Вицове за клиенти
В тази категория има 1618 вица, разпределени в 108 под-страници.
Шивач пита клиент:
- Вие ерген ли сте?
- Не, женен съм!
- Мда... значи ще запишем: таен джоб в хастара на сакото...
Таксиметров шофьор към клиент:
- Нещо не ми вдъхвате доверие. Имате ли пари?
- Имам, но все още са у вас...
Евреин, собственик на оптика, учи сина си на бизнес:
- Когато влезе клиент, няма да гледаш в тавана, а ще го гледаш право в очите. Когато си хареса очила и попита за цената, му казваш 200. Ако не мигне продължаваш - и 99... Ако не мигне, продължаваш - евро. Ако не мигне продължаваш - на стъкло. Ако не мигне, продължаваш - без ДДС. Когато извади парите да плаща, му казваш - рамката не е включена в цената...
Мъж е в командировка в малко градче. Вечерта се настанява в хотела и открива, че няма какво да прави. Не успява да намери работещи заведения, няма дискотеки - нищо. От досада започва да чете телефонния указател в стаята. След това звъни на рецепцията и се заговаря с рецепционистката. След дълъг приятелски разговор и една бутилка вино тя вече е в леглото му. По някое време жената казва замислено:
- Било писано, че ще се озова в леглото на клиент на хотела.
Мъжът:
- В телефонния указател е писано.
- Какво?!
- Виж какво е написано с молив на първа страница “Рецепционистката е дашна!
- Как така толкова жени постоянно те свалят? - попита клиента, отпивайки от уискито си.
В отговор барманът мълчаливо си облиза веждите.
В парижкото кафене, в което Сартр ходел, имало келнер, който в по-малко натоварените часове четял зад бара "Битие и нищо". Една събота келнерът тъкмо дочитал пасажа, в който Сартр онагледявал с пример доминиращото значение на Отсъствието над Присъствието.
- "Представете си, че имам среща в 4 часа със своя приятел Пиер в дадено кафене, закъснявам с четвърт час, щом влизам се оглеждам обезпокоен, дали Пиер е тук, забелязвам много други неща - клиентите, масите, огледалата, опушената атмосфера, потракването на керамичните чашки и чинийки, приглушената глъч, ала Пиер го няма. Всичко в кафенето образува фон, на който се откроява крещящо и ясно - отсъствието на Пиер."
В този момент в кафенето на нашия келнер влязъл Сартр и подхвърлил поръчката си.
- Чашка кафе с много захар, но без сметана.
Келнерът веднага започнал да приготвя кафето, но се замислил и казал:
- Мосю Сартр, ние нямаме сметана.
- Но аз нали Ви казах, че не искам сметана! - отвърнал изненадано Сартр.
- Да, да, разбрах, но пак ви казвам, ние нямаме сметана, затова пък имаме мляко. Ще позволите ли да Ви сервирам кафето с много захар, но без мляко?
По времето на Тито в Белград отворили първия публичен дом. Той естествено работел нелегално, уж, че е кафе. Влиза клиент:
- Кафе ли ке пиеш или ке клецаш?
- Ке клецам.
- Оди нагоре по стълбичката.
И така с всеки клиент. Но един ден:
- Кафе ли ке пиеш или ке клецаш?
- Кафе ке пия.
- А бе кой ке ти вари кафе бе, оди горе и клецай!
Бар. Няма клиенти. Млад барман стои зад бара и скучаейки бърши чаши. Готина мадама се приближава до бара:
- Извинявайте, може ли да говоря с шефа ви?
Барманът погледнал мадамата похотливо и казал:
- Няма го в момента. Ако мога аз нещо да ви помогна?
- Ами добре. Може! - казала мадамата.
Замислила се за момент и след това нежно го погалила по бузата. В следващия миг си пъхнала пръстите в устата му. Барманът започнал с наслада да и смучи пръстите. След няколко секунди мадамата рязко си извадила ръката и тръгнала към вратата.
Обърнала се и казала:
- Все пак, кажи на шефа си, че в женската тоалетна е свършила тоалетната хартия...
- Ало, полиция! Аз съм собственикът на златарския магазин! Искат да ме ограбят!
- Моше, пак ли сте вие? Ако клиент поиска два процента отстъпка, това не се счита за грабеж!
И все пак той татуира името на своята бивша. Без да обръща внимание на това, което му казваха приятелите. И на факта, че клиентът искаше дракон.
Скромно момиче започнало работа като продавачка. Но понеже магазинът бил за кондоми, а тя била много притеснителна, собственикът я успокоил - виж, сега, няма да се притесняваш, нашите клиенти са много готини, те дори не използват думата кондом, а номерация - 10 е за малък размер, 15 - среден и 20 - голям.
Речено-сторено, успокоила се девойката, всичко било точно, но още първият клиент бил някакъв мангасарян, който влязъл и рекъл 30! Девойката била в шок, какво да прави, панирала се, но решила да звънне на управителя. А той казал:
- Споко, нямаш грижи, дай му 30 кинта, това е мияча на прозорци!
Ретрокласика.
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено! - казал управителят.
- Колко искате да вложите?
- Три милиона долара! - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт. - отвърнала възрастната госпожа.
Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме! - казал той.
- Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно! - заявила дребничката възрастна госпожа.
- И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел! - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога! - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник! - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!
- Коя е най-извратената татуировка, която сте правили за свой клиент?
- Един мъж поиска да изпиша в долната част на корема му рецепта за мусака.
Политик се изповядва в църквата. Отчето го пита:
- Какъв е грехът ти, синко?
- Много съм алчен, отче!
- Ооо, това е голям грях! Трябва да се избавиш от него!
- А как да го направя?
- Ами сега като излезеш от църквата дай 20 лева на първия, когото срещнеш.
- Да му дам 20 лева?! Просто ей така!
- Да, синко, все с нещо трябва да се започне!
Политикът се съгласил. Излиза от църквата – наоколо никого. Мръднал малко в страни – гледа една прост*тутка. Няма как – тя била първата... Приближил се към нея и протегнал ръка с двайсетачка. Тя възроптала:
- Ама това е малко! 50 ми дай!
- Е как 50? Отчето ми каза, че 20 е достатъчно!
- Еее, отчето, отчето! Ама отчето е редовен клиент!
В ресторант, сервитьорът се обръща към клиент:
- Как намирате пържолата си?!
- О, намерих я съвсем случайно под един картоф от гарнитурата, бъдете спокоен...