В интернет:
- Хайде да правим виртуален с*кс?
- Ох, аз съм виртуално импотентен...

Добавен преди 10 години 2

Срещат се двама, единия казва:
- Представяш ли си, значи, наскоро станах импотентен, и се оказва, че съществуват и театри и кина, и цирк, и паркове...

Добавен преди 10 години 2

ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ

Тема на курса: "Да стана интелигентен колкото жената"
(т.е. да бъда перфектен)
Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.

Програма : 4 модули, от които един задължителен.

Модул 1 : задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)
3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)


Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятели (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам .

Модул 3 : свободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригам, докато мия чиниите (практически упражнения)

Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено

Ниво 2 (напреднали): моята първа бърза супа без да прегоря тенджерата.


ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ - ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ

Поради срещаната трудност във възприемането на материала групите са съставени от максимум 8 човека.

ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен процес.

ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед. (демонстрация с диапозитиви)

ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)

ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.

ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?"
(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)

ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода.
(ТЕЛЕКОНФЕРЕНЦИЯ С ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ)

ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?" (Свидетелства)

ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност?"

ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.

ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода.
(упражнения в лаборатория за музикотерапия)

ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?"

ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката?
(директни упражнения с Давид Копърфийлд)

ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление ?" (хипотетична демонстрация)

ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб ?"

Добавен преди 10 години 0

Нощ. В леглото двойка. Глас:
- Кой е импотентент? Аз ли? Сега такъв кaнилингус ще ти направя!

Добавен преди 10 години 0

Три прос*итутки се хвалят една на друга.
Първата казва:
- Аз за 30 минути от мъж правя импотентен.
Втората:
- Аз пък за 30 минути от импотентен правя мъж.
Третата се смее:
- А пък аз за 5 минути нареждам рубик-кубче в устата си.

Добавен преди 10 години 2

Говорят си две дами:
- Слушах по телевизията статистика, че в днешно време доста мъже са импотентни.
- Какво говориш! За да те изнасилят днес, трябва доста да се постараеш!

Добавен преди 10 години 1

Голата истина за нашия живот:
* по-добре да си гладен, отколкото да ядеш без апетит
* по-добре да си гол, отколкото да си лошо облечен
* по-добре да си болен, отколкото недоизлекуван
* по-добре да си мъртъв, отколкото да си недобит и накълцан
* по-добре да си плешив, отколкото лошо подстриган
* по-добре е да си с безсъние, отколкото сън с кошмари
* по-добре да си пиян, отколкото да пиеш безалкохолна бира
* по-добре с левове, отколкото с фалшиви долари
* по-добре да си хакер, отколкото да живееш без компютър
* по-добре да си импотентен, отколкото да живееш без с*кс
* по-добре да си неграмотен, отколкото..да четеш тази глупост!

Добавен преди 10 години 1

- Ти да не си импотентен?
- Просто още не се е заредил.

Добавен преди 10 години 0

- Още ли е с теб онази едрогърда блондинка?
- Да, аз я купих.
- За колко?
- За 100 долара?
- За колко време?
- Завинаги.
- Да бе, как така?
- Сключих договор със сутеньора й, докато не свърша е моя, а той не знаеше, че съм импотентен.

Добавен преди 10 години 1

Въпрос към радио Ереван:
- Как можем да се избавим от импотентност?
Отговор:
- През целия ден трябва да се пие богата на желязо вода, а вечерта трябва да си закачате магнит на врата.

Добавен преди 10 години 0

За да се окажеш едновременно хомосексуалист, импотентен, онанист, егоист, гадина, пръч, тъпак, човек без бъдеще, нехранимайко, ненормален с мания за величие, мръсен долен кретен, осъден навеки на всичко най-лошо, недостоен за нищо, неспособен на нищо заради пиянство, пропаднал наркоман, развратник, асексуален, виновен за смъртта на цялото човечество и за всички беди на този свят, галфон, сифилистик, извр*теняк, безнадежден урод, свиня и така нататък...за да сте всичко това е достъчно само веднъж в живота си да кажете "НЕ" на някоя жена...

Добавен преди 10 години 3

КМЕТА

Слънце грейва над града,
изоставен от нощта.
Градинките позеленяват,
после птичките подпяват.
Улиците се напълват,
магазините погълват
граждани доволно спали,
хора кмета си е*али.
По улиците асфалтирани
общинарите дрогирани
се разхождат предоволно
с поведение тъй волно.
Грациозно стъпва кметът
девствеността му е отнета
и са му бръснати краката
снощи той е бил жената.
Под дървета,пълни с птички
минават 2 сифилистички.
Мигом,без да поздравяват,
кмета с вирус заразяват.
Поглед свела е кметицата
тежко дръпва от тревицата.
Макар града неопознала
с целий град се е е*ала.
Здраво всички се напиха
и кмета пак обезчестиха.
После в кметството се върнаха
и в архивното повърнаха.
Слязоха със асансьора,
вътре срещнаха пласьора
той тревица им раздаде
те го скъсаха отзаде.
В центъра,озадачени,
с пиене обезпечени
изпълняваха задачи-
обслужваха и минувачи.
Ченгета има цели три,
но със затворени очи
с ръка на белезника
те жените заплениха.
Возиха ги до районно,
наказаха ги тъй обстойно,
че всяка,слязла от колата
не си събираше краката.
Общинарите в натура
плащаха си за култура.
Вече влезли в театъра
сраха срещу вентилатора.
В дома на градската просвета,
сякаш влезли на комета
насъбраха те поети
и заправиха ми*ети.
Постепенно затревиха
и операта посетиха.
Смехът им секна във антракт
на половия гнусен акт.
Лайната им-чистач изрина,
а те-към детската градина.
Там децата тъй унили,
не чували за пед*фили
се втурнаха да ги посрещат,
онез-ухилени отсреща.
Сестрите мили се съблякоха
и в игричка ги увлякоха-
първо кула построиха,
после в дупка я зариха.
За десертче вместо пасти,
децата ближат педерасти.
Директорката,вечно скрита,
сега със кмета е честита.
Общинарите доволни
блъскат лели произволно.
И всички лели са красиви
през потните презервативи.
В извр*тената инвазия,
кметът посети гимназия.
От учителките бледи
всяка нежно той повреди.
Кметовите зли ръчички
посегнаха към ученички...
Даскалите в точен строй
скъсаха го там от бой.
Мамицата му е*аха
и чак тогава го познаха.
В болницата го приеха
сестрите бяха му утеха.
Те дрога ръгаха венозно,
а кметът шибаше ги грозно.
Изписването му поляха
и за жена го те признаха.
Той свенливо поглед свежда
после те му се изреждат.

***
Някои мислят го за бог
понеже пие като смок,
а той постигнал е блаженство
от общинско многоженство.
Едва придвижил си краката
до знамето на общината,
на него кметът се опира,
за да онанира.

***
Кметът днес е тъй напет
свика радостно банкет.
И дечица той покани,
усмихнато им се закани.
Кметът пийна с депутати
сътвориха клуб "Е*а ти".
Главицата му се размъти,
те чукаха го 5-6 пъти.
На запивка с ЦСКА
на кмета му се припика.
Той насреща им се пули,
те скъсаха го в двете нули.
Чрез щедро спонсторсво с години
дарявал детските градини,
защото той не бе на сметка
да прави бебе в епруветка.
Очите детски са искрящи,
а децата са без гащи.
Кметът прави ги щастливи,
смигвайки им похотливо.
Криеница за децата
стана днес пред общината-
децата крият се из храсти
от жумящи педерасти.
Кмет под масата се свлича
градът на помощ се притичва.
Той-пиян,едва проглежда,
а градът му се изрежда.
Всички сбират чукалата
в община на чудесата
тревата днес им е опека
отиват те на дискотека.
Дансингът е тук приличен
за дискарите типични.
Някои от тях изпатиха-
в ритъма ги тежко клатиха.
Някой отсрани с покруса
гледа кмета как се друса,
но след време измаля
и на дансинга пика.
Кметът каза,че умей
и стана бързо DJ-Гей.

***
Кметът с пичове в комбина
към казармите замина.
Кметът палав е бързак,
а казармите-бардак.
Всеки,който бе наряд
изненадан бе отзад.
А всеки,автомата скрил,
бе задника си неспасил.
Редници и старшини,
до врата ги лекар ши.
Когато всички оздравяха,
кметицата отзад е*аха.
Кметът,ротата събрал
разбра с кого не беше спал.
Яростно се разкрещя
и пред всички го е*а.

***
Кметът село посети
и със селски кмет се сби.
Селяни ги разтърваха
и кмета градски нае*аха.
На гол и кален селски път
изправен беше кмет на съд.
Щом вината си призна,
някой пусна му ръка.
Вървеше кметската визита,
еб*ше кметът без да пита.
Когато свърши свойта сперма,
кметът посети и ферма.
Крави,бикове,телета
ръгаха отзаде кмета.
Когато бик към тях се втурва,
кметът става СОДОМ-к*рва.
И скучае биволицата,
'щото няма я кметицата.
Телето вече има зъбки
дъвчейки усеща тръпки.
Потръпна кметът кат' пронизан
телето к*ра му нагриза.
Отиде кметът в Бърза Помощ
отчаян в половата немощ.
Ветеринари се строиха
и волски к*р му закачиха.

***
Мина лятото добре
кметът прави го със две.
Слънце чезне,иде зима-
кметът прави го със трима.
Към бюстове на поетеси
кметът х*я си поднесе.
В ритъма горещ на стиха
всички му се изредиха.
Общинарите прибрани
имат задници съдрани,
защото кмет интелигентен
трудно бива импотентен.
Щом изборите се задават
всички задници подават.
Постът твърд е тук спечелен
от някой с к*р добре премерен.

***
Пред кмета вече всеки крета
'щот кметът влезе в кабинета.
Мандатът почна да тече.
Кметът взе да се пече.
Пекан беше той отдавна
сеге му беше най-забавно.
В града му се разнесе славата,
че е*ал бе той държавата.
Когато кметът заседаваше
на целия народ му ставаше.
Депутатски гъз огромен
от срането няма спомен.
А срането е вълшебство
за душевна радост средство.
Кметът хвана се отзаде
и вик на ужас той нададе.
И трудно би се той съвзел-
гъзът му беше тъй дебел.
Кмет със сексапил загубен
кметицата-в ръка със гумен.
Граждани-в уста с пръсти
пред кмета всеки се прекръсти.
Килцата как ли да свали
чудеше се кметът с дни.
И общинарите извика-
те к*ра му с уста измиха.
-Помугнети,помугнети!
Стига с вашите ми*ети.
Чуйте моята повеля
от шибане ще ви намеля.
Кажете как да стана слаб,
желан и търсен като хляб.
-Кмете хубав,кмете сладък,
ще имаш скоро задник гладък.
И ти сега недей цупи се,
а хайде,кмете,надупи се.
Додето той се осъзна,
страната кмета нае*а.
И тъй жестоко го разклати,
че 'сякаш всичките заплати
дотук в натура му плати.
Клати се кмете,ти,клати.
Щом масата му в тръс се слегна
Кметът със кметица легна.
И беше даже толкоз умен
да накълца к*ра гумен.

***
Престъпността в града бушува,
а кметът с пишката щурмува.
На фон на масови убийства
кметицата с език лесбийства.
Помощ няма и отгоре,
защото кметът е отгоре
градът нещастен е отдолу
и кметът шиба го на голо.
В града всели се драматизъм
от масовият окултизъм.
И членуват тук сектанти-
изчуканите стари кранти.
У всяка се таи надежда,
когато леко се навежда.
Ала кметът не е*ава
и всяка кранта подминава.
Тук всяка моли се на Бог
да има задник по-широк,
но ритат и пред Сатаната
да им удължи краката.

***СМЪРТТА***
Кметът днес проби със взлом
в старческия градски дом.
С мастика се налокал
и старците е*ал до кокал.
Не достигнал до оргазъм,
а довел ги той до спазъм.
Получилите тук инфаркт
са в гробищен крайградски парк.

*
Пръстта е мокра тези дни,
в нея не един се скри.
Кметът хич не се озори
девици мъртви да отвори.
Цял час той сваля сутиени
от момичета студени.
Но смогна и да го премери
с тез' на мъртви кавалери.
Кметът-с очи червени,
с т*шаци-на ковчег опрени,
с к*р в дупка на змия
правеше го със смъртта.
Но вцепени се щом усети
умрял,че прави му ми*ети.
Когато зъб с плът се сля
кметът взе,че там умря.

***АД***
В този огнен,палещ ад
кметът влезе с к*р отзад.
Сатаната тук е кметът
адът жарък е Съвета.
А защо горещ е Адът
и защо пък тук да падат
само лоши хора могат-
хора шибани от бога.

***ОПЕЛОТО:
"Нямаше причина кметът
да ръкоблудства сам в клозета.
Когато кметът се зажени,
децата бяха му родени.
И кметът беше доста млад,
ожени се за целий град.
Да свети,да вали дъждът,
кметът беше си мъжът,
а понякога в горещината
беше и жената.
Кметът е баща на всички,
създател на света дори,
когато спеше с млади пички,
не мигваше и до зори.
И присъщо е за кмет
да прави групово ми*ет.
Кога с кметицата го прави
той града си не забрави.
В гражданските потни пазви
той блажено се изпразни.
Не бе т'ва кмет,а бе животно,
зат'ва ний толкоз ще скърбим.
Градчето ни ще е самотно,
трудно ще да се свестим."
И попът спря се просълзен
градът бе обезпокоен
с изненада там разбра,
че в пръст и в трева
на кмета пак му твърд стана.
Всеки другите погледна
и на кметовия седна.
Попът пък душевно чист
се оказа твърд чикист.
Кметицата не беше тук-
тя за кмет посочи друг.
Той пък хич не беше зле-
с пишка като минаре.
Като лъсва-заслепява.
И въобще не се е*ава.
Пое*а и той на гроба,
докат градът бе там.
И тъй всичките утроби
запълваше без срам.

Добавен преди 10 години 2

Дневник на българския нинджа

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

В Пелменистан.

Добавен преди 10 години 5

- Докторе, ако ми се иска да спя с всяка срещната жена, това означава ли, че имам хиперсексуалност?
- Не, това е импотентност.

Добавен преди 10 години 1

По телевизията дават италиански филм. С едър план разгневена жена крещи на мъжа си:
- Идиото! Кастрато! Импотенто! Бруто!
Озвучителят превежда:
- Трябва да си призная, скъпи, много съм разочарована от теб!

Добавен преди 10 години 1