- Обещавам да бъда с тебе в здраве и щастие, в богатство и разкош, в Лондон и Париж, в Бентли и яхта...
- Алооо, булката! По текста, по текста!!!

Добавен преди 7 години 5

Баба среща джендър

Дошъл на село от големия град
джендър - женствен, голобрад,
погледнала го с почуда баба Стоя:
"Я, какъв е па тоя?!"
Не виждали мъж с токчета обут,
бабите изпаднали в шок и смут.
Всяка баба взела да се моли, да се кръсти,
като видяла на джендъра лакираните пръсти.
Сърце им забило, от вълнение ще се пръсне,
кога видели, че мъж краката може да си бръсне.
Всяко куче като вълк завило,
щом видяло мъж с червило...
Някой камбаната забил с тревога,
попът паднал на колене пред Бога.
Само баба Стоя, нали е мъжкарана,
останала да води кръгова отбрана.
"Бабо, май, че страдаш от деменция,
не си ли чула Истанбулската конвенция?!"
Но, докато и обясни, че законът го пази,
баба тръгнала като танк да го гази!
"Защитавай се, с достойнство се дръж,
ела да ти покажа - кой е жена, кой мъж!
Ела, да ти покажа, ако ти стиска,
че за жена мъжество се иска!
Мъжество - деца с болки да раждаш,
всеки ден с грижи да ги обграждаш,
мъжество - да им готвиш, да ги переш,
ако се налага, за тях дори да умреш,
мъжество - да даваш на децата си кураж,
на семейното огнище да си верен страж,
мъжество - съпруг да любиш, да крепиш,
когато закъснява, от тревога да не спиш,
мъжество - да работиш всеки Божи ден
и да не издаваш, че си до болка уморен,
мъжество - да носиш чантите тежки,
да стискаш зъби от мускулни болежки,
мъжество - да се блъскаш в автобуса
и критическата силно да те друса,
мъжество - навсякъде да огряваш,
бавно, неусетно дори да остаряваш...
Така че, теб те защитава конвенция,
а мен - достойнство без претенция.
Без претенция за обществено признание,
аз съм жена с морално основание!

стих - Петър Донкин

Добавен преди 7 години 16

Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...

Добавен преди 7 години 3

Малък град в Гърция. Ваканционният сезон е в разгара си, но бизнесът е замрял. Всички за в дългове. За щастие един богат немски турист пристига във фоайето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива в стаята си. Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро.... Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на местната прост*тутка, която го обслужва на кредит. Прост*тутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва. В този момент богатият немец слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва. Никой не е е имал печалба, но всички вече нямат дългове.

Добавен преди 7 години 12

На мегдана в едно село се появили плакати. „Утре, в 13 часа, на стадиона, с цел подобряване световния рекорд по полова потентност, бай Иван ще изчука 100 жени“ пишело на плакатите. На следващия ден на стадиона в уречения час имало не повече от 20 души, които люпели семки и си говорели за политика, за посеви и др. подобни. Почти никой не обърнал внимание, че на терена в стройна редица има подредени сто доброволки готови да участват в подобряването на рекорда. В 13 часа без пет минути на стадиона излязъл бай Иван, по спортно халатче, загрял енергично, направил на бърза ръка сто лицеви опори, хвърлил халатчето и се хвърлил да подобрява рекорда. С бързо темпо бай Иван започнал да отмята доброволките - една, втора, трета… десета… петнадесета… двадесета. Публиката престанала да люпи семки и да си говори глупости и започнала внимателно да гледа ставащото на терена. Бай Иван продължавал все едно току що е започнал - двадесет и пета… тридесета… четиридесета… цялото село вече било струпано на стадиона и с трепет наблюдавало подвига на бай Иван. А той все така енергично продължавал да троши рекорда - петдесета… петдесет и пета… шестдесета… шестдесет и пета… Започнали да прииждат от околните села и от близкия град, стадиона вече пращял по шевовете. А бай Иван продължавал все със същото високо темпо - седемдесета… седемдесет и пета… осемдесета… осемдесет и пета. Пред стадиона вече се продавали национални трибагреници и фланелки с образа на бай Иван, местната кабелна телевизия също пристигнала за да отразява събитието, телевизионният репортер вече предвкусвал „Пулицър“. Бай Иван продължавал - деветдесета… деветдесет и пета. Целият стадион е на крака и крещи неистово:
- Бай Иван! Бай Иван! БАЙ ИВАН!!!
Бай Иван стигнал до деветдесет и шестата доброволка и започнал да показва леки признаци на умора. Тълпата на стадиона вече е почти в екстаз и реве:
- ДАВАЙ! ДАВАЙ! ДАВАЙ!!!
На деветдесет и осмата доброволка, бай Иван вече бил много изтощен и след като нае*ал и деветдесет и деветата, паднал на земята и се предал.
На стадиона настъпила мъртва тишина. След няколко минути възцарилото се мълчание започнало лека полека да бъде нарушавано от първо тихи, а после и от все по-силни възгласи, които прераснали във всеобщ рев:
- Пед*раст! Пед*раст! ПЕД*РАСТ!!! ПЕД*РАСТ!!!

