Вицове за Исус Христос
В тази категория има 341 вица, разпределени в 23 под-страници.
И когато разбра, че Исус е ходил по вода, Чък Норис започна да плува под земя!
52
Малкия Гошо постоянно слушал семейната легенда за това, как баща му, дядо му и прадядо му в деня на пълнолетието си ходели до езерото. Там, подобно на Христос, те се разхождали по повърхността на водата без да потънат. Когато Гошко навършил също пълнолетие, отишъл при езерото и се качил в една лодка. Стигнал до средата на езерото и се опитал да стигне до брега пеш. Естествено, едва не се удавил. Разочарован, той се прибрал в къщи и веднага отишъл при баба си, за да разбере защо той не е като предците си.
- Нямам идея, Гошко? - казала бабата.
- Може би се дължи на факта, че баща ти, дядо ти и прадядо ти са родени през Януари, а ти - през Август...
18
В американско религиозно семейство синът моли баща си:
- Тате, купи ми автомобил.
- Добре, но при три условия: трябва да се учиш добре, да ходиш на църква и да се подстрижеш. Ако изпълниш условията, на 16-ия ти рожден ден ще ти подаря автомобил.
Минава време...
- Тате, утре навършвам 16 години. Учих се добре, ходих на църква...
- Да, ама не се подстрига.
- Ама, тате, така повече ми харесва. Освен това виж иконите в църквата. На всички тях Христос е с дълга коса, а и апостолите също са с дълги коси...
- И какво? Имат ли автомобили?
15
Човек отива при доктор:
- Докторе, имам проблем с яйцата.
- Сваляй панталона!
Прегледал го, след това го намазал с йод, написал нещо на една бележка и казва:
- С тая бележка, отиваш при доктор Иванов в 15 кабинет!
Отива човекът при доктор Иванов. Той го накарал да свали панталона, прегледал го, намазал топките със зелено, написал на същата бележка нещо и му казва:
- С тая бележка се връщаш пак при доктор Петров!
Тръгва човекът, но любопитството го гризе. Отваря бележката и чете:
- "Доктор Иванов! Христос Воскресе!"
- "Доктор Петров! Во истина Воскресе!"
9
"Исус те обича" са думи, които, звучат прекрасно в църква, но по съвсем различен начин в мексикански затвор...
10
Млад поп щял за първи път да чете литургия пред енорията под надзора на владиката. Притеснил се доста, как ще се представи и преди това посръбнал от църковното винце за кураж. Когато литургията свършила, той отишъл при надзорника си да обсъдят представянето му, а владиката му казал:
- Като цяло мина много добре моето момче, но допусна четири практически грешки, три теоритически и две от общ характер.
Започвам с практическите:
1 - на амвона не се излиза на четири крака, а на два;
2 - литургията не се гъгне и подсвирква, а се пее;
3 - купела пред теб не е за драйфане, а за кръщаване на деца.
4 - расото не се запасва в дънките, а виси свободно.
Колкото до теоритическите:
1 - Юда не е прее*ал Христос, а го е предал;
2 - Адам не е изял сливата на Ева, а ябълката;
3 - и една от божиите заповеди не гласи ближи обичания си, а обичай ближния си.
- Ами тези от общ характер? - плахо попитал попът.
- Нищо важно не е, но занапред да знаеш, че литургията завършва с АМИН, а не с а`е е*ете си майката... И за кръстенето се използват ТРИ пръста: палец, показалец и среден, а не само среден.
15
- Какви цигари е пушил Христос?
- Син Давидов.
8
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
Мисля, че Путин е виновен и за смъртта на Исус, защото напоследък всеки убит от руските служби... възкръсва...
18
Тълпата линчува Мария Магдалена на градския площад. Идва Исус и казва:
- Който няма никакъв грях, нека пръв да хвърли камък по нея.
След думите му прелита огромен камък и разцепва главата на Мария Магдалена.
Учуден Исус се оглежда да види кой е хвърлил камъка и ядосано казва:
- Mайко, как ме дразниш понякога!
7
По време на Великденските празници, ефектна наша блондинка е на почивка в Гърция. Разпуска тя в лоби бара на един хотел, когато до нея приближава млад грък. Покланя се леко и се представя:
- Христос Василaкис!
Нашето момиче се замисля леко и отговаря:
- Воистина Василaкис!
16
Мъж се прибира от работа и сяда да вечеря. Жена му го пита:
- Скъпи, имаш ли някакви планове за Великден?
- Да, имам! Смятам да направя като Исус - ще изчезна петък и ще се върна в неделя!
8
- Другарю Сталин, Христос Воскресе!
- Да, знам, докладваха ми вече...
16
Тайната вечеря. Влиза Христос и пита апостолите:
- А бе, вие какво сте се разпищовили такива, какво сте се разпели и развикали, каква е тази олелия? Нали ме поканихте на тайна вечеря!?!
- А, Юда взел някакъв хонорар от 30 сребърника и сега черпи, та сме си спретнали едно купонче и сме се понапили малко...
5
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
38