Вицове за кино
В тази категория има 436 вица, разпределени в 30 под-страници.
Мъж и жена са на кино. На мъжът обаче много му се е допърдяло, стиска, стиска... но няма как. Накрая не издържал и казал на жена си:
- Жена, ще пусна едно гълъбче.
- Тук ли?
И без да чака отговор се изрязал. Минали 4-5 минути, повторило се пак.
- Жено, ще пусна още едно гълъбче...
След 30 минути същата история. От задната редица един бабаит го побутнал и му рекъл:
- Ако изпуснеш още едно гълъбче ще ти разбия гълъбарника...
8
- Докторе, не мога да ходя на тоалетна!
- Вижте, важен е оптимизма, не може да ходите на тоалетна... Ми, тогава идете на кино, театър, опера...
5
И все пак ми е мъчно за нямото кино. Така хубаво беше да видиш как жената говори ли, говори, а глас не се чува...
12
Разходки, театър, кино, сладолед, с*кс - това не значи нищо. Започне ли да ти стиска пъпките по гърба, значи нещата са сериозни...
18
След 25-годишен брак, един ден той и казва:
– Скъпа, преди 25 години живеехме в гарсониера, карахме един малък SEAT Ibiza, спяхме на един разтегателен диван и имахме един черно бял 14 инчов телевизор... Само, че аз всяка вечер си лягах с една секси блондинка на 25 години. Сега имаме разкошен мезонет, и двамата караме S-класа Мерцедес, спим в кралска спалня, а плазмата ни е цяло кино. Обаче чук*м една 50-годишна жена. Не ти ли се струва, че нещо бъркам?!
Тя го поглежда замислено и спокойно му отговаря:
– Абсолютно си прав. Как не се бях сетила?! Ами, иди и си намери една сексапилна руса 25-годишна блондинка, а аз ще се заема да си възвърнеш и всичко останало.
18
Петров е ерген. Вече наближава четиридесетте, а продължава да е ерген. През главата му нито веднъж не е минала мисълта, че някой ден може и да се ожени. Иначе Петров води съвсем нормален живот. Всеки понеделник Петров е на бар. С куверт, закупен от колегата му Иванов. Всеки вторник Петров е на театър. Билет му осигурява колегата му Стоянов. Всяка сряда Петров е в спортната зала. Пропуск му е намерил колегата Драганов. Всеки четвъртък Петров е на кино. Билет му е купил колегата му Христов. Всеки петък Петров е на гости у колегата си Пенев, по-точно гостува у Пеневи, пие кафе с г-жа Пенева, слуша нейните оплаквания и болести.
Всяка събота Петров е на ресторант. Сметката му редовно се плаща от колегата му Донев. Всяка неделя след обяд Петров е на футболен мач. С билета на колега му Вичев. А вечерта си лежи спокойно в гарсониерата и гледа предаването "Всяка неделя". Гарсониерата му я купиха преди десетина години колегите му Иванов, Стоянов, Драганов, Христов, Пенев, Донев и Вичев. При едно единствено условие - веднъж седмично да я предоставя на всеки от тях, за по няколко часа...
15
- Така ми е мъчно за нямото кино! Толкова е приятно да видиш, че жената си отваря устата, а глас не излиза.
6
ИЗДИРВА СЕ ГАДЖЕ. ЕТО ИЗИСКВАНИЯ:
Да ни пий, да ни пуши, да ней по-нисък от мени, да ней па и много висок, да ней по-малък или много дърт. Да йе от голям окръжен град или ут чужбината. Да ней черен. Да ни слуша Чалга. Да ни слуша и Рап. Да харесва Кубинска музика, ма да не обича сериали. Да има кола, ама такава, че и аз да можи да я карам /за цвета после/. Да плаща сметкити. Да ма води редовно у Моуа. Да жрибец в леглото. Да обича да ходи на : Кино - 2 пъти седмично, Танци- 6 пъти на месец. Да има компютър. Да чати есемеси и най важното да готви. Пире. Чисти. Да разхожда куче, котка. Да кара колело, мотор, трактор, камион с ремарке и полуремарке /ТИР/, сърф и самолет. Да можи да носи на пари. Да е каратист , пианист ,масажист. Да можи да гледа дЯца, кокошки, овци, пилци, добитък и друга стока- включително и мени.Сига не се сещам за още друго, ама има......
Също да изпуска газове умерено, можи да мляска и да съ уригва, хубаво е да паркира колата, дет аз ша я карам. Евентуалното редовно къпани е препоръчително, но ако не смърди много и пере чаршафите, може да е по-рядко. Бих искала и сам да си ший дупките по гащите и чорапити. Хубаво е да спортува, ма можи и просто да няма шкембе, ни държа на плочки. Мъжът да ремонтира сичко, което има нужда от римонт, вкл. и мени. При наличие на градина - да копа, плеви и да цепи дърва. Вечер да ми разтрива крачката.
Благодаря въ за фниманието!
32
Мъж и жена отиват на кино. Пред входа на киното жената почва да мрънка на мъжа, че само я излага:
- Защо пък ще те излагам! Кюфтенцата са съвсем прилична храна!
– Може и да са прилични, но нормалните хора влизат в киното с пуканки...
16
Как да преживеем кризата:
- Спираме да се возим с личната кола, а ползваме обществен транспорт, не обядваме по заведения, а си носим храна от вкъщи. Купуваме продукти на промоция, а дрехи от разпродажба. На кино - един път в месец...
Въпрос! А ако преди кризата съм живял така, сега какво да правя?
9
Диалог в интернет:
- Пратих ти рози.
- Аха, свали сега няколко филма и ми ги изпрати. А после кажи, че и на кино си ме завел.
8
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
27
Младеж и девойка били на кино и след филма момчето казва:
- Филма беше 2 часа, а ти дори не ме целуна…
- Е, поне ти направих св*рка…
- На мен?
9
- Госпожице, може ли да ви поканя на кино?
- А Малдивите не ви ли харесват?!
11
- Кино, Кино ма!
- К'во ма?
- На вас к'во ви дадоха над пенсията, ма?
- Един гол *уй ни дадоха!
- Малее! Па на нас, само по едни двайсе лева ни дадоха! Мръсници!
2