Вицове за хипопотами
В тази категория има 91 вица, разпределени в 7 под-страници.
Много дебела дама пита продавача в мебелния магазин:
- Сигурен ли сте, че този креват е здрав?
- Напълно, госпожо. Фабриката, която ги произвежда, след като ги завърши, ги кара в зоопарка, където ги тестват с хипопотами. И все пак във вашия случай бих ви препоръчал да бъдете внимателна.
1
Напушила се жабата, плува си в езерото и среща бобъра:
- А, бе Жабо, какво правиш?
- Махи, Бобър, напуших се и ми е много яко.
- Е-е-е, ще може ли и аз?
- Няма проблеми, само да не забравиш, като си дръпнеш, да задържиш преди да изпуснеш.
- ОК, ще задържа. Дръпнал си бобъра и се понесъл по водата, но както си се носел, се блъснал в хипопотама.
- Гледай къде плуваш, бе! Не ме ли видя? - казал хипопотама.
- Sorry, друже, ама с жабата се напушихме и сега ми е супер яко.
- Е-е-е, дали ще може и аз да се напуша?
- Е, ми сигурно?! Ходи при жабата, тя ще ти даде.
Тръгнал хипопотама и скоро намерил жабата, но точно преди да я попита, тя го погледнала ужасено и започнала да крещи:
- Какво правиш, бе бобър!?! Изпуска! Изпускай!
0
Жираф пита хипопотама:
- Не мога да разбера как може да живееш с толкова къса шия?!? Аз, като пийна една глътка, тя се спуска цели два метра надолу! - казал жирафа.
- А като повръщаш как е? - попитал хипопотама.
3
В Софийския зоопарк, вече трийсет и две години, за животните се грижил Ефрат Хайванчев. Хайванчев защитавал животните по-яростно от Бриджит Бърдо и ги обсипвал с любов, пред която Росица Кирилова изглеждала като бракоразводен адвокат. Веднъж, в края на работния ден, директорът на зоопарка Благо Звереджиев, събрал служителите и им казал:
- Утре сутринта очакваме правителственно посещение, воглаве с царя. Искам всички клетки да са излъскани, алеите да се прекопаят, а животните, Хайванчев, искам да са нахранени и вчесани! Срамота Хайванчев! Днес ходих да ги видя и ми се дорева. Слонът е станал такъв слабак, че вече пада от мравояда на канадска... А пък на хипопотама, от глад направо си му охипил тамата. Вземай се в ръце бай Ефрате и особенно обърни внимание на лъва! Искам го силен, здрав и горд, като от герба. Имай предвид, че е символ на монархията! Царят най-много него ще гледа!
- Ама, шефе - смънкал Ефрат Хайванчев - Той лъвът е болен от три дни...
- Не ме интересува! - ревнал Звереджиев - До утре сутринта да го вдигнеш на крака. Царя какво ще гледа, да не е Костов - да гледа костенурки.
Ефрат преглътнал уместната забележка, запътил се към клетката на лъва и какво да види. Лъвът легнал по средата на клетката и навирил петалата - гътнал се като хлебарка пръскана с мухозол.
Такъв ужас Ефрат Хайванчев не бил изпитвал откакто видял за пръв път тъща си. Ами сега! Царят идва, а няма лъв!
- Ще го ям големия корморан! - помислил си Ефрат, усещайки уволнението и видял как цялата му зоологическа кариера минава на лента. Тръгнал Ефрат с една пръчка по клетките и до кръв прехапал устни запял:
"И от болка пиян се проклел за това,
Че пред царя за срам Станахме със лъва.
Боли-и-и..."
И изведнъж на Ефрат му хрумнала гениална идея! Да препарира лъва! Така хем ще е изправен, хем ще е горд. Метнал го на гръб и право при препараторите. Тъкмо препараторите започнали да обработват животното, на Хайванчев му хрумнала още по-добра идея. Решил да вземе кожата, да влезе в нея и утре, като дойде царя на посещение, да мърда и да ръмжи. Цяла нощ обмислял плана си Ефрат и след като не намерил нито един пропуск в него, още в пет и половина сутринта, облякъл лъвската кожа и започнал да тренира горда походка.
