Вицове за грозни
В тази категория има 702 вица, разпределени в 47 под-страници.
Стигнах до извода, че жените пръскат луди пари за маркови дрехи, обувки и чанти, за да направят впечатление на другите жени, а не на мъжете. Досега не съм чул, мъж да каже:
- А бе, мацката малко грозничка, леко пълничка, има и нежни загадъчни мустачки, обаче к`ва чанта извади, брат!
Нито една жена не може да бъде толкова грозна, колкото на мен ми трябва немско гражданство!
Една стара мома я засърбяло, ма никой не се навивал да я уважи, че била доста грозна горката. Посъветвала се тя с приятелки и и казали да викне водопроводчик, да нареже една хубава салата с яко пиене... и щял да и се отвори парашута...
Приготвила се нашата с ядене и пиене, набила един здрав шут на сифона и викнала водопроводчика. Пристигнал той, видял масата със салатата и пиенето... и му станала ясна историята. Хапнали, пийнали и по едно време водопроводчикът, вече порядъчно почерпен, поискал да му сипе една лимонада. Дръннал си той ракията, пък лимонадата – в шепичка и я прокарва през перчема. И така няколко пъти: ракия – екс, лимонада – перчем.
По едно време момата не издържала:
- Извинете, ма защо го правите това с лимонадата?
- А бе, тя работата ясна – ще те уважа. Ма, поне да не ми настръхва косата много...
Един младеж завършил морско училище, баща му веднага го уредил да плава и му казал:
- Сине, за първи път се качваш на кораб. Вземи си презервативи и хапчета против повръщане!
Отишъл синът до кварталната аптека и си купил 3 презерватива и един блистер хапчета. Вечерта баща му, като го видял, казал:
- Сине, вземи си повече! Не знаеш какво може да стане!
На другия ден младежът отишъл пак в аптеката и взел още 2 кутии презервативи и 2 кутийки хапчета.
Вечерта баща му пак:
- А бе, сине, заминаваш за 9 месеца, всичко се случва! Вземи си още, нито храна, нито вода искат! Вече изнервен, на следващия ден синът влязъл пак в аптеката и още от вратата извикал:
- Един кашон презервативи и един кашон хапчета против повръщане! Платил си. И точно преди да си тръгне аптекарката го спряла:
- Момче, гледам че често пазаруваш презервативи и хапчета против повръщане.
- Да, какво от това?
- Ами, искам да те питам. Като е толкова грозна, защо я чукаш?
Отивам на риба и цял ден - нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
- Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание.
- Добре! - викам си на акъла.
- За какво ми е тая жаба?
И понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате - ударих джакпота. Като се почнаха едни веселби - цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да и благодаря. Попитах я какво да направя за нея.
- Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!
Гледам я аз крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам гадната жаба се превърнала в красива шестнадесетгодишна девойка. Ето така стоят нещата, господин съдия...
- Е, не може да си хем красива, хем умна!
- Що, бе?! Ти как си хем тъп, хем грозен?!
Момчета, вземайте си красиви жени за съпруги. Защото от красивите можете да се отървете, но грозна хване ли ви, няма пускане.
Първи работен ден. От два часа работя като посрещаш клиентите в ****. Влиза доста грозна женица с две момченца. Аз я посрещам:
- Здравейте и добре дошли в ****! Имате прекрасни деца! Близнаци са, нали?
На което тя ми отвръща:
- Не бе, не са близнаци! По-големият е на 9, а по-малкият е на 7! Как според вас могат да бъдат близнаци?
Аз и отвърнах:
- Не съм нито сляп, нито глупав! Просто не мога да повярвам, че някой ще преспи с вас два пъти! Както и да е, приятен ден! И благодаря, че посетихте ****!
По-късно шефът каза, че не ставам за тази работа...
В 10.30 часа преди обед, вторник, 47-годишният чичо Йоргос влиза в една пристанищна таверна в Пирея, на брега на Егейско море. Облечен е с тениска на баскетболния “Олимпиакос” с номера и името на Принтезис – 206 сантиметра, 110 килограма, тежко крило. Сантимент. Двамата са адаши, самият чичо Йоргос е с подобни габарити и едно време е бил юноша на клуба. Внушителният грък въздиша тежко, сяда и поръчва на веднага притичалия сервитьор 200 грама ципуро наведнъж, стафидови маслини, половин кило козе сирене и един слънчев домат, разрязан на четири. За ваша информация, разликата между ципуро и узо е като тази между домашна ракия и бутилирана от магазина. Докато чака поръчката, чичо Йоргос се провиква към собственика зад бара:
- Пусни мойта!
Минутка след това по уредбата тръгва “Ден Тело” на Пасхалис Терзис. В тази песен лирическият герой казва, че не иска такива приятели, които му причиняват болка. Ципурото идва, чичо Йоргос отпива, гласът му се прояснява леко и от тип Ленард Коен става нещо като Бари Уайт, започва да припява "Мутапанееее – стаматйасууууу", очите му се насълзяват. През това време в таверната влиза един гей. Сяда близо до бара и си поръчва късо кафе, мохито и портокалов фреш. Поглежда към чичо Йоргос и му се усмихва. Разчувствуваният чичо също се усмихва в отговор автоматично, което кара гея да преметне крак връз крак и гривничката на единия му глезен дрънва закачливо. Минават няколко песни и няколко питиета време. Когато зазвучава “Роза” на Митропанос, геят става, приближава се до чичо Йоргос с котешката стъпка на манекенките, навежда се и му казва на ухото:
- Искаш ли да ти лапам оная работа?
Грамадният грък внезапно накървява очите, скача и се започва един грозен побой, завършил с изхвърлянето на гея навън.
Собственикът отива до чичо Йоргос и го пита:
- Какво стана, какво ти каза тоя?
Чичо Йоргос отговаря:
- Шепнеше и не го разбрах добре, ама беше нещо за работа.
Днес докато чаках на спирката нещо ми влезе в окото и започнах съсредоточено да го трия. До мен стоеше доста възрастна баба. Погледа ме и каза:
- Не плачи дъще, аз на твоите години бях много по-грозна, и пак се ожених…
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!!!!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано и обяснило.
- Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите и. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!
Седят двама евреи, разговарят:
- Изя, моята Сара иска с*кс всеки ден. Аз съм вече на години, не мога толкова...
- Авраме, преди много години те предупреждавах - не се жени за грозна жена! Никой няма да ти помогне...
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурлига ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало му хлапе. Момчето, бледен юноша с интелигентни меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли:
- Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли:
- За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.
В това време в Париж, в треторазрядно бистро, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прост*тутка, грозна като смъртта, а той си мисли:
- Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крак от маса като бейзболна бухалка и си мисли:
-Ей, хулиганче гадно! Само да те гепна и мамицата ти ще е*а!
Bъв Facebook грозна жена и беден мъж няма...
- Ох, дебела съм!
- Ее, стига де, Миче... красива си!
- Да си чул, да казвам, че съм грозна?