Добавен преди 7 години 12

Майор Михов дошъл в класа на Иванчо и като почетен гост учителката предложила учениците да измислят стих, в който всички думи да започват с "М" от инициалите.
Става Марийка:
- Москва, манифестация, майор Михов минава с много медали.
Всички ръкопляскат. Става Петърчо.
- Милано, мафия. Мафията моли "Милост майор Михов, милост".
Пак ръкопляскания... и идва ред на Иванчо. Вдига ръка момчето, та се къса, учителката не го вдига щото знае кво си мисли. Видял майор Михов и казва на учителката, че има един голям мераклия, да му даде ред. Става Иванчо.
- Мараня! Много мухи. Морен манаф мърка на миндер. Майор Михов мляска мазен минет. Морен манаф мръщолеви "Машалла майор Mихов, машалла!"

Добавен преди 7 години 18

Чукча спира пред прост*тутка на улицата в Москва.
- Колко е за една нощ?
- 150 долара, умнико!
Онзи я товари в колата и изчезват... нСлед 6 месеца я оставя на същото място, облечена в кожи и миришеща на тюленска мас... Тя беше слаба ученичка... откъде да знае, че нощта в Чукотка е полярна.

Добавен преди 7 години 10

От Англия щели да идват на бригада в Перник, за да берат ядове...

Добавен преди 7 години 22

Жената е като времето... Особено в Лондон... Стане ли МОКРО... време е да влезеш вътре...

Добавен преди 7 години 4

Виетнамец, командирован в София, силно се впечатлил като видял сергия с надпис "Hot Dog". Веднагически си поръчал един, доволен от факта, че и тук се яде кучешко, както в родината му. Веднага щом взел хот дога, виждайки съдържанието му, се замолил на продавача:
- Моля те, сложи друга част от кучето... Това няма да го ям!

Добавен преди 7 години 9

Имам възможност да имам овца, но нямам желание. Имам желание да имам нова кола, но овцата вика:
- Никва кола, обещал си да ме заведеш в Париж!

Добавен преди 7 години 11

Милиарди напуснаха България, защото не им се яде макарони с майонеза и отидоха в град Америка...

Добавен преди 7 години 14

Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
- Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади... Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака - сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред. Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влакът наближил и "Туууу, тууу" (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). "Туууу, тууу" свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и... пата-кюта - направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казал:
- Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са малки!!! Защото после "Тууу, тууу" и 6 месеца си в болница в Москва...

Добавен преди 7 години 6

Кратка новина:
- Психично болен мъж е избягал от лудницата и се е смесил с тълпата в ТУ-София!

Добавен преди 7 години 10

- Винаги оставям в джоба си бележка с адрес, за да може да ме заведат у дома, когато фриволно се напия.
- И какво пише там?
- Венеция, площад Сан Марко...
- Но ти живееш в София!
- Живея в София, но веднъж все пак ме заведоха във Венеция!

Добавен преди 7 години 7