Вицове за кифли
В тази категория има 226 вица, разпределени в 16 под-страници.
- Как каня мъж на бира?
- Бира с Кифла пие ли ти се?
5-те ТОП Ш*БАНИ НЕЩА В ТОЯ ЖИВОТ:
1. Българските политици...
2. Пед*раст с очна линия...
3. Потна бабичка в претъпкан трамвай...
4. Не къпан шофьор на такси, който пуши смрадливи цигари и ти говори на “батка”...
5. Мъж, който си чисти ушите с ключа от колата...
6. SMS-ите от мобилните оператори...
7. Домакиня, която цяла вечер пуска на гостите си видео от рождения ден на детето и сватбата на сестра си...
8. Спортните коментатори на БНТ...
9. Моралист - веган...
10. Кифла, която се снима с айфон в огледалото на банята...
11. “Творците”, които подкрепят правителството...
12. Дебело дете отличник...
13. Мъж с чорапи и сандали...
14. Футболист, който “пак казва” в поредното си интервю...
15. Майка, която говори за бебето си в първо лице множествено число... “вече ядем пюрета”, “растат ни зъбки”, “имаме колики” и т. н.
Започне ли някоя кифла да пише за еб*не във Фейсбука, веднага ми става ясно, че и за свирки не я търсят. Мерси.
Напомням на всички кифли, които цяло лято се гъзарeeха с летните ботуши, че вече е време да си приготвят зимните джапанки!
На устата на дядо Петко се появил херпес и отишъл на доктор:
– Дядо Петко, мога да ти предпиша вносни лекарства, ама по-добро лекарство от майчината кърма няма. Намери някоя кърмачка и тя ще ти помогне. Дядо Петко се примолил на една младичка комшийка.
– Че 'що да не ти дам бе, дядо, нали е за цяр!
Извадила тя гърдата, а той сладко засукал. По едно време взело да и става хубаво, па рекла:
– Нещо друго няма ли да искаш, дядо Петко?
– Ееех, да имаше сега една кифличка...
Кифлите ще имат нужда от два броя iPhone X's. Един за времето със... и един за времето без грим.
Как няма да поскъпне брашното, като всяка втора е кифла...
Всяка кифла може да яде банан еротично. Но я опитай да сърбаш секси шкембе чорба!
- Напред, назад и обратно. На мен и на теб приятно... Що е то?
- Еее...
- Люлка, ма, кифло!
- Една баница, една кашкавалка, една милинка, една кифла с мармалад и един айран.
- За тук или за вкъщи?
- За тук, вкъщи съм на диета...
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
Вафли в косите, кифли в главите.
Относно въпроса на кифлите:
- Къде изчезнаха истинските мъже в България?
- Истинските мъже не късат салфетки под ритмите на Галена в нощните клубове. По това време те отдавна спят, защото на сутринта ги чакат далеч по-важни дела от твоите "вафли" в косите. Истинските мъже ги срещаш всеки божи ден, но не ги забелязваш, защото не карат кабриолети и не висят в лъскавите сладкарници. Всъщност може и да не ги срещаш толкова често, защото истинските мъже излизат поне три часа, преди ти още да си махнала гурелите от засъхналата си спирала. Не виждаш и парите им, защото те не са върху барабаните на оркестъра в кръчмата, в която ходиш всеки петък. Техните пари са в банката, на влог. Истински мъже има и ти ги срещаш всеки ден, но не ги забелязваш! А не ги забелязваш, защото те не искат да срещнат теб...
- Що е то Facebook?
- Това е баничарница, продаваща кифли.
Реших да го играя кифла... Помолих съседа да ми даде кученцето си да се помотая из мола с него... И така шлянкам се с кученцето под мишница из мола и кифлея, но ротвайлера по едно време се изхлузи...