Вицове за Италия и италянците
В тази категория има 162 вица, разпределени в 11 под-страници.
В магазин за скъпи платове влязла претенциозна клиентка:
- Покажете ми най-хубавия червен плат!
Продавачът се разчекнал от усмивки и поклони:
- Заповядайте, госпожо! Бургундско червено направо от Франция!
Оная пипнала тъканта с два пръста и сбърчила претенциозно нос:
- Не е достатъчно мек! Искам нещо друго!
Служителят се шашнал, взел стълбата и свалил от най-горния рафт един топ алена материя:
- Ето, моля! Кралско червено от Англия! Самата кралица си шие дрехи от него!
Кифлата се намусила неодобрително:
- Цветът не е достатъчно наситен! Толкова ли нямате нещо свястно тук?
Продавачът изпаднал в прединфарктно състояние! Бръкнал под тезгяха и измъкнал нещо суперлуксозно:
- Ето, госпожо! За специални ВИП клиенти като Вас - най-доброто директно от Италия! Любимият плат на Армани, Версаче и Долче и Габана!
Клиентката изсумтяла снизходително:
- А, бе не е перфектен, ама - хайде, от мен да мине!
Служителят въздъхнал с огромно облекчение:
- Браво, госпожо! Отличен избор! А колко метра ще искате? Ако вземете целия топ сме готови да Ви направим страхотна отстъпка!
Оная обяснила:
- Всъщност ми трябва много по-малко! Вчера купих на сина ми едно плюшено кученце. А той, калпазанинът му с калпазанин - да вземе да му откъсне езичето!
Селски ерген седял пред оремага на площада. По някое време покрай него минала комшийката му и той закачливо и казал:
- Ооо, Танчеее, много хубава "италия" имаш!
Поласкана от комплимента, Танчето му отвърнала:
- Их, беее Тодоре, не ми подхвърляй такива "континенти"!
- Много се радвам, че не живеем в Испания, Италия или някъде другаде!
- Защо?
- Защото не бих искал да се казвам Ерос, Хуан или, да не дава Господ, Педро!
- Много си прав, Курти!
Жена си прави прическа, преди да замине на екскурзия до Рим.
- И къде, муци, казваш, че ще ходиш - пита фризьорката й.
- До Рим.
- Ау-у-у, ужасен град, гмеж, мръсотия, просто ужас! И с какво ще летиш?
- С Ал-Италия.
- Най-гадната авиолиния на света! Самолетите стари, стюардите - грозни, храната - отврат. И къде ще отседнеш там?
- В малко бутиково хотелче, казва се Тиесте.
- Бутиково - дръжки! Била съм там, отвратно е, ужасно обслужване, хлебарки по стаите. И какво ще правиш, докато си там?
- Ще разгледаме Колизеума, ще отидем до Ватикана, можем да видим и папата...
- Ще видиш на куково лято! Най-много да излезе на едно балконче, голям колкото главата на топлийка и ти ще си една от хилядите, които ще си мислят, че са го видели.
След месец жената се връща от Рим и е отново при фризьорката.
- Е, и как беше, муци? - пита тя.
- Невероятно - самолетът ни беше чисто нов, само дето ни се дублираха местата, но ни настаниха в първа класа и няма да ти разправям - шампанско, черен хайвер, млад стюард, който тичаше за всяка моя поръчка. А пък хотелчето - приказка! Току-що го бяха реновирали и ние бяхме първите гости, така че ни настаниха в президентския апартамент безплатно...
- А във Ватикана ходи ли? - пита злобно фризьорката.
- Ходих, муци, и да знаеш какво стана! Както си вървим, до нас се приближи швейцарски гвардеец, потупа ме по рамото и каза, че папата имал навик да кани на лична аудиенция случайни посетители и че на нас се е паднала тази чест. Влязохме в неговите покои, той дойде, аз коленичих пред него, той сложи ръката си върху рамото ми и знаеш ли какво ми каза?
- Какво?
- Чадо мое, кой те е подстригал така идиотски?!
Абе, вие в кой век живеете бе, дами и господа? Стига с тези остарели предразсъдъци! Кой нормален яде маруля? Вече ползваме Айсберг. Късаме го внимателно с ръце под звуците на някоя успокояваща мантра. След това се молим за всички разпокъсани витамини, минерали и соли. Бързо избърсваме сълзите си, да не пресолят салатата ни, която вече сме осолили с хималайска сол. Балсамовият оцет от северният склон на южна Италия, от смачкани гроздови чепки, брани по новолуние от девствени 40 годишни моми, само той може да овкуси салата до онзи божествен момент, в който шеф Ангелов би се просълзил като я опита. И сока на 2/3 от един лайм, докато всичко се разбърква само обратно на часовниковата стрелка - да не се развинтят електромагнитните полета на Х-бозоновите частици в салатата.
Надписи в автобусите:
Русия:
- "Не пийте с шофьора по време на движение".
Колумбия:
- "Не застрелвайте шофьора по време на движение".
Турция:
- "Не изнасилвайте шофьора по време на движение".
Нова Зеландия:
- “Не яжте от шофьора по време на движение".
Италия:
- "Не говорете със шофьора - ръцете му трябват, за да кара".
Питат радио Ереван:
- Какво е глобализация?
- Това е, когато богати китайци пътуват до Италия, за да си купят дрехи, произведени в Китай. - отговорило радиото.
- Ти разбра ли? Росито отива да учи пиано в Италия.
- Че от къде толкова пари?
- Аааа, събрахме ги на общо събрание, то не се търпеше вече!
- Скъпа, какво си донесе от Италия?
- Нови комплекти бельо, че старите омръзнаха вече на всички...
- Всъщност е мноо готино, че си живеем точно в България, а не накъде в Италия или Испания...
- Що?
- Ами щото не искам да се казвам Ерос, Хуан или да не дава Господ, Педро!
- Както винаги си прав, Kурти...
- Здравей скъпи. Нали помниш, че утре имам рожден ден? Ще има ли подарък за твоето котенце?
- Приготвил съм ти нещо, но искам да е изненада.
- Сега няма да заспя! Моля те, разкажи!
- Харесва ли ти Италия?
- Много!
- А, Испания?
- О,Боже, страхотно е!!
- Отлично. Утре от двадесет и два часа играят Италия - Испания. Взел съм бира.
- Таня, защо плачеш?
- Ядох бонбони "Рафаело" и не станах щастлива!
- Те се ядат в Италия за да си щастлива, а не на село под навеса!
- Айше, имаш страхотна италия!
- Благодаря за континента, хасан!
- Алооо, от полицията сме! Мъжът Ви, като се върна от Италия, спазва ли 14-дневната карантина?
- Ааа... върнал се е значи...
11 часа преди обед. Бай Милчо слуша новините по радиото в кръчмата и пие ракия. Малка ракия, щото има принципи, и е преди 12. Прави му компания една муха, която се е размразила и жужи между прозореца и календар с Преслава, която рекламира това, което пие нашия главен герой. Влиза Гогата и поздравява. Леля Мара без да пита му сипва една голяма. Гогата също си има принципи.
- А, бе… Как ще се пазим от вируса? Ония китайския? – пита бай Милчо.
Леля Мара отива да меси каймата за кюфтетата, защото не ѝ се води геополитически спор с епидемиологичен оттенък.
- Че кво има да се пазим? Знаеш ли къде е Китай? – приема предизвикателството Гогата.
– Къде е Китай? На другия край на свето? Докато долази до нас тая гад, че умрем от… от…
Гогата се мъчи да измисли от какво ще умрат, но усеща, че темата е неподходяща и казва „наздраве“.
- Да ама сега е в Италия! – не го оставя бай Милчо.
– А от Италия ни дели една Сърбия и е у нас.
- Е така де. В Италия има какво да прави, а при нас чий ще го дири? – успокоява го Гогата.
- Ние сме дърти, младите да му мислят.
- Млади, дърти, вируса не подбира. – мърмори Милчо.
- Плюс това сме в пълна безопасност. Помисли малко? Ветъра върти пушеко от пернишкио ТЕЦ и у село, знаем си… Нали нема да се лъжем?
Милчо клати глава в знак на съгласие, че знае и нема да се лъжат.
- При нас нема никакъв въздух. Само пушеци. Как ще се разпространява като нема среда къде да се пръка, деа и вируса?
Милчо се кръсти против уроки – на обратно, щото преди десети е бил партиец, и после така и не се беше научил точно как се прави. Плюе на пода и продължава:
- Така е. Ама по новините казаха, че се предава и с немити ръце.
- Е сега какво?
Гогата отпива широка глътка и си гледа ръцете.
- То не можеш пък съвсем нищо да не пипаш. Имам един противогаз от военните, ама му няма клапата. В казармата ни учеха, че срещу радиацията трябва да се пазим с противогази. А къде е радиацията, къде е някакъв вирус? А? А оная казарма беше от социалистическата. Немаше лабаво. А клапата като я затуля с памук и готово.
- А памукът преди това трябва да го натопиш в ракия, щото ракията, казаха по новините, най-добре трепе вирусите. Двамата мълчат и пият.
- Ма требе да се пазим от тези с компютрите – подхваща Милчо – Хакерите.
- Кои? Кои? – не разбира Гогата.
- Тези, бе. С интернета. Жичкаджиите…
- Е те какво?
- По жиците, казват, се разпространявал. Вируса, бе. Нали за това говорим?
- У къщи влиза само жицата за ток, ама по нея тече 220 волта. Само да ми се качи вируса и че се опържи като хлебарка.
- Да, ама не е 220 щото ония от енергото пускат по-малко. Язе съм го мерил с мултицета и знам.
Двамата мълчат. Наближава 12. Дано по новините кажат нещо ново, че темата започна да се поизчерпва, а има да се пие още цял ден.