Компютърни вицове
Всякакви шеги за компютрите и хората които ги използват, лафове за софтуер и хардуер, майтапи за програмисти и разработчици, бисери за интернет, скайп, фейсбук, уиндоус, линукс и всичко свързано с компютрите.
В тази категория има 4392 вица, разпределени в 293 под-страници.
РАЗРЕШАВАМ на Facebook да ми използва снимките! Make me famous, Mark!
5
Сега ако сложат под карантина и Facebook... Всички ще умрем!
11
- Здравейте, кандидатствам по обявата за специалист по киберсигурност.
- Вашето CV?
- На десктопа Ви е...
12
Facebook е много хубаво нещо! Все едно имаш гости, ма не ти пият от ракията. Ай наздраве!
11
От БГ мама:
– "Изтеглих файл от Интернет, но повече не ми трябва. Как да го върна обратно?"
Отговор:
– "Ето, заради такива нещастници като вас, скоро интернет ще остане съвсем без файлове."
17
За възпитанието:
- Възпитаните потребители на Фейсбук притежават фино чувство за такт, когато коментират чужд пост. Те никога не допускат собствената им диагноза да попречи на домакина да разгърне своята.
13
Провежда се конкурс за секретарка.
Влиза страхотна мадама - гърди, крака, лице - всичко като на топ модел.
Шефа я разпитва:
- Езици знаете ли?
- Да, английски, немски и френски.
- Добре, а компютри владеете ли?
- Разбира се, Windows, Linux, естествено Office, програмирам малко и на Си.
- Чудесно! А пишете ли бързо на машина?
- До 200 знака в минута.
- Прекрасно! И каква заплата искате?
- 5 000 eвро!
- 5 000? При нас толкова и главния инженер не получава!
- Ми чукайте него тогава.
32
Приятелите във Фейсбук са като флумастери - имаш цял пакет, а само три пишат!
20
ФЕЙСБУК ПРИСТРАСТЯВАНЕ ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР:
1 степен - само четеш.
2 степен - започваш да коментираш.
3 степен - започваш да играеш игри.
4 степен - започваш да правиш тестове.
5 степен - започваш да крадеш статуси.
6 степен - започваш спорове по статуси.
7 степен - правиш си втори профил.
8 степен - започваш да спориш с хората и от двата профила.
9 степен - започваш да блокираш хората и от двата профила.
10 степен - след дълъг спор се блокираш сам от другия си профил.
9
Фейсбук пост от 2035 година:
- Утре в 9:00 ч. пътувам за Марс и имам 2 свободни места.
12
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се, шофьорът казва:
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
Пътника:
– Кой?
Таксиметровия шофьор:
– Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става.
Пътника:
– Възможно е, но все пак няма идеални хора.
Шофьора:
– О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
Пътника:
– Звучи невероятно направо!
Шофьора:
– Има и още. Паметта му като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен!
Пътника:
– Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
Шофьора:
– Всъщност аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за ш*баната му жена...
12
ЗАБЕЛЯЗАЛ СЪМ, ЧЕ... ТИЯ НАЙ-КИСЕЛИТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК... СА СИ НАЙ-КИСЕЛИ и извън него...
8
А НЯКОИ ХОРА... влизат във ФЕЙСБУК... САМО за да СЕ ОБИДЯТ...
6
ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА... гледаше с тъжен и празен поглед опустелия Facebook... После се пресегна и написа "К*Р" на стената СИ... НЯКОЙ ГО ЛАЙКНА...
15
ПИСМО ОТ КАЗАРМАТА
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5:30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара да се върна в леглото и да пазя тишина. Така, че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука...
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така, че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му вра̀та и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. Оттогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка
36