Вицове за кафе
В тази категория има 2167 вица, разпределени в 145 под-страници.
Събрали са двама лекари в кабинета на единия да пият кафе и да пушат. Гледайки през прозореца виждат човек със странна походка.
- Колега аз като специалист мога да поставя диагноза на този човек само по походката му и тя е че има разместени прешлени 6-7-8 на грабначния стълб.
- Колега аз със моя опит мога да кажа като го гледам как криволичи спира и пак тръгва мога да заключа че този човек има обикновен ишиаз - рекъл другия.
- Хайде да отидем и да го питаме.
Спират човека и го питат от какво страда. От ишиаз или от разместени прешлени. Човека ги погледнал с тъжна усмивка па рекъл:
- Не познахте и двамата. Имам стомашно разстройство мъчих се да пръдна а се насрах.
В някаква луксозна сладкарница, една клиентка казала на сервитьора:
- Извинете! Изпуснах си лъжичката за кафе на пода! Бихте ли ми донесли нова?
Онзи бръкнал в горното джобче на сакото си, извадил оттам лъжичка за кафе и се усмихнал широко:
- Заповядайте, госпожо! Не, не се учудвайте! Този прибор не е в джоба ми случайно! Шефът нае консултантска фирма с цел да вършим работата си по-експедитивно. Специалистите стигнаха до извода, че клиентите много често изпускат лъжичките си за кафе на пода. И препоръчаха, ние, сервитьорите да носим такива в джобовете си! Така вместо да се разкарваме до кухнята - пестим ценно време!
Дамата кимнала одобрително:
- Браво! Извинявайте, че Ви го казвам, ама от дюкяна Ви виси някакъв конец!
Служителят я уверил:
- Това също не е случайно, госпожо! Същата консултантска фирма установи, че персоналът губи много време, когато ползва тоалетната. Затова направиха следното. Другият край на конеца е вързан за пениса ми. Когато вляза в тоалетната, дръпвам свободния край на конеца. И половият ми член изскача светкавично от гащите. А пък после, тъй като не съм си го пипал - отпада нуждата да си мия ръцете. Така се пести както време, така и вода, сапун и салфетки!
Клиентката се озадачила:
- Добре, де! Само едно не разбрах. След като се облекчите - как си прибирате пениса в гащите?
Сервитьорът се усмихнал широко:
- О, това става много лесно! Помагам си с лъжичката за кафе!
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб@л съм и майката на работата! И утре е ден!!!".
Една жена била омъжена за именит, но доста по-възрастен от нея професор. Не след дълго той починал и я оставил вдовица в разцвета на силите й. След като преминал траурният период, тя се поогледала и си харесала си един млад хубав здравеняк. Въпреки че той бил със средно образование, се омъжила за него. Предвид обстоятелствата нямали пищно сватбено тържество, но булката приготвила богата вечеря за двамата. Когато го поканила на масата, новият и съпруг казал:
- А, не! Моят баща ми е казвал да не сядам на вечеря с жена си, преди да съм я задоволил.
Взел я на ръце и я занесъл в спалнята. След това, разбира се, си хапнали сладко-сладко.
На другата сутрин булката събудила мъжа си и му казала, че го чака апетитна закуска - палачинки, мекички, омлет.
- А, не! Майка ми ми е казвала да не сядам на закуска с жена си, преди да съм я задоволил.
Същото се потретило и на обяд, защото така му бил казал дядо му и т. н. След няколко дни жената седнала на кафе със свои приятелки. Те били много нетърпеливи да разберат как е животът с новия и съпруг.
- Какво да ви кажа? Не е образован като предишния, но е от много добро семейство.
Блондинката идва в магазина и вижда непознат предмет.
- Какво е това?
- Това е термос.
- Защо е необходим?
- В него горещото си остава горещо, а студеното - студено...
Блондинката си купи термос, на следващия ден идва на работа и гордо показва покупката си на колегите си:
- Това е новият ми термос. В него горещото остава горещо, а студеното остава студено...
- И какво имаш в него?
- Две чаши горещо кафе и сладолед
Мъж отива да търси работа в Канадските пощи. Интервюиращият го пита:
- Алергичен ли сте към нещо?
Мъжът отговаря:
- Да, към кофеин. Не мога да пия кафе.
- Ок, били ли сте някога на военна служба?
- Да, бил съм на една мисия в Афганистан.
Интервюиращият казва:
- Това ще ви донесе 5 допълнителни точки към характеристиката. А имате ли някаква степен на инвалидност?
- Да. Избухна бомба близо до мен и изгубих двата си тестиса.
Интервюиращият прави гримаса и вписва: инвалидност, получена при служба на Родината! Това носи допълнителни бонус точки. Окей. Според регламента имате достатъчно точки, за да ви назнача още сега. Нормалното ни работно време е от 8 сутринта до 4 следобед. Можете да започнете утре в 10 часа и да си планирате нещата всеки ден да идвате в 10.
Мъжът озадачено го пита:
- Щом работното време е от 8 до 4, защо да идвам в 10?
- Това е държавна работа. - казва интервюиращият.
- Първите два часа пием кафе и си чешем таш*ците. Няма смисъл да идваш преди 10.
Собственик на кафене в Габрово се кара на барманката!
- Момиче гледам те, пълниш им чашките с кафе до ръба, май ще си търсиш нова работа!?
- Шефе, аз за премия се боря, а ти ще ме гониш!!! Шефе, така захар не могат да си сложат...
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм и казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е, как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5, 2 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шаранът помни нещо?...
- Миме, кръвното ми е паднало...
- Какво искаш - кафе, скандал или парламента по телевизията...?
В лекарския кабинет влязъл възрастен мъж, отпуснал се тежко на стола и тъжно въздъхнал:
- Докторе, взе да не ми става оная работа.
Доктора го погледнал със съчувствие и попитал:
- На колко години сте, господине?
- На 65- отговорил пациента.
- Е, нормално е- казал доктора- възрастта, все пак си казва думата, а и трудово та натоварване. А какво работите?
- Директор съм.
- Хм, това вече не е нормално- почесал се доктора- женен ли сте?
- Да, женен съм от 40 години.
- А жената оправяш ли я и колко често?
- Ами оправям я, долу горе веднъж на месеца?
- Казах ти аз, че е нормално. Ето, загубил си форма. А като си директор, любовница имаш ли?
- Има, разбира се!
- А нея колко пъти на месец я чукаш?
- Как на месец, бе докторе- почти се засегнал човека- четири пъти в седмицата си я чукам.
- Мдааа, значи не си загубил форма. А като си директор, секретарка имаш ли?
- Че как директор без секретарка, имам естествено.
- А секретарката чукаш ли я? Колко пъти на седмица?
- Как на седмица, бе докторе, на ден!
- Добре де, колко пъти на ден?
- След всяко кафе си я чукам.
В този момент доктора се замислил дълбоко, отворил някакъв дебел справочник зачел нещо вътре и попитал:
- Абе, ти колко кафета на ден пиеш?
- Ами, колко- замислил се пациента- между десет и дванадесет.
- Сигурен бях- тържествуващо казал доктора- само от кафетата е, да знаеш!
- Ох- отдъхнал човека- а аз помислих да не е от чекиите...
Върви си мравката с чувал на гърба и минава край кафене, където щурецът си пие коктейла.
- А когато сняг забръска...?
- Ще свиря в шведски ресторант!
На следната година, мравката с чувал на гърба го вижда излегнат в скъп кабриолет с две красавици.
- А когато сняг...?
- Имам договор за турне из Средиземноморието!
На другото лято, мравката с чувал на гърба, го вижда в Ролс Ройс и леко почуква на стъклото:
- Ти като пътуваш толкова, през Франция минаваш ли?
- Разбира се - доволно отговаря щурецът - кажи ако искаш нещо!
- Ако срещнеш оня тъпак Лафонтен, кажи му от мое име: "Да го духаш!"...
- Аре да се видим на кафе.
- О, не, не ми се пие кафе...
- Аре де, от 6 месеца не съм пил кафе...
Една моя позната забеляза че пиша с лявата ръка и ме пита:
- Не ти ли пречи, че си левичар?
- Не! Всеки човек си е особен. Ти например с коя ръка си бъркаш кафето?
- С дясната. - отговаря тя.
- Виждаш ли, а нормалните хора използват лъжичка...
Двама приятели се видели на кафе. Единият попитал:
- Защо не си на кеф, Ванка?
Другият въздъхнал:
- Много ми е ниска заплатата, Жоре! Колко пъти молих шефа да ми я повиши поне мъничко! Ама, той - не, та не!
Първият му обяснил:
- И аз бях така! Обаче, направих една гяволия. Взех едно л*йно и си го намазах тънко на филия. Шефът ме попита:
"Какво правиш, бе?"
А аз му отговорих:
" Не ми стига заплатата, господине! Та съм принуден да ям л*йна!"
И той се трогна, загриза го съвестта и ми повиши трудовото възнаграждение! Опитай и ти!
И така, още на другия ден, Ванката занесъл едно л*йно в офиса. Взел една филия и я намазал с дебелина два пръста!
Дошъл шефът му и се шашнал:
- Какви ги вършиш, бе, Иване! Тука - смърди, та се не трае!
Служителят отговорил:
- Не ми стига заплатата, господине! Та съм принуден да ям л*йна!
Началникът се троснал:
- Ами, като не ти стига заплатата - това л*йно го мажи на по-тънко, бе!
Любими фрази в администрацията:
- Не зависи от нас, господине!
- Системата не позволява!
- Елате утре!
- Вие не бяхте ли тука вчера?
- Колежката е в отпуска!
- И други хора чакат, не сте само вие!
- Вижте дали не е в кафето!
- Това не е наша работа!
- Момент, че сме с нова система.
- Значи, вземете си документ от КАТ и го донесете.
- Не ги определяме ние тези работи!
- Знам, че звучи абсурдно, но това е положението!
- Живеем в България, господине!
- Обадиха се по телефона и затова са преди вас!
- Еми нямаме, свършиха, купете си от книжарницата.
- Ксероксът е две спирки надолу.
- Оплачете се на когото искате!
- Пак ли сте вие?
- Седнете ще ви извикаме!
- Не ви ли дадоха номерче?
- Съжалявам, но няма какво да направя.
- Не, не се шегувам.
- Носите ли си копие?
- Не, този ксерокс е само за вътрешна употерба.
- Разпечатайте го и се върнете.
- Така ни е наредено!
- Пийте едно кафе и елате пак.
- И на нас ни е писнало от много неща!
- Не знам, вижте на втория етаж.
- Аз не идвам у вас да ви чукам на вратата, нали?
- Еми, вие трябва да си носите химикалка!
- То така всеки ако почне....
- За пръв път виждам такова нещо.
- Сега се връщам!
- И аз искам много неща, ама...
- Ми щом искате пуснете жалба, ама ви казвам, че няма смисъл.
- Компютърът нещо заби... Ванчеее!