Вицове със смешни и забавни истории
Дали това са и истински истории, за хора случки и събития - вие ще прецените, но със сигурност могат да ви разсмеят.
В тази категория има 480 вица, разпределени в 32 под-страници.
Стефан Цанев е на гости на Васа Ганчева.
Зрител се обажда:
- Ало, аз ли съм на телефона?
- Да, вие сте!
2
Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник...
“Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”
1
Качва се в маршрутката баба с малкия си внук. Детенцето вика:
- Искам при мама, искам при татко!
Бабата го успокоява:
- На работа са, пари да изкарват!
Детето без да се замисля изстрелва:
- Тогава защо никога нямат пари?!
0
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес."
3
Малко момченце разказва на приятелите си:
- Абе, не ги разбирам нещо тия неща. Всяка вечер татко ми разказва приказки. Всички започват различно - "Имало едно време...", "Живял някога...", "В едно далечно царство...", а краят на всичките еднакъв - "Хррр-хрррр-хррр"...
0
Имало едно време една билкарка. Тя продавала билки. Един ден една жена я попитала:
- Тези билки помагали ли са ти някога?
- Да!
- А как са ти помагали?
- Помогнаха ми да купя кола на сина си.
0
Имам спомен от преди години. Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната. Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка, хляб има, но опашката не помръдва. Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно, но някой извика:
- Другари, да дадем ред на народните учители. Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха. Ние останахме трогнати от вниманието. Взехме си хляба, благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва:
- Абе, много наивни сте били това даскалите. Вчера на фурната са ви дали ред, защото чакали да свърши студеният хляб. Голяма услуга сте им направили!
Да, ама не беше така. Продавачката, майка на наш ученик, грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
2
На гости сме на един съседи. Телевизорът бръмчи за фон. По някое време пускат рекламата "Пиратството ограбва". Осемгодишния Христо се обажда небрежно:
- И топлофикация!
2
Колежката пита един колега:
- Дойдоха ли децата вчера да ти искат прошка?
- Не, идват само като им трябват пари.
1
Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближил се и попитал:
- Човече, защо са ти тези звънци?
- Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо.
- Добра душа си ти, сине мой...
- А, не! Грешен съм, отче
- И какви са ти греховете?
- Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката... ох, колко съм грешен!
- Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове, имаш ли?
- Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им... ох, колко съм грешен..
- Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките, Господ ще ти го прости... Друго?
- Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня...
Попът го прекъсва:
- Сине! Аз мисля, че тия звънчета, не на краката трябва да си ги връзваш, май...
1
Либрето на онлайн оперетата "Издъненият чатър."
Флиртува с Надежда, Вяра и Любов, без да знае, че се познават. Те случайно разбират, че са получили еднакви писма.
След кратък антагонизъм, се помиряват и се обръщат срещу него.
- Ще му дам аз на него една Любов.
- Толкова много му Вярвах.
- БезНадежден случай е!
На финала, е принуден да смени ник, имейл и сим-карта.
2
Едно лято бяхме на варненски музикални дни. През нощта концерти, а през деня на плажа. Колегата Гошо (голям зевзек )да вземе да накара един непознат човек, да седне до косматата колежка Пепа, и на висок глас да я попита:
- Прощавайте другарко, но защо не си свалите и чорапите?
2
- Тате, тате, разкажи ми приказка.
- Имало едно време един отбор...
- Аааа, ама тате тая приказка е с трагичен край.
1
В аптеката:
- За мен ето това лекарство!
- Заповядайте!
- А защо е в капсули?
- За многократна употреба.
0
Един столетник празнува своя 100 годишен юбилеи. Приближава се един журналист към него и го пита:
- Каква е тайната на вашето дълголетие?
- Всяка сутрин в 9 часа пия по една чаша вино.
- Само това ли?! Пита журналиста.
- Това и отказа на резервацията ми за Титаник.
1