Компютърни вицове

Всякакви шеги за компютрите и хората които ги използват, лафове за софтуер и хардуер, майтапи за програмисти и разработчици, бисери за интернет, скайп, фейсбук, уиндоус, линукс и всичко свързано с компютрите.
В тази категория има 4396 вица, разпределени в 294 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 26802

КОМПЮТЪРЪТ – ЧИНОВНИК
Много автори твърдят, че компютърът е устройство, което преобразува информация. Всъщност такава дефиниция заблуждава, защото с подобна дейност се занимават множество различни системи и устройства, а някои философи отбелязват, че и камъните преобразуват информация. Поради това следното определение е значително по-точно: компютърът е бюрократизирано устройство за преобразуване на умствен труд във физически. Твърди се (тезата принадлежи на апологетите на компютризацията), че той помага да се поевтини и подобри умствения труд. Това твърдение е съмнително, защото компютърът нито ни подсказва, нито ни учи да мислим правилно. Той просто премества трудностите от единия джоб в другия /вместо "джоб" може "крачол"/. Има един твърде научен подход към изследването на нови и непознати обекти и явления. Това е методът на черната кутия. Съгласно теорията тя е нещо, за което нищо не е известно, и това много улеснява изследването ѝ. При изучаването на черна кутия изследователят прави различни "заклинания" на входа, доколкото там, където прави това, има вход, а в кутията нещо става, понