Вицове със смешни и забавни истории
Дали това са и истински истории, за хора случки и събития - вие ще прецените, но със сигурност могат да ви разсмеят.
В тази категория има 480 вица, разпределени в 32 под-страници.
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
На въпроса на продавачката: "Какво ще желаете?" мълчешком посочих с пръст книгата "Тайните на кунилингуса". А тя ми каза:"А да си мръднете езика ви е мързел?"
Излезе новият Титаник в 3D.
Може би този път ще видят тъпия айсберг!
Едно време е имало всичко щом всички приказки започват с „Имало едно време“…
Един пенсионер си карал ладата по жълтите павета. Точно пред БНБ чистонов Mercedes S class се изпречил на платното на стареца. Дядото се опитал да го заобиколи - ляво, дясно, ляво и накрая се забил във вратите на луксозното возило. Слиза някаква мутра хваща дядката за ревера раздрусва го и казва:
- Дядо стар си да те бия ще ми издъхнеш в ръцете, затова трябва да ми платиш ремонта. Имаш ли 10 000лв. ?
- От къде с тази пенсия 150лв. ? Нямам пари !
- Тогава деца имаш ли някои трябва да плати !
- Имам син.
- Какво работи ?
- Треньор на делфини.
- Обади му се и ми дай да говоря с него !
Набрал дядото сина си и докато каже "Ало" мутрата взел телефона и започнал:
- Ей треньорчето на делфини баща ти се вряза в мен пред БНБ и ремонта ми струва 10 000. Имаш 30мин. да ги донесеш иначе ти е спукана работата ! Разбра ли ме ?
- Да веднага. - отвърнал човека
Не били минали и 10мин. когато спрял един микробус от него излезнали няколко човека с качулки и смазали мутрата от бой. След това го натъпкали в колата и му казали да се разкара.
Един от тях свалил качулката отишал при стареца и му казал:
- Татко колко пъти да ти повтарям, че не съм треньор на делфини а на тюлени !
Слушам вчера радио, почва реклама:
"Нашият магазин "XXXX" ще има рожден ден! Елате да празнуваме заедно! Специална промоция по случая:Бензинова резачка - само за 99 лева!"
Никога не бих отишъл да празнувам с бензинова резачка!
Гледах предаване по телевизията.
Щатите. Журналист пита десетима минувача:
"Какво ще направите, ако разберете, че един от приятелите ви е хомо сапиенс?
9 от 10 отговориха приблизително така:
- аз такива приятели нямам
- ще спра с него да общувам
- ще забраня на семейството си да общува с него
и т.н.
И само един каза, че хомо сапиенс - това е разумен човек, разказа за еволюцията на човека(неандерталци, кроманьонци и т.н.) и после каза на български: Българи, здравейте!
Една вечер се прибирам с гаджето, качваме се автобуса - яка блъсканица. Стоим лице в лице, натиснати един в друг, нежно я погалвам по бедрото, а на лицето й никаква емоция. Почвам да се притеснявам, нещо не е наред, питам я:
- Приятно ли ти е?
Тя ме гледа учудено, а отстрани се чува плах женски глас:
- На мен ми е приятно.
Моята приятелка ме нахрани с много вкусни спагети с месо. Отказа да ми каже рецептaта. Но докато беше в банята, отидох в кухнята, намерих само кетчуп, пакет спагети и консерва храна за кучета...а тя няма куче!!!!
В един бар съм и забелязвам две хубави момичета ме гледат. Минавам покрай тях и чувам "Nine" да прошепва едната на другата. Почувствах се поласкан, и предположих, че ми дават оценка 9 от 10, та после разказах на жена си. А тя:"Доста ще те разочаровам, но като минах покрай тях ги чух да си говорят на немски."
Реших да сготвя нещо и харесах една рецепта, в която пише:
"Тиквените семки се слагат в микровълновата фурна за 1-2 мин., като се разбъркват на всеки 20 сек."
Сега се мъча да наглася микровълновата да работи на отворена вратичка.
Действителен случай от близкото минало в София:
В психиатрията на Медицинска академия имало луд, бивш инженер с особена форма на шизофрения. Бил от кротките луди - ходел си свободно насам-натам, разговарял с всички, може да го сбъркаш и с нормален.
Веднъж на лекция професорът го вкарал в аудиторията с идеята да демонстрира на студентите редкия му случай. Изправил го на катедрата и му казал:
- Хайде, говори, кажи нещо. Какво те вълнува в момента?
Пациентът избърсал очилата си, сложил ги обратно и се обърнал с въздишка към цялата аудитория:
- Какво ме вълнува в момента ли, драги студенти? Вълнува ме докъде стигнаха професорите ви – да водят лудите да им изнасят лекциите...
Истински случай от казармата - редник Генко (така ще го наречем в чест на героят на този сайт :)) се оказа в ареста за 1 седмица защото връщайки се мъртво пиян от ГСП проведе следният разговор със старшината на ротата който ни чакаше на портала на поделението.
Старшината на ротата
_ ........... (цензурирано)..........ще ви науча аз вас да ме уважавате да не ми се прибирате така !!!
Редник Генко
- Ама аз ви уважавам господин Старшина аз човек дето не го уважавам не му давам да ми жвака х*я ......
"Какво знае мъжа за жената?" - така нарекъл своята книга един американец, отпечатвайки я с абсолютно празни страници. Всеки екземпляр бил обвит в полиетиленово фолио. Книгата започнала да се разграбва. Претенции към автора не можело да има, доколкото той считал, че мъжете не знаят нищо за жените. Сега хората знаят, че книга е празна, но продължават да я купуват в качеството на сувенир.
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.