Вицове за клиенти
В тази категория има 1619 вица, разпределени в 108 под-страници.
Келнер отваря бутилка. Тътен, грохот, кълба дим, от които се появява брадато лице с чалма.
Клиента:
- Какво е това?
- Това ли... това е джин!
- Но аз си поръчах шампанско! Донесете книгата за жалби!
0
В пункт за дизелово гориво, единствена цистерна, на която е написано с големи черни букви "ДИЗЕЛОВО ГОРИВО" - клиент пита:
- Шефе, зареждаш ли малки туристически газови бутилки?
0
В екзотично заведение сервитьорките са облечени като животни. Една от тях е в костюм на пиле. Когато поднася поръчката на една от масите, клиентът пита:
- Ще ми помътите ли яйцата?
0
Адвокат говори с клиента си, който е осъден за зверско убийство:
- Имам две новини за вас. Добра и лоша. Лошата е, че сте осъден на смърт на електрическият стол...
- Това е ужасно, а каква е добрата новина?
- Успях да издействам по-нисък волтаж...
1
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
5
Един тип влиза в ресторант и сяда. Келнерът идва до него с менюто. Клиентът казва:
- Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е.
Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал:
- Така... За първо имаме супа от пиле и таратор - за мене таратор, а за второ имаме... пържола и гювеч. Бих искал гювеч.
Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно.
На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила...
На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал:
- Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.
0
Клиент към майстора на часовници:
- Чуйте, това нещо тик-така.
- А вие какво искате?
- Преди ремонта това беше барометър.
1
Клиент извиква сервитьора:
- Опитайте тази супа!
- Ако не ви харесва, ще я сменя...
- За Бога, опитайте тази супа!
- Знам, че е мъничко пресолена...
- Опитайте тази супа, като ви казвам!
- Виждам и така, че е поизстинала...
- Опитайте тази супа, дявол да го вземе!
Сервитьорът приближава и се оглежда объркан:
- Но тук няма лъжица!
- Слава Богу! - въздъхва клиентът. - Най-после забелязахте!
0
Подпийнал в ресторанта клиент си плаща сметката, без да остави бакшиш на сервитьорката. В последния момент му хрумна да вземе още нещо и поръчва на бармана да му завие една бутилка за вкъщи.
- А мен забравихте ли ме? - кокетно напомня сервитьорката.
- А да, завийте ми и нея! - кима клиентът.
0
Клиент сяда на бара.
- Чаша уиски, моля.
- Какво да бъде - ирландско или шотландско?
- Без значение. Да не мислите, че ще разговарям с него.
0
Таксиметров шофьор се налапал с боб чорба. Качил се клиент и таксиджията, без да се осети, пръднал. На клиента му замирисало. Казал:
- Колко коня ви е колата?
- Не знам. Към 100.
- И аз не знам, обаче някой кон се е насрал.
2
Ценоразпис за селски туризъм
Те го и ценорасписо, като у скобите съм турил пояснениа, за по наясно.
ЦЕНОРАСПИС
Спане
У одаята с исглед накъмто барата - два лева на креват.
У одаята с исглед накъмто дворо - един и педесе, пак на креват.
(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско, ама ако некоя ми фане окото, моем да напрайм остъпка с некакви процентове)
Ядане
Закуска - пържени филий с кисело млеко една паничка.
Обет - пържена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно, само компота е секогаш)
Вечера - яйцета на очи, ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица, по желание на клиенто, с мезе торшиа, а летоска домат ели краставица.
Сичко наедно - два и педесе, секи ден.
(ако неко ден ми ареса компаниата, може да отпущим по ена голема кайсиева, за бес пари)
Хигиенски нужди
Ако некой му се прикъпе слочайно, може летоска у барата, а зимъска у цинково корито, с ладка вода от котел. И у двата случая претвиждаме търкане на гръб с кисе, от назе. Ако търка Глигорица, таксата е лев и осемдесе, ако търкам язе таксата става на лев и педесе, що съм по-як.
Ако некой си мие забите, да си носи паста, що у Добролево немаме. Ние заран, като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе. Сапун нема нужда да се носи, ние имаме ператен. Он се не пеняви като грацкия, ама отмива добре.
Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път, като се размерише, та почне да люти на очите, му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане, става дума за голема нужда (леле а Натка расправа, че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо, за бес пари, ама гледай да не е у саденото.
Торизам и други заебавки
Отиване (и завръщане) до гората за гъби, ели е тека, само за расодка, с придрожвач (язе) - един лев натам и един лев навам, става на въпрос за пеша.
Ако е с яздене на магаре, таксата е секи път различно, що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам, сметам язе.
Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) - педесе стотинки сичко, ама кво си викнеш на Витка ели Благой, си плащаш оделно.
Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемоната) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари, ама вие че си се разберете кой.
Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) - осемдесе стотинки.
Издойване на крава, пак тека - лев и двайсе.
Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) - два и педесе за кубик.
Копане с малечко мотиче у дворо - един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха).
Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе - два и двайсе на рет.
Чистене на кочината на прасето Гошко - осемдесе стотинки.
Изфъргане на тор от оборо до улицата - лев и четиресе на количка.
Други - наспорет клиенто.
(у други олизат Глигорица да ви пее като едете, ели язе да ви водим до казано, да видите как се пече рикия, ели текива неща)
Забелешка
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде, е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота, по същите цени. И да си водат превеждач.
Добре дошле у назе!
2
Клиент в книжарница:
- Дайте ми оная книга за слаботелесни...
- Коя книга?
- А бе как се казваше... "Отнесени от вихъра".
1
- Пред мен се разкрива страшна картина! - казва потресен екстрасенс на клиентка. - Утре вашият мъж ще загине!
- Да, да, знам това - отговаря посетителката. - А мен ще ме осъдят ли или не?
0
В магазина. Клиент към продавачката:
- Дайте ми 200 грама салам. Отрежете 100 грама отляво и 100 грама отдясно.
Продавачката:
- Вие сте полицай!
- Как познахте?!
- По униформата.
1