Към девет часа правителствената делегация пристигнала. И както директорът предположил - царя се лепнал за клетката на лъва. Ефрат ръмжал, посягал с лапа, мятал грива - въобще, държал се като истински лъв. Делегацията огледала зоопарка и си заминала.
Ефрат тъкмо си отдъхнал, когато забелязал, че към него се приближава черната пантера.
- Мале, изгорях! - помислил си Ефрат - Царя го излъгах, ама пантерата ще разбере, че съм човек и ще ме изяде.
Пот се стичала по гърба му, а пантерата все така зловещо се прокрадвала. Сърцето на Ефрат щяло да се пръсне, като видял как зъбите и проблясвали и макар, че бил лъв, му дошло да вдигне крак като кучетата... В това време черната пантера се приближила и му казала на ухо:
- Спокойно, Хайванчев! Аз съм Бисерка от счетоводството. Да ти се намират цигари, че на слона му се пуши...
3
- Каква е детската стая на Мина Костова?
- Малка стаичка, в единия ъгъл на която незабележимо стои аквариум, в който плава семейство хипопотами...
0
Влиза хипопотамът при ветеринарния, а на главата му залепнала жаба:
- С какво мога да ви бъда полезен?
- Нещо ми се закачи за задника, докато си плувах в езерото - отговаря жабата - ако може да го махнете!
0
Жаба седи край реката, цапка с крачета във водата и мечтае.
Идва хипопотам и пита :
-Ей, жабо, студена ли е водата?
Жабата се обижда:
-Аз, ако не забелязваш, съм преди всичко дама, а не термометър!
0
Един хипопотам си стоял във водата и си пускал мехурчета. По едно време идва друг и му казва:
- Хайде с мен в другото езеро да ловим жаби!
- Да бе, ей сега ще зарежа всичко и ще хукна с глупости да се занимавам!
1
- Защо хипопотамите го правят във водата?
- 15 кг. кли*ор как мислите, че се подмокря...
1
Един Хипопотам си стоял в едно малко езерце... Маха си той с ушите и си прави балончета. По едно време се задава друг Хипопотам и му казва:
- Брато ади с мен в другото езеро да плашим малко жабите.
- Да бе да, ти си голям идиот бе! Сега ша хвана да зарежа всичко тука да ида да се занимавам с щуротии.
0
Жабата измислила нов начин за напушване и отишла да го покаже на Бобъра.
- Бобър, казва му Жабата - гледай сега какво правя и прави и ти като мене - дърпа си тя здраво от joint-а, гмурка се от едната страна на реката и изплува от другата страшно надрусана.
Бобъра също си дръпва яко и се гмурка. Жабата чакала, чакала - от другата страна никакъв Бобър не изплува. Изведнъж от водата се показала главата на Хипопотама. Жабата го погледнала и казала:
- Леле, Бобър, на какво си се направил?
0
Дневниците на стария индианец или месец без да се къпя
1 ден
Измина един ден откакто не се къпах. На нещо странно мириша днес. Не знам какво е, но е приятно.
2 ден
Отидохме да ловиме бизони. Един като го целнах падна точно върху мен. Вдигнах го. Като се върнах, гащите ми бяха плувнали в пот и всичко прозираше.
3 ден
Дъщерята на вожда тайно се промъкна, защото е видяла животното. Минах я. Изпотих се целия.
4 ден
Дъщерята понечи да влезе, но се смути и каза, че не обича плъхове.
5 ден
Майката на вожда влезе. Оправих я един път, но се изпотих още повече.
6 ден
Бях в гората и едно мишле се захвана за крака ми. Ех, колко е сладко. Взех го за домашен любимец.
7 ден
Мишлето доведе приятелите си до селото. Всички ме гледаха строго. Какво им става? Мишките просто ме харесват.
8 ден
В блатото дойдоха хипопотами. Тъкмо стигнах до тях и те се потопиха.
9 ден
Мишките се развъдиха и си направиха колония.
10 ден
Бързата стрела и Шепнещ вятър извадиха труповете на хипопотамите от блатото. Хм...
11 ден
Хипопотамите не можаха да бъдат спасени.
12 ден
Ловът стана по-лесен. Вчера 3 бизона дойдоха до мене и почнаха да се въртят около мен. Шепнещ вятър уби един, аз убих един, а другия падна на земята мъртъв.
13 ден
Шаманът не откри причината за смъртта на единия бизон. Нещо гнило има тук
14 ден
Бебенцата на мишките умряха. Какво става?
15 ден
И другите мишки умряха.
16 ден
Ловът стана по-труден. Шаманът видял, че бизоните скачат във водите, като че ли ги е страх от нещо.
17 ден
Майката на Вождът почна да получава пристъпи, падаше да се гърчи и си била запушила носа със сирене
18 ден
Селото търси сирене. Вече и Шепнещ вятър почна да си запушва ноздрите.
19 ден
Шаманът също почна да получава пристъпи. Чудя се, да не би да се е разпространила някаква шума
20 ден
Американците ни обявиха война
21 ден
Много хора бяха болни и отидохме на бойното поле да решим нещата по мирен път.
22 ден
Трима човека умряха по пътя. Последните думи на единия бяха "Синко, вониш". Записах си го в речника. Мъдра поговорка, каквото и да означава.
23 ден
Американците като ни видяха и побягнаха.
24 ден
Нещо почна да мирише около мен. Да не би да има плъхове.
25 ден
Вождът и семейството му заминаха на ваканция. Чудя се къде въобще заминават.
26 ден
Шепнещ вятър, нашия вестоносец, каза, че видял Вождът да мята семейството си и себе си от скала. Казал, че чак там се усеща миризмата. Хм... каква е тази миризма. Не мога да я понасям.
27 ден
Почнах да получавам пристъпи. Цялото село се изнесе и се наложи сам да се лекувам.
28 ден
Няма какво да ям. Сиренето се развали на третия ден. Дърветата почнаха да увяхват. Горите се разпадаха. Нямаше жива душа наоколо. Какво става, какво ме задушава толкова много. Искам да избягам!
29 ден
Не мога да се събудя. Повърнах 3 пъти и пак заспах.
30 ден
Армия от Американци идваха! Как щях да се справя сам. Едва ставах.
31 ден
Цялата армия като пристигна изпопада като круши в късна есен. Не се бях къпал само един месец и всички хора бяха полудяли. Нещо ги... умирам! УМИРАМ! УМИРААААААААМ!!!!
0
Един крокодил вървял в пустинята да търси Нил.След 3 дена бил мноо жаден и гладен, едва вървял. По едно време видял една точка в далечината и луд бег кем нея. След 15 мин тичане гледа, че това е хипопотам и го пита:
- Абе брато къде е Нил?
- Не знам, но сигурно брат ми знае. Ще ходя да го доведа.
След още 3 дена дошъл хипопотама с брат си.
- Крокодиле, брато и брат ми не знае къде е Нил, но решихме да те пребием.
3
Ходи си един крокодил - изгубил се в пустинята. От 2 дена единственото дето вижда е пясък. Жега, няма вода, еб*ло си е майката направо. Крокодилът едва се мъкне. Изморен, потен, изтощен, няма сили... пясък навсякъде. Влиза му в гъза, в носа, евриуеър. И по едно време вижда на хоризонта черна точица. Вика си:
"Бах, т'ва е нек'во разнообразие за тея два дена. Там има нещо" и му тегли един спринт с последни сили до там. Гледа - хипопотам.
"Ааааааааа... щом има хипопотам, значи има и река наблизо".
- Ееееей, хипо. Я кажи къде е Нил бе.
Хипопотамът го поглежда и казва:
- Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай тука да ходя да питам брат ми, той може да знае.
Крокодилът - в шах, ама остава да чака. Няма какво друго да прави. Седи, чака, чака, чака... отчакал се крокодила и тъкмо да продължи сред пустинята и гледа зад хълма се показва хипопотама и води още един хипопотам с него. Хипопотамът, с който говорил преди това, му казва:
- Ми копеле, той и брат ми не знае къде е Нил, обаче решихме да те пребием!!!
0
В Софийския зоопарк вече трийсет и две години се грижил за животните Ефрат Хайванчев. Хайванчев защитавал животните по-яростно от Бриджит Бърдо и ги обсипвал с любов, пред която Росица Кирилова изглеждала като бракоразводен адвокат. Веднъж в края на работния ден, директорът на зоопарка Благо Звереджиев, събрал служителите и им казал:
- Утре сутринта очакваме правителственно посещение, воглаве с царя. Искам всички клетки да са излъскани, алеите да се прекопаят, а животните, Хайванчев, искам да са нахранени и вчесани. Срамота Хайванчев! Днес ходих да ги видя и ми се дорева. Слона е станал такъв слабак, че вече пада от мравояда на канадска... А пък на хипопотама от глад направо си му охипил тамата. Вземай се в ръце бай Ефрате и особенно обърни внимание на лъва. Искам го силен, здрав и горд, като от герба. Пък и имай предвид и, че е символ на монархията - царя най-много него ще гледа.
- Ама шефе - смънкал Ефрат Хайванчев - той лъва е болен от три дни.
- Не ме интересува - ревнал Звереджиев - до утре сутринта да го вдигнеш на крака. Царя какво ще гледа, да не е Костов - да гледа костенурки.
Ефрат преглътнал уместната забележка, запътил се към клетката на лъва и какво да види. Лъвът легнал по средата на клетката и навирил петалата - гътнал се като хлебарка пръскана с мухозол. Такъв ужас Ефрат Хайванчев не бил изпитвал откакто видял за пръв път тъща си.
- Ами сега - царя идва, а лъв няма. "Ще го ям големия корморан" - помислил си Ефрат, усещайки уволнението и видял как цялата му зоологическа кариера минава на лента. Тръгнал Ефрат с една пръчка по клетките и до кръв прехапал устни запял: И от болка пиян Се проклел за това, Че пред царя за срам станахме със лъва. Болиии... И изведнъж на Ефрат му хрумнала гениална идея - да препарира лъва - така хем ще е изправен, хем ще е горд. Метнал го на гръб и право при препараторите. И тъкмо препараторите започнали да обработват животното, на Хайванчев му хрумнала още по-добра идея. Решил да вземе кожата, да влезе в нея и утре като дойде царя на посещение, да мърда и да ръмжи. Цяла нощ обмислял плана си Ефрат и след като не намерил нито един пропуск в него, още в пет и половина сутринта, облякъл лъвската кожа и започнал да тренира горда походка. Към девет часа правителствената делегация пристигнала. И както директорът предположил - царя се лепнал за клетката на лъва. Ефрат ръмжал, посягал с лапа, мятал грива - въобще държал се като истински лъв. Делегацията огледала зоопарка и си заминала, и Ефрат тъкмо си отдъхнал, когато забелязал, че към него се приближава черната пантера.
- Мале изгорях - помислил си Ефрат - царя го излъгах, ама пантерата ще разбере, че съм човек и ще ме изяде. Пот се стичала по гърба му, а пантерата все така зловещо се прокрадвала. Сърцето на Ефрат щяло да се пръсне, като видял как зъбите и проблясвали и макар, че бил лъв, му дошло да вдигне крак като кучетата. В това време черната пантера се приближила и му казала на ухо:
- Спокойно Хайванчев, аз съм Бисерка от счетоводството. Да ти се намират цигари, че на слона му се пуши?
0