Фитнес инструктор:
- Браво момичета днес изгорихте калории, колкото за 5 яки с*кса!
Дебеланата:
- Вместо да ни мъчите така, що не ни еб*те?

Добавен преди 6 години 14

HR провежда интервю:
- Какво сте завършили?
- Електроинженерство и мениджмънт.
- И като какъв сте работили до момента?
- Таксиметров шофьор, охрана, барман, сервитьор, фитнес инструктор, ММА боец, шпакловчик, водопроводчик, хигиенист...

Добавен преди 6 години 8

Някакъв:
- Жена ми реши да ми направи неочакван подарък - скок с парашут... Доскоро си мислех, че скока е изцяло мъжкарска постъпка, докато зад мен не се прилепи някакъв инструктор и не ми каза в ухото:
- Спокойно, сладък... Всичко ще е наред... Остави ме всичко да направя сам...

Добавен преди 7 години 1

Ски инструктор към начинаеща скиорка:
- Браво! Имаш много правилна стойка! Откъде я придоби?
- А! От село съм. Имаме външна тоалетна на двора.

Добавен преди 7 години 12

Две приятелки си говорят:
- Днеска тоя фитнес инструктор ми скъса задника...
Другата:
- Ми ако го стегнеш може и теб да те огрее!

Добавен преди 7 години 3

На червен светофар:
- Г-н Инструктор, имат ли циганите шофьорски книжки?
- Имат, разбира се. Що за въпрос?
- Защото не съм виждала в учебен автомобил да шофира циганин...

Добавен преди 7 години 29

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен преди 7 години 49

Блондинки на шофьорски курс. Инструкторът задава въпроси:
- И така, какво е това?
- Презервоар.
- Не ма, резерватив.
- А сега да запалим колата.
- Ама аз нямам кибрит! - казва едната.
- Спокойно аз имам запалка.

Добавен преди 7 години 5

Чукча ще става десантчик. Инструктора му обяснява:
- Скачаш от самолета. Дърпаш това въженце и парашута се отваря. Ако не се отвори дърпаш другото въженце за втория парашут. Като кацнеш долу, чакаш да дойде камиона да те приберем.
Скача чукчата и дърпа първото въже... Нищо... Дърпа второто въже, пак нищо не става... Лети чукчата към земята и си мисли:
- С тоя мой карък, сигурно и камиона няма да дойде...

Добавен преди 7 години 4

Самолет с парашутна група в небето. Инструкторът се обръща към спускача:
- Нещо много тихо е отзад, я иди да поразвеселиш групата.
Спускача влиза в салона:
- Как е? Коланите нали не ви притискат топките?
Отваря вратата, изпикава се и изтръсквайки го, коментира:
- С небето трябва да си на "ти!"
Връща се в кабината:
- Всичко е точно, поободрих ги!!
- Много добре, на девойките им е за първи път да скачат!

Добавен преди 8 години 2

Приятелката ми се учи да шофира...

Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши, моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажника. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята жена се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, жената натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам нажената да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме. Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана, знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Приятелят се нацепва като глиган и го скривам в жабката при пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С жената търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Жената стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат залеж от свирепи клетви...

Добавен преди 8 години 17

- Миме, защо си купила памперси, ти нямаш деца?!
- А, те са за инструкторът ми по шофиране...

Добавен преди 8 години 8

Курсистка прави скок от самолет с парашут с ръчно отваряне и крещи в микрофона:
- Вълшебство! Чувство на свобода! Красота!
Хората изглеждат като мънички, много малки мравки долу! Изведнъж в разговорната уредба прозвучава тревожно заповедническия глас на инструктора:
- Отваряй парашута, кифло заспала! Издърпай ръчката! Това са истински мравки!

Добавен преди 8 години 6

Преди, когато фитнес-маниаците питаха в залата, на коя машинка да седнат, за да впечатлят мацките, фитнес-инструктора ги пращаше на банкомата. Днес ги качва на черешата...

Добавен преди 8 години 1

Съседа инструктор:
- Защо спряхте на кръстовището и отдадохте предимство на другото МПС?
- Е па, това е рейс...
- И как разбрахте, че е с предимство пред вас?
- По табелата "Вози хора"...

Добавен преди 8 години 2