Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3374 вица, разпределени в 225 под-страници.
Фрази, които никога НЯМА да бъдат изречени:
- Ние загубихме изборите.
- Изглеждам страхотно на снимката на личната си карта.
- Този, дето ме засече, дано е жив и здрав и пристигне бързо.
- Да си обръснеш веждите и да ги нарисуваш сама отново, беше чудесна идея.
- Плешив наистина изглеждам по-добре.
- Тъкмо мислех сам да предложа да ми намалите заплатата.
- Това бирено шкембе ти стои много добре, Мария.
- Много месо са сложили в тоя кренвирш, бе.
- Заповядайте на джаз фестивал в Студентски град.
- Публикациите ти във фейсбук наистина промениха политическите ми възгледи.
- Господин Пеевски, тези панталони са ви големи.
- Не успявам в живота, защото съм мързелив и глупав.
- Не харесвам п*рно, според мен е унизително спрямо жените.
- Гледах гениална реклама на прах за пране.
- Баба ми каза, че трябва да отслабна.
- Днес не ми се пие.
- Не ми се ходи в Париж. Заведи ме в Ямбол.
- Нямам търпение пак да отида на зъболекар!
- Бойко Борисов се скри от камерите.
10 известни писатели разказват Червената шапчица...
1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?
2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.
3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.
4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.
5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.
7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...
8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.
10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!
Уважавам котките. Закарах моята в друг град и я оставих на бунището при бездомните без никакви средства за съществуване. И тя се прибра в къщи.
Не крещя, не заплашва, заявление в полицията не подаде... Не като тъщата.
Млад мъж се разхожда по Витошка в 12 часа на обяд. Срещу него една миловидна девойка - хубави големи ц*ци, малко дупе, а в лицето фантазия. Решил той, че трябва да се запознае с нея....
Пресича тя по единия тротоар, нашия човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашия и той и така се пресрещнали.
- Извинете госпожице, вие сте най-прелестното създание което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?
- Питайте господине!
- Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка?
- Простак, идиот, аз да не съм някаква долна к*рва!?
- Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички ботици, да ви купя бижута, парфюми и рокли...
От долу се чуло:
- И ОВУФКИ, и ОBУФКИ...
Веднъж поканили много професори от ТУ-София в един самолет, разположили ги вътре им казали, че самолетът е направен от техни студенти. Щом разбра ли всички избягали освен един, когато го попитали защо, той казал:
- Ако този самолет е направен от мои студенти, той изобщо няма да излети...
Новина:
- Разбит е голям аптечен склад в София, откраднати са два кашона виагра. Полицията издирва закУравелите престъпници!
Пловдив е Европейска столица на културата за 2019. Там вече по оградите пише:
- "Моля за извинение но все пак - Х*Й"
Селско девойче се гласи да заминава да учи в София. Грижливата майка ѝ казва:
- Дъще моя, да се пазиш там - ще те види някой младеж, ще ти каже че си хубава, ще те изведе из града, на кино ще те покани, после у тях на кафе, и ще скочи върху тебе, а аз тогава ще умра.
- Добре мамо! - отговорила дъщерята.
След два месеца се прибира за първи път на село, и когато останали сами, майка ѝ я попитала:
- Какво се случи с онова, за което си говорихме?
- Леле мамо, наистина беше както ти каза. Дойде един, каза ми, че съм хубава, изведе ме из града, после на кино, а след туй отидохме у тях на кафе...
- И, какво се случи после? - попитала грижовната майка.
- Е, тогава, мамо, аз скочих върху него, та нека умре неговата майка...
- Как се псуват шофьорите в София?
- От понеделник до петък - на селянин, в събота и неделя - на майка!
- Госпожо, вчера във влака Варна - София съм забравил дамаджана с ракия. Някой не я ли донесе?
- Не господине, но донесоха тоя, който я е намерил...
След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София. Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".
- "Те тука ще е," - рекъл си той и влязъл.
Разгърнал портофелчето:
- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!
Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:
- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.
Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво. Харесало му на бай Иван, решил следобед да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.
След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:
- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.
- Е, па що ще е т'ва?
- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...
Циганче-ваксаджийче лъска обувки на Централна гара София.
През цялото време го наблюдава полицай, който се чудил как циганчето напътствало всеки свой клиент.
- Ти чичо за къде си?
- За Мездра.
- На 5 коловоз 12:45 ч бързия влак! - рекло циганчето.
- Ти лельо за къде си?
- За Вакарел. - отговорила жената.
- На 6-ти коловоз след 15 минути тръгва пътническия влак.
Полицая си рекал:
- Ся ша го оправя тоя мангал!
- Ти за къде си, чичко полицай? - рекло циганчето.
- На майка ти за в п*тката съм! - рекъл полицая.
- Е, па ти си лесен. Качваш се на тате на х*я и си там по всяко време.
- Теглим майни!
Пътна помощ-Пловдив
Беър Грилс и новите 10 епизода в България!
Епизод 1:
- Беър Грилс хваща такси от летището до центъра на София и спори с таксиджията за маршрута и размера на сметката.
Епизод 2:
- Беър Грилс тегли ипотечен кредит и го изплаща с минимална работна заплата.
Епизод 3:
- Беър Грилс купува кола на старо от автокъща в „Горубляне“ и оцелява няколко денонощия на опашката в столичния КАТ, докато я регистрира.
Епизод 4:
- Беър Грилс отива на дискотека в Перник.
Епизод 5:
- Беър Грилс се опитва да запише децата си на детска градина в София.
Епизод 5:
- На Беър Грилс му излиза изравнителната сметка за парно от „Топлофикация“.
Епизод 6:
- Беър Грилс се вози в трамвая без билет и спори за място с възрастен дядо, пътуващ с празни туби до минералния извор зад Министерски съвет.
Епизод 7:
- Беър Грилс казва на работодателя си, че иска пълни осигуровки.
Епизод 8:
- Беър Грилс пазарува на Женския пазар.
Епизод 9:
- Беър Грилс се разхожда сам в „Люлин“ 4 след полунощ.
Епизод 10:
- Беър Грилс пресича натоварен столичен булевард с полуизтрити пешеходни пътеки.
Влиза един каубой в бара, поръчва си уиски и още не отпил чува вик:
– Внимавай, ще ти вземе коня!
Излиза и изпозастрелва всичко шаващо пред бара, дето не е кон. Влиза обратно, изпива си питието на екс и а-ха да каже второ пак същия глас:
– Казах ти, ще ти вземе коня!
Взима втория пистолет, втурва се към вратата, а зад гърба му бармана:
– Ало, шахматистите в сепарето, я по-тихо че тоя ще избие целия град!