Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се, шофьорът казва:
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
Пътника:
– Кой?
Таксиметровия шофьор:
– Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става.
Пътника:
– Възможно е, но все пак няма идеални хора.
Шофьора:
– О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
Пътника:
– Звучи невероятно направо!
Шофьора:
– Има и още. Паметта му като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен!
Пътника:
– Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
Шофьора:
– Всъщност аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за ш*баната му жена...

Добавен преди 5 години 12

Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко. Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де.
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сармите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" и... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се трещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближааа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу!"?
Отговори ми влакът! Облеших очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни-кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Ових се, слязох на гарата, а там на перона - още трима по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"

Добавен преди 5 години 10

Учителката пита:
- Кой от вас обича да слуша чалга?
Всички вдигат ръце, само едно момиченце на последния чин не вдига.
Учителката пита:
- Ти защо не вдигаш ръка?
Тя:
- Защото не харесвам чалга.
Учителката:
- А каква музика харесваш?
Тя:
- МЕТЪЛ.
Учителката:
- Боже Господи, защо пък точно МЕТЪЛ?
Тя:
- Ами баща ми свири на барабани, майка ми на е-китара, запознали се в Woodstock, а аз съм зачената в Wacken - затова слушам МЕТЪЛ.
Учителката:
- Виж какво, моето момиче, човек не трябва винаги да прави това, което правят родителите му. Представи си, че майка ти е прост*тутка, а баща ти някой алкохолик и безделник - какво щеше да стане тогава?
Тя:
- Ами тогава сигурно и аз щях да слушам чалга!

Добавен преди 5 години 40

Рок концерт. Вокалиста се дере мощно, но по едно време забравя текста на песента. Обръща се към басиста, който дъни някво соло.
- Брат, как беше вторият куплет?
- Не знам,питай солиста!
- Как беше вторият куплет?
И той не знае и му казва да пита другия китарист, но и той не знае.
Пита барабаниста:
- Как беше втория куплет?
Обаче ония думка яко на барабаните и се провиква:
- На коя песен?

Добавен преди 5 години 18

Сутринта намерих шапка пълна с пари. А после цял ден някакъв тип с китара ме преследваше.

Добавен преди 6 години 20

Снощи в 3:15 ч. съседът ми тропа по вратата като ненормален. Добре, че не спях, а още си свирех на китарата, изкара ми акъла...

Добавен преди 6 години 9

Октопод кандидатства за работа в цирка:
- Мога да свиря на всякакви инструменти...
- Моля, покажете!
И октоподът свири на пиано, китара, акордеон, устна хармоника и арфа. Всички са във възторг.
Директора пита:
- А можете ли да свирите на гайда?
Октопода гледа странно и подозрително:
- Какво е гайда? Дайте да пробвам, предполагам ще мога...
Донасят гайда, октопода я хваща, оглежда с възхищение и пита:
- Може ли първо да я нае*а?

Добавен преди 6 години 10

Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.

Добавен преди 6 години 14

- За всяко нещо в този живот си има подходящо време и място! - си помислих аз, в два часа през нощта, оставих внимателно дрелката и си взех китарата...

Добавен преди 6 години 5

Съседът ми има къртач HILTI, аз пък имам китара GIBSON! Неговият бетон все някога ще свърши, но МЕТЪЛЪТ е вечен!

Добавен преди 6 години 34

Електрическата китара се появила, след като мълния ударила цигански катун...

Добавен преди 6 години 11

Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко... Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де?
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сърмите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" И... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се втрещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближаа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу?"
Отговори ми влакът! Облещих очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Увих се, слязох на гарата, а там на перона - още двама по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"

Добавен преди 6 години 19

Една зима, Минчо хвана страшен ларингит. Направо си загуби гласа, само мучеше. В неделя отиде за риба и не щеш ли... хвана Златната рибка!
И сега, горкият си има китара, огромни цици и ски-щеки. Е, и гласът му се възвърна... ама късноо, къснооо!

Добавен преди 6 години 11

Алкохолът е главният ми учител. След като навлезе в кръвта ми,ме учи да свиря на китара, да казвам истината на хората и съблазнително да танцувам на масата!

Добавен преди 6 години 3

Какъв странен ден... Сутринта намерих една шапка с дребни монети... и после целия ден ме преследва някакъв тип с китара.

Добавен преди 6 години 6