Вицове за интелигентни
В тази категория има 436 вица, разпределени в 30 под-страници.
Ако се събирате за четвърти път с бившата си приятелка. Моля не решавайте тестове за интелигентност. Резултатът е ясен!
ЗАКОНИТЕ НА ПЛАЖА...
1. Колкото по-близо си до плажа, толкова по-отвратителна е храната, която се предлага.
2. Дискотеката, която затваря последна, е точно под прозореца на твойта стая.
3. Веднага след като си изтупаш кърпата, през нея притичват група нагли хлапета, които отново я затрупват с пясък.
4. Ти си единственият по цялото Черноморие, който смята, че този модел очила ти стоят добре.
5. Немските пенсионерки нудистки застават да се пекат точно пред твоя чадър.
6. Ако хванеш диария или настинеш, то е на първия ден от почивката (оздравяваш малко след като се прибереш у дома).
7. Ако решиш да отскочиш до морето „само за уикенда“ прекарваш общо повече време в шофиране, отколкото на плажа.
8. Най-омразният ти летен хит звучи денонощно отвсякъде.
9. Точно когато се изявиш като Матей Казийски на плажния волейбол, никой не гледа – особено момичетата.
10. Ако не си изключиш телефона, през пет минути ти звънят от офиса.
11. Българите оставят най-много пари, а получават най-лошото обслужване.
12. Ако си носиш книга, няма да я прочетеш.
13. Жените, които заговаряш, винаги си имат сериозен приятел (който тъкмо излиза от водата, наметнал огромен джет на рамо).
14. Ако ще да се разпориш, не сваляш шкембето преди отпуската.
15. Ако глътнеш вода в морето, със сигурност някой току-що се е изпикал на метър-два от теб.
16. Колкото и да се пазиш, първия ден със сигурност изгаряш жестоко (а ако се пазиш с дрехи, изгаряш на тениска или потник).
17. Единствената непозната, която се навива да дойде в стаята ти, е толкова пияна, че зловещо оповръща и теб, и чаршафите, и дори нощната лампа).
18. Къщите в морските градчета нямат покрив, понеже всяка година се издигат с един етаж.
19. Бирата се стопля за секунди.
20. Такситата взимат на километър повече отколкото изкарваш зя цял работен ден.
21. Ако отидеш на море само за 4 дни, това са единствените облачни дни това лято.
22. Чайките с разстройство винаги се изсират върху новата ти фланелка. Бахти щастието.
23. Средната възраст на персонала в хотела е 16, а средният им коефициент на интелигентност – 12.
24. Готините пичове карат сърф, всички останали – водно колело.
25. Ако си на хотел със закуска, винаги се будиш след като тя е приключила.
26. След морето задължително разказваш измислени с*кс истории с участието на измислени рускини.
27. Магистралите за морето на места винаги са в ремонт – точно през летния сезон.
28. Независимо дали пътуваш към морето, или се връщаш, слънцето винаги свети в очите ти (а движението в твоята лента е по-натоварено).
Уважаеми мъже,
За какво ви е красива и интелигентна жена, ако най-важният въпрос към нея ще е "К'во ще ядем?"
– А бе Марче, чувам че сте оженили Вашият Гошко... И как е, как е снахичката??
– Как да ти кажа... Две висши... Баща ѝ апартамент и кола им купи, вила имат, а тя е много интелигентна, добра домакиня, чистофайница, много вкусно готви... А бе, с една дума - гадина...
Между приятелки:
- Какво ще кажеш за годеника ми?
- Много е интелигентен, само да не хъркаше толкова!
– Мамо, какво е любов?
– Ами представи си - на теб ти харесват високи, силни, синеоки, с тръпчинки, интелигентни, с чувство за хумор момчета... А любовта като я срещнеш... и забравяш какви момчета ти харесват!
Един ден Господ отишъл при Адам и му казал:
- Имам една добра и една лоша новина.
- Ами, първо ми кажи хубавата.
- Имам за теб два нови органа. Единият се нарича мозък. С него ще станеш много интелигентен, ще създаваш нови неща и ще водиш прекрасни разговори с Ева. Вторият орган се нарича п*нис. Той ще ти позволи да възпроизвеждаш новата интелигентна форма на живот и да населиш тази планета.
Много развълнуван, Адам възкликнал:
- Какви чудесни подаръци си ми приготвил! Каква би могла да бъде лошата новина след такива хубави вести?
- Лошата е, че, когато те създадох, не ти дадох достатъчно кръв и сега двата органа не могат да действат едновременно.
ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ
Тема на курса: “Да стана интелигентен колкото жената”
(т.е. да бъда перфектен)
Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.
Програма : 4 модули, от които един задължителен.
Модул 1 : задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)
3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)
Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятели (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам .
Модул 3 : свободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригам, докато мия чиниите (практически упражнения)
Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено
Ниво 2 (напреднали): моята първа бърза супа без да прегоря тенджерата.
ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ - ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ
Поради срещаната трудност във възприемането на материала групите са съставени от максимум 8 човека.
ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен процес.
ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед. (демонстрация с диапозитиви)
ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)
ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.
ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?"
(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)
ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода.
(ТЕЛЕКОНФЕРЕНЦИЯ С ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ)
ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?" (Свидетелства)
ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност?"
ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.
ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода.
(упражнения в лаборатория за музикотерапия)
ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?"
ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката?
(директни упражнения с Давид Копърфийлд)
ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление?" (хипотетична демонстрация)
ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва, че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб?"
Интелигентните хора обичат да пият, щот' и те искат да са тъпи и щастливи...
- Скъпи, какво най-много харесваш в мен? Перфектното ми тяло, красивото ми лице или интелигентността ми?
- Чувството ти за хумор!
Снощи излязох с приятелки на банкет. Казах на мъжа ми, че ще се прибера точно в 12:00. Но беше много забавно с питиета, танци, още питиета. Забравих за часа. Оказа се, че се прибрах в 3:00 сутринта напълно пияна. На влизане вкъщи часовникът с кукувицата изкука 3 пъти. Като си дадох сметка, че мъжът ми ще се събуди от кукането, изкуках с всички сили още девет пъти. Останах толкова доволна и горда от себе си от гениалната идея, за да избегна караниците с мъжа ми. Заспах спокойно... мислейки колко интелигентна и умна съм. На сутринта мъжът ми ме попита в колко съм се прибрала и аз му казах в 12:00, както му бях обещала. Помислих си "спасена съм", след което той каза:
- Между другото трябва да сменим часовника с кукувицата.
- Така ли - казах аз трепереща... - и защо, любов моя?
- Ами снощи, не знам защо изкука три пъти и извика "е*аси майката", изкука още четири, повърна в коридора, изкука още три пъти, спука се от смях и пак изкука, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в салона, легна до мен изкука още един път, пръдна и заспа...
Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...
ИМАМ статуси И за ПО-интелигентните между ВАС, но ГИ пускам РЯДКО, за да НЕ изгубя ПО-широката аудитория...
Как да направим щастлив един мъж:
1. Да правим с*кс с него.
2. Да го храним.
3. Да го оставим на мира.
Как да направим щастлива една жена? Изглежда не е толкова трудно! Мъжът трябва само да ѝ бъде:
1. Приятел
2. Компания
3. Любовник
4. Брат
5. Баща
6. Стопанин
7. Учител
8. Готвач
9. Електротехник
10. Водопроводчик
11. Механик
12. Декоратор
13. Стилист
14. С*ксолог
15. Гинеколог
16. Психолог
17. Психиатър
18. Доктор
Освен това трябва да бъде:
19. Смел
20. Организиран
21. Добър баща
22. Чистоплътен
23. Любезен
24. Добър
25. Щедър
26. Нежен
27. Мил
28. Галантен
29. Интелигентен
30. Образован
31. С чувство за хумор
32. Изобретателен
33. Спортен тип
34. Силен
35. Разбиращ
36. Отстъпващ
37. Търпелив
38. Снизходителен
39. Внимателен
40. Мек
41. Отпуснат
42. Амбициозен
43. Решителен
44. Надежден
45. Увлечен
46. Вежлив
Не забравяйки при това:
47. Често да прави комплименти
48. Да обича да ходи по магазините
49. Да не прави скандали и да търси проблеми
50. Да бъде богат
51. Да не я дразни
52. Да не се заглежда по другите жени
В същото време е необходимо:
53. Да бъде внимателен към нея
54. Да не бъде ревнив
55. Да се разбира със семейството ѝ
56. Да намира време за нея и в същото време да и оставя пространство
57. Да се грижи за нея
И МНОГО ВАЖНО:
58. НИКОГА!!! да не забравя следните дати:
* рождения и ден
* първата среща
* годежа
* сватбата
Млад, красив, интелигентен, сeксапилен и с чувство за хумор..., не търся никоя..., само се хваля!