- Каква е дилемата пред българският мъж, вечерта в хотела, когато е в командировка?
- Дали да си поръча прост*тутка или да изяде ядките от мини бара?
И двете са на една цена!

Добавен преди 9 години 6

Марийка се прибира в къщи с нов пръстен на ръката.
Иванчо:
- Откъде е пръстена?
Марийка:
- Спечелих го на лотария.
И така... всяка седмица нови тоалети, автомобил, вила, екскурзия до Анталия за двама. Заминали да почиват с Иванчо. Настанили се в хотела, Марийка бързо скокнала в басейна и не излиза...
Иванчо:
- Марийке, време е да излизаш от басейна! Ще ти настине лотарията...

Добавен преди 9 години 27

Три дами си припомнят най-страшните моменти от живота.
Първата:
- Най-страшното нещо, което ми се случи, беше, когато ме изнасилиха...
Втората:
- Това е нищо. Най-страшното за мен беше, когато след десет години семен живот разбрах, че съм болна от сифилис...
Третата:
- Да ви имам страховете. Най-страшното за мен беше, когато се движех по коридора на един хотел и по едно време гледам срещу мен върви мама... Приближавам се по-близо, а то огледало!

Добавен преди 9 години 13

Спрете да увреждате дюните и природата с палатките си! Вдигнете си хотел, като нормалните хора.

Добавен преди 9 години 10

В Районния съд се гледа дело за убийство. Подсъдимият е удушил съпругата си по време на семеен скандал.
- Обвиняеми, разкажете защо убихте жена си? - казва съдията.
- Прибирам се в къщи, Ваша чест, каталясал и подивял от глад и гледам - жената кюти пред телевизора и зяпа някакъв цирк. Викам й:
- "Жена, сложи бързо нещо да хапна, пък после продължавай да гледаш!"
Тя ми казва:
- "Чакай само да го догледам тва дуо певци и ти слагам!"
Аз й разправям:
- "Това не е дуо, а ДУЕТ, не се мотай, слагай да ям!"
Тя се обажда:
- "Ти ще кажеш! Дует е т'ва, дето се бият по филмите!"
Аз й обяснявам:
- "Това е ДУЕЛ, не ме дразни, давай манджата!"
- "Глупости!' - отговаря тя - "Дуел е т'ва, дето влаковете минават през него!"
- "Патко загубена, това е ТУНЕЛ, дай да ям, ма!
- "Колко си глупав! Тунел е тва, дето хората си наемат стаи да спят!"
- "Не ме ядосвай, ма! - крещя й - Това е ХОТЕЛ!"
- "Ти ще кажеш! Хотел е онова, дето е от Шекспир!"
- "Това е ОТЕЛО, ма!"
- "Ти ще кажеш! Отело е дето се прави от разбити яйца..."
...Ваша чест, докато й обясня, че е ОМЛЕТ, я удуших!
Съдията в истерия:
- АЗ ОЩЕ В ТУНЕЛА! В ТУНЕЛА ЩЯХ ДА Я УДУША!

Добавен преди 9 години 50

В хотел пиян посетител пита на рецепцията:
- Абе, тука такова, има ли тоалетна?
- Да, в дъното на коридора и после вляво. – обяснява администраторът.
Стигайки до края на коридора, пияният по погрешка свива вдясно, отваря вратата към плувния басейн, прави няколко крачки и пада във водата. Изпадайки в див ужас той започва да крещи:
- Ей, ей, не пускайте водата, тука има човек...

Добавен преди 9 години 8

Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

"Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или - готина, по-готина, най-готина, бафмааму.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "еб*ш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"
6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".

На последната 6- та точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!

И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.

Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
"Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".

Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол гъз ...

Добавен преди 9 години 24

Лондонски хотел. Британски лорд към слугата си:
- Джон, имам чувството, че си забравих чадъра в апартамента. Иди до апартамент 912 и виж дали е там, до камината!
Джон хуква по стълбището, защото асансьорите не работят. Връща се и докладва:
- Сър, там е. Да Ви го донеса ли?

Добавен преди 9 години 9

Световна криза, всички са под стрес. Мъж потегля от паркинга на голям хотел в луксозна лимузина. До него човекът от друга луксозна кола му прави знак да свали стъклото си.
- Иванов - казва непознатият, - ако знаеш жена ти, каква любов върти на паркинга на ония хотел.
Мъжът потегля с пълна газ, удря се в трамвай и казва:
- О, времена, о, стрес! Нито съм Иванов, нито съм семеен.

Добавен преди 9 години 12

На рецепцията в хотел двойка си наема стая. Рецепционистката ги пита:
- Откога сте женени?
- Аз от 6 месеца, а той от 5 години.

Добавен преди 9 години 12

- Искаш ли да правим с*кс?
- Не може ли да си малко по-романтичен?
- Ок... Падаш ли си по звездите?
- Разбира се!
- Супер! Знам един хотел с четири такива...

Добавен преди 9 години 17

Дядо пенсионер получил надбавка на пенсията и решил да заведе бабата на море. Връщат се и приятелите му го разпитват:
- Е как беше? Добре ли изкарахте?
- Как, как! Също като през войната. Ние на палатки в гората, а немците по хотелите.

Добавен преди 9 години 33

Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!

ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.

Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.

Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…

Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.

Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.

Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме

Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.

Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!

Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.

Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.

Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.

Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно

Добавен преди 9 години 27

Български мениджър, който работел в държавно предприятие, заминал на бизнес конференция в Япония. Там, в една от почивките между изказванията, се запознал с един японски мениджър, който имал предприятие от същата сфера на дейност и със същия оборот, както предприятието в което работил българина. Двамата си поговорили и изведнъж българинът попитал японеца:
- Колко души работят във вашата фирма?
- Шест души. - казал японецът.
- А във вашата фирма?
- Седем. – без да се замисля, казал българинът.
Вечерта в хотела и двамата се въртят в леглата си и не могат да заспят.
Японеца премисля всичко и не може да проумее - какво може да работи този седми българин?
Българинът си мисли:
- Защо излъгах япончето? Що не му казах че само в администрацията ни работят 20 души, че родата ни е голяма!

Добавен преди 9 години 4

Дядо и баба напускат хотел.
Администраторът им казва: дължите 10 000
Дядото: - ама чакайте, ние не искаме да купим хотела, ние сме останали едва 1 седмица. Откъде тия 10 000 ?
Администраторът: - ами, тенис корт ...
Дядото:- ама ние не сме го ползвали
Администраторът: - ами да сте го ползвали, той беше на разположение.
Дядото:- друго какво?
Администраторът: - ами, плувен басейн...
Дядото:- ама ние не сме го ползвали !
Администраторът: - ами да сте го ползвали, той беше на разположение.
Дядото:- друго какво?
Администраторът: - ами, SPA-комплекса...
Дядото:- ма ние и него не сме го ползвали !
Администраторът: - ами да сте го ползвали, той беше на разположение.
Дядото:- Добре, давам ви 100, другите 9 900 ви ги удържам, щото сте ми е*али бабата !
Администраторът: - ама ние не сме я е*али !
Дядото: - ами, да сте я е*али, тя беше на разположение !

Добавен преди 9 години 11