
готвачите са англичани,
инженерите са французи,
прос*итутките са американки,
балерините са немкини,
войниците са араби,
продавачите са цигани,
кинаджиите са италианци,
а политиците са българи!
4
Cкъпа Лили,
Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по т*шаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
2
Попитали радио Ереван:
- Защо в китайските ресторанти няма неплатени сметки?
А, от радиото отговорили:
- Защото готвачите са нинджи!
0
Две мутри седнали да хапнат в ресторант и си поръчали свинска глава.
Много им харесало и на излизане казали на готвача:
- Брато, утре пак ще дойдем и искаме пак свинска глава, ама да е от същата свиня, че много ни хареса…
0
Борец отива на ресторант и си поръчва супа от костенурки.
Чака той 10, 15 минути, половин час и отива в кухнята и пита:
- Абе какво става?
- Имаме проблем, брато - отговарят му готвачите. - Не можем да я заколим.
- Дай една вилица - казва бореца.
Хванал яко костенурката и няврял пръст отзад. Онази изпънала врат, а той я забол с вилицата. Питат го после готвачите:
- Ей брато, откъде знаеш този номер?
- А ти как мислиш слагам вратовръзката на моя шеф всяка сутрин?
1
По време на война. Капитан се изправя пред войниците точно преди решаващата битка, за да им вдъхне кураж.
- Ето там - казал той и посочил към фронта - е врагът! А врагът се опитваше да направи нещастен живота на всички ви! Врагът се опитваше да ви убие ден след ден през цялата тази дълга война!
Един редник изскочил от окопа и извикал:
- Господи! Знаех си, че готвачът не е от нашите!
0
От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит - прегазил го е танк.
- Иди да съобщиш на жена му - казва ротният на някакъв редник. - Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично!
Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата.
- Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? - пита войникът.
- Да, защо?
- Защото сега е… висок и слаб!
0
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
Ресторант. Клиент започва току-що донесените му кюфтета и намира косъм.
- Келнер! В кюфтето ми има косъм.
- А-а-а! Нормално е! Готвача ни е еднорък и прави кюфтетата с едната си ръка върху гърдите. Пак добре, че не сте си поръчали пълнени чушки...
0
Дъщеря учи за готвач. Майка и я пита:
- А разрешават ли ви, да ядете, това което сте приготвили?
Дъщерята (през сълзи):
- Карат ни!!!
4