Вицове със смешни и забавни истории
Дали това са и истински истории, за хора случки и събития - вие ще прецените, но със сигурност могат да ви разсмеят.
В тази категория има 480 вица, разпределени в 32 под-страници.
Влиза наркоман в телефонна будка и започва да пикае. Минаваща жена, възмутена, почва да му вика:
- Как не ви е срам? Веднага излезте!
Наркоманът казва:
- Уф! В женската съм влязъл!
2
Влиза човек в бара и пита:
- Абее, хора имам проблем, некой да ми помогне?
Из сепаретата се чува: "Казвай, ще ти помогнем".
- Значи, нали знаете как е в една връзка на втория месец? За всяка дреболия я ревнувам. Все излиза с приятелки, а като я питам кои са, казва че не ги познавам. Всеки път се прибира късно, чакам да се върне с такси, а тя идва иззад ъгъла и не виждам с каква кола идва. Веднъж реших да я проследя, като излизаше нощем. Спря на един паркинг, аз близо до нея, ама то е полунощ, и къде-къде да се скрия, скрих се под колата и "О, УЖАС" какво да видя! Гърнето на колата е пробито! Кажете ми да заваря ли парче метал или да сменям гърнето?
1
На пазара:
- Колко са доматите?
- Не знам, не съм ги броил.
0
Истински телефонен разговор:
- Ало! Здрасти! Как къде съм?! Вкъщи! Обаждаш ми се на домашния телефон.
6
Имало едно време една Българийка. Тя била мъничка такава, джобно гадже, така да се каже. Била малко старичка (била минала вече 1300 лазарника, но това не й пречело да е много... поврътлива. Старите хора й викали "шафрантия", а по-младите били по-откровени и направо си и викали "к****".
Та тази Българийка била готова на всичко, само и само някой да й го сложи. Каже й Сульо: "Затвори си реакторчетата", и Българийка - хоп, готово. Каже й Пульо: "Прати си синовете на война срещу Ирак", и Българийка - хоп, готово. Където видела бардак и се набутвала вътре. Вече била членка на един, дето се казвал "НАТО", ама се появил друг, по-нов. На него му викали "ЕС".
Е, да, ама там нещо се чудели дали да я приемат. Българийка изпаднала в дълбока депресия и седнала да мисли защо, аджеба, не я щат в този бардак...
Ииии, ама защо не ме пускат вътрееее, мислила си тя - ето, реакторчетата си затворих, във войната участвах, бази на НАТО построих, всичко си ми е наред...
По улиците никой не се гърми... Пък и за какво ли да се гърмят - нали няма нито една дупчица по пътищата... По границите всичко е наред - никой не внася наркотици и оръжие, за 40-годишно месо пък да не говорим. Внасят единствено чехли и джапанки. Е, понякога се оказва, че това всъщност са маратонки, но то е само понякога... За нелегални канали за внос на забранени стоки и дума не може да става. Всички престъпници са в затвора, благодарение на бързодействието на полицията и на съдебната власт... Няма кражби, няма взривове, няма изнасилвания и убийства на малки деца, няма трафик на жени зад граница, всички живеят охолно, никой не бърка в кофите за боклук...
Дори народните представители ходят редовно на работа и си гласуват само с техните си карти - и как няма да е така - нали разчитат на една мижава депутатска заплатка и не участват в никакви бордове...
Какво, по дяволите, не ми е наред - блъскала си главицата Българийка денем и нощем.
И изведнъж се сетила!!!
Ами Радко и Пиратко дето си разменяха филми, а?
Само това ще да е!
Та това е углавно престъпление! И то да бяха филми като филми, а то - порно! Актьорите пот са проливали, да изкарат някой лев, а тия двамата им крадат от интелектуалния труд... Какво безобразие само!
И погнала Българийка тракерчетата, вкарала тия престъпници, тия мерзавци Радко и Пиратко в затвора и после... цъфнала и завързала!
Това било последното нещо, което не било наред, а вече и то се оправило...
И я приели в новия бардак.
А тя... почнала да се оглежда за друг...
P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития е... направо очевадна!!!
4
Извънземни кацат на земята, близо до една бензиностанция и размишляват:
- Жителите на тази планета са същите като нас: спят прави, циферблатът им е на корема, само дето ние не си слагаме оная работа на ухото.
1
Сизиф бута камъка нагоре към върха, като стигне там камъка се търкаля по склона чак до долу, и после пак го бута нагоре... и това се повтаря нон стоп. Долу под върха стои Едип и го наблюдава. По едно време Едип не издържал и започнал да дава съвети:
- Абе, Сизифе, защо като дотътриш камъка до върха, не го подпреш отдолу с един по-малък камък, та да не пада обратно долу?
А Сизиф навъсено отговаря:
- Абе, Едипе, що не си е..ш майката?!?
1
Слизам от Витоша с кабинката, страхотен ден - много сняг и яко каране. Вътре срахотна компания - 2 баби:
- Баба 1: Абе тва отсреща да не е Стара планина???
- Баба 2: (горе-долу запозната с географията) е че коя може да е, разбира се че е Стара планина!!!
- Баба 1: ама западна ли, източна ли, или средна. Требе да разгледам некоя карта, че ми е интересно...
0
Истинска случка. Трябва да отида до един адрес на ул. Голо Бърдо в "Лозенец". Стигам до улицата и за всеки случай питам един чичко:
- Извинете, нали това е улица "Голо бърдо"?
Чичкото спира, поглежда ме, после поглежда към новите кооперации и отговаря:
- Беше "Голо бърдо", сега е "Голд бърд стриит"...
1
Срещам един съсед, който работи в БТК. На шега му набирам номера на служебния GSM, като мисля, че вече няма да ми отговори (картата е Мтелска), но телефона му звъни.Питам го:
- Защо не си с карта на "Вивател"?
- Сигурно за да може да говорим нормално.
1
Една съседка разказва:
Бях за няколко дни на вилата с децата, а мъжът ми остана в София, понеже не можеше да си вземе почивни дни. Един път решил да свари супа. В инструкцията пишело: кипнете един литър вода. Всичко ясно, ама как да измери литър? Помогнала му логиката на програмист. Отишъл до магазина и купил две Загорки от 0.5л. А после ги погледнал и казал: Абе за какво ми е супа?
2
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис... така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна...?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)... това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увехнаха... странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от обгазяване....горкия сигурно е имало писмо бомба със задушлив газ.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо... продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
5
Звъни ми вчера жи ес ема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерям - викам.
- Ти хубаво вечеряш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи… - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо…
- Ц-ц-ц!… - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша…
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!…
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбягвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър… И понякога Слави…
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерях, от един път спрях да вечерям.
- Искаш да кажеш…
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно…
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години…
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним…
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите… Да се кръстиме нещо… Кютука… Железото… Или Бетона… Иначе - лошо!… Де да знам!… Айде, мисли, Пуяк, мисли!…
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...
3
Детска реплика, на 4-5 годишно момченце:
"Обичам чесъна.... ммм, той мирише на салам..."
1
Истинска история:
Жена ми и дъщеря ми отиват в кино "Арена". Отиват да видят какви детски филми дават. Оказва се, че дават само "Мадагаскар" и дъщеря ми(на 7 години) казва гордо на касиерката:
- Ние този филм вече сме го гледали на компютъра и няма да го гледаме при вас.
2