Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3374 вица, разпределени в 225 под-страници.
Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
- Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади... Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака - сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред.
Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влака наближил и "Туууу, тууу" (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). "Туууу, тууу" свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и... пата-кюта - направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казва:
- Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са още малки!!! Защото после "Тууу, тууу" и 6 месеца си в болница в Москва.
Шофьор на Газка взима стопаджийка край Вакарел. След като потеглят и казва:
- Да знаеш, че аз на всеки 50 км. спирам и трябва да ч*кам.
Тя мълчи. Минали 50 км., той отбил камиона в храстите и опънал стопаджийката. Тя пак нищо не казала. След нови 50 км. - пак същото.
Продължили още малко в мълчание и шофьора попитал:
- Ама ти докъде си?
- До Бургас.
- Я да слизаш! Ше ти е*а майката!
Лято. Жега. Влакът София - Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави.
Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат...
Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките... Пътниците ги питат:
- Какво правите, бе?
- А бе, изпуснахме си змията и я търсим...
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през позореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака...
- Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
- А бе, к'ва Варна, бе... Вие не разбрахте ли... Некви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона...
В Перник всички си пиеха тихо и кротко. Боят започна след думите:
- "Семантиката в етюдността на прозата на Милен Русков не е еднозначна"...
В Перник - животът е това, което ти се случва, докато чакаш да дойде водата, за да пуснеш пералнята.
Центъра на Перник. Кафе на две нива. На долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
Първият се обръща към втория:
– А бе…
– Оу…
– А на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– …на к’во?
– Ми, петарка!
– Готооо…
Отива тоя и пляааас:
– Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
– Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
Сяда си и авера вади петарка.
Минало малко време и втория пак:
– А бе…
– Ммм…
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд…
Отива до бара и пак - пляааас…
– Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам, ти си, бе!
– Господине, бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
– Еее, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш, одрал си му кожата... А не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу тоя си сяда, ония вади десет кинта и му вика:
– Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
– Ма немаш грижа…
Качва се горе и пляааас.
– А бе Пеше! Бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…
Много обичам видео клипчета от рода на:
- "Кученце за пръв път в живота си вижда сняг;"
- "Дете за пръв път в живота си вижда сняг;"
- "Община Варна за пръв път в живота си вижда сняг!"
Москва, близкото минало, изложба на революционна тема. Съветски гражданин стои пред огромно платно 3 на 4 метра. На него са изобразени чисто голи мъж и жена в пламенни интимни отношения. Табелката указва, че творбата се нарича „Ленин в Полша".
- Извинете, - попитал смутено гражданинът минаващия разпоредител.
- Кой е този?
- Това е другарят Дзержински.
- А това?
- Това е другарката Крупская.
- А къде е Ленин?!
- Ленин е в Полша.
Мъж решил да си купи крава. Отива на пазара - гледа продават се две крави. Едната струва 500 лв, другата 250. Пита продавача:
- Тази да не е болна?
- Не, здрава е.
- А дава ли мляко?
- Дава, също като другата.
- Защо тогава е два пъти по-евтина?
- Защото е от Варна.
Мъжът помислил малко и я купил. Закарал я вкъщи и всичко е точно - кравата се храни добре, дава мляко-не го е излъгал продавачът. Дошло време да я заплоди. Водят я на бик, а тя се дърпа. Бикът насам - тя натам - не дава и не дава. Викнал един приятел да помага да я държат. Да, ама тя не дава... дърпа се, клинчи и това е.
Приятелят си изтрил потта от челото и попитал:
- А бе, тая крава да не е от Варна?
- Да, как позна?
- Жена ми... и тя е от Варна.
Мъж от едно малко китно селце решил да отиде в големия град и да се присъедини към мафията.
Отишъл той при един от подчинените на най-големия бос на мафията и казал:
- Виж ся, пич цял живот съм живял с една мечта, искам да вляза в мафията.
- К'ва мафия бе? Няма мафия, махай се.
Разочаровал се малко нашия герой, но не се отказал. Отишъл при боса на мафията.
- Готов съм на всичко, искам да дойда в мафията.
- К'ва мафия бе? Няма мафия, чупката.
Още повече се амбицирал нашия човек и отишъл при Президента (И той бил в играта):
- Вижте сега, много ми е важно искам да вляза в мафията.
- К'ва мафия. Няма никаква мафия.
Разстроен нашият човек се прибрал в село и още като го видели го попитали.
- Влезе ли в мафията?
- К'ва мафия бе, няма никаква мафия.
- Аре, и тоя стана мафиот.
Стоянката на такситата на Централна гара в София. Таксиджия седи в колата си и скучае. Задната врата се отваря и почти лазещ пиян мъж се намъква на задната седалка в продължение на повече от минута. След като най-после се намества в що-годе нормална поза, изфъфля към вече запалилия мотора шофьор:
– Към Централна гара…
Гледайки неразбиращо в огледалото за няколко секунди, таксиджията бавно изключва двигателя и тихо казва:
– Ние… сме… на Централна гара…
Пияницата, мятайки банкнота през облегалката, отваря вратата да излезе и промърморва:
– И друг път да не караш толкова бързо…
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Грузинец се връща от Москва.
- Е, драги, какво там видя!
- Москва е хубав град. Кремъл видях, Ленин видях, балет видях.
- Гиви, какво е балет?
Балет е една голяма къща с колони. Влизаш вътре и всички се събличат, а после в залата има представление.
- Какво представление, Гиви?
- Ами първо на сцената притичват мъж с три жени. Мъжът тичка към едната, вдига и крака, помирисва го - не е неговата. Тичка към другата, вдига и крака, помирисва го - и тази не е неговата. Тичка към третата, вдига нейният крак, помирисва го - неговата е. Вдига я и я мята на рамо. Бяга насам - няма къде да е*е, бяга натам - пак няма къде да е*е. Застана в средата на сцената и заплака. А публиката, всички на крака, пляскат с ръце и викат "Е бис, е бис!", а къде да се е*ат, като няма къде...
- Какво е общото между Париж и Скопие?
- Предстои им да строят средновековни църкви.