Вицове за Иванчо
Вицовете за Иванчо и Марийка, и Иванчо и учителката, илюстрират малкия Иванчо с неговото мръсно подсъзнание и поведение. Подобни са историите за Иванчо и баща му, Иванчо и майка му, Иванчо и баба му, както и всички около него.
В тази категория има 4595 вица, разпределени в 307 под-страници.
Бащата:
- Синко, получил си двойка по математика!
- Кой ти каза?
- Твоята учителка!
- Ах, тези жени, хич не могат да пазят тайна.
Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал:
- Бабо какво е това мужду краката ти?
Бабата се изчервила и отвърнала :
- Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините.
- А как е станал тоя белег ?
- Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така.
- Ееее, той пък баш по пу*ката ли те умерил…
Иванчо се прибира вкъщи:
- Мамо, мирише вкусно! Какво готвиш?
- Нищо, гладя накапаната ти тениска!
- Иванчо, къде си изцапа така панталона?
- Мамо, аз тебе питам ли те къде все си късаш чорапогащниците?
Иванчо среща Марийка:
- Здрасти, Марийке!
- Ей, с две думи ме кандардиса!
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата.
Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола.
Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал:
- Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва:
- Отивам да донеса един морков.
Марийка му отговаря:
- Донеси един и за нос.
- Татко, можеш ли да се подписваш със затворени очи?
- Да, защо?
- Тогава се подпиши в бележника ми.
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо:
- Госпожо, какво правят тези кучета?
Госпожата сконфузена:
- Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал:
- Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб - то та е*е в гъза…
Бащата на Иванчо казва:
- Дай да ти видя бележника.
- Не мога. Дадох го на Петърчо - искаше да изплаши родителите си.
Иванчо към майка си:
- Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам.
- Правилно си отговорил. А той какво каза?
- Нищо, само че много се зарадва…
Учителката пита:
- Кой от вас написа'Госпожата е говедо' на дъската?
Всички мълчат.
- Пак питам, ако никой не си признае ще ви накажа всичките.
Става Иванчо:
- Аз, госпожо.
- Е добре, мислех да те накажа, но ще ти простя защото каза истината…
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия си час - върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: 'Ще те чукам!'. По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора:
- Не мога повече така!
А той я пита:
- В кой клас?
- III-Б. Средната редица, последния чин.
- Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Учителката се разболяла и влязла във болница. Класът изпратил Иванчо на свиждане. Връща се и докладва:
- Деца, положението е безнадеждно. Утре я изписват и от вдругиден пак е на работа.