Вицове за кенеф
В тази категория има 171 вица, разпределени в 12 под-страници.
Във Враца един турист пита един местен жител:
- Извинете, къде има тоалетна?
Врачанинa:
- Тука нема кенефи, баце.
Туриста:
- Защо?
Врачанинa:
- Оти истинскио врачанин, никогиш не пита къде има кенеф?
Туриста:
- Е как така?
Врачанинa:
- Е те така те, баце, я ти казах, че истинскио врачанин, никогиш не пита къде има кенеф, оти он сам решава къде да бъде кенефа!
33
Турист се заблудил в гората. Видял малка къщичка и почукал:
- Има ли някой тук?
- Да! - чул се детски глас.
- А татко ти при теб ли е?
- Не, той излезе преди малко.
- А майка ти?
- Не, тя беше тук преди татко, но после и тя излезе.
- Че вие никога ли не се събирате заедно?
- Събираме се, но не и тук в кенефа!
12
Отива Жоро Пикоча на зъболекар и му вика:
- Доктореее, ше умрем, ей! Умори ма тва.
- Що бе чича ми?
- Па боли ма зъб ша бръкна с клещите и ша му е*а мамата.
- Зини да видим!
Зинал ония, зъболекаря гледал, гледал, па вика:
- Ейй, ония, видело саа ше го мъйням тава да знааш.
Извадил зъба, а Жоро му вика:
- Фани завий таа гад у нек'ва ратия!
- Еш па тоа, оти бе?
- Те така, завий тама у нещо салфетка, тоалетна ратия кво намериш.
Завил зъбаро зъбо у ратийка, дал му го, Жоро го земал, прибрал са у дома, влезнал у кенефа, хвърлил зъба у дупката и рекъл:
- МАААМИИЧКАТА ТИ ДЕ*БА, КАТ НЕЩЕШ ДА ЕДЕШ ЛЕП, ЯЖ ГОВНА!!!
13
Тя.
- Искам ягоди.
Той носи ягоди, подготвен.
- Заповядай.
Опитва.
- Не искам ягоди. Искам хамсия.
- Ето ти хамсийка, хапни си.
- Не искам хамсия...
- Друго нещо ли искаш?
- Искам!
- Какво искаш?
- Праскови искам.
Носи праскова. Обелена.
- Заповядай?
- Не искам! Лигава ми е. Искам... Не знам... Искам хляб с масло и сирене.
3 минути по-късно.
- Ето ти филийка с масълце и сир...
- Каква е тая смрад! Не искам сирене!!
- Добре.
Отнася филията.
- Искам... Лайно.
- ЛУДА ЛИ СИ! Какво лайно, откъде да го взема!
- Ами от кенефа! Отивай!
Десет минути. Носи поднос с лайното.
- Какво е това?
- Как какво! Нали ти го искаше!
- Посоли го!
Посолява го.
- Ръсни му черен пипер.
Ръсва му.
- Опитай го как е.
- НЯМА ДА ГО ОПИТАМ! СЪВСЕМ СИ ОТКАЧИЛА!
- ОПИТАЙ ГО ПЪК!
Това се повтаря няколко пъти. Накрая с върха на вилицата той го опитва. Прави гримаса...
- Как е?
- Как искаш да е - ЛАЙНО!
- Тогава не го искам...
6
Чукам на вратата на кенефа, да проверя дали е свободен, отвътре се чува "Влез!"
11
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
21
Гледам една врата, пише Мъже. Влизам вътре, то... КЕНЕФ!
9
Един много го припънало на сранйе и нашия без да гледа влезнал на заден ход у кенефа, набърже свалил гащите и рррррррррр... Кога се навалил да си дигне гащите - гледа зад него два крака. Обърнал се и кво да види - имало някакъв човек, който седи на тоалетната чиния.
Този му рекъл:
- А бе, що се не обаждаш, яле кво стана - целия те насрах. А ония се поизбърсал с една ръка па рекъл:
- Па то оставаше и устата да си отворя.
11
Разбирам младите момичета, които изпитват неистово влечение постоянно да се снимат по кенефите на заведенията. Когато до 18 годишна възраст си бил с външна тоалетна, попаднеш ли най-ненадейно в мраморна такава, културният шок е неудържим!
8
Вуте и Нане са в кръчмата.
Нане:
- Чух, че те арестували на летището... нещо за опит за душене, на старица в кенефа?!
- Цели 2 часа, мамка му... оная, на седалката до мен, в самолета, ми дудне за смотаните и внучета! И кога най-после млъкна... ми вика:
- О, ама аз говорих през цялото време, а съм сигурна, че и ти има какво да кажеш... Кажи, к'во мислиш за внучетата?!
7
Ако ви е трудно в кенефа - после ще ви е леко в живота!
3
Иванчо иска разрешение да отиде до тоалетната и учителката го пуска. В кенефа, обаче, няма хартия и Иванчо си забърсва дупето с ръка. Връща се в клас и стиска юмруче. Учителката:
- Какво имаш в ръката си? Я си я отвори!
Иванчо:
- Няма... Имам малко леприконче... ще го уплашите!
Водят го при директорката.
Тя:
-Я си отвори ръката!
- Ще уплашите леприкончето!
Директорката:
- Отваряй я веднага! Ще извикаме баща ти!!!
Иванчо си отваря ръката:
- Ей го... направо се е насрал!
41
Мъж си мърмори под носа:
- Да му се не види и на жена ми! Когато си играе с нещо никога не го ставя на мястото му! От половин час съм в кенефа и не мога да го намеря, че да се изпикая най-после!
10
Във фирмения кенеф съм и чета на вратата табела:
- "Моля, изхвърлете хартията в кошчето." Егати фирмата, щом ще ме следи колко пъти ще сера!
5
- Ей, защо пиеш вода от езерото? Тук се изливат кенефите на пет села.
- What did you say?
- Викам, с двете шепи ще ти е по-удобно.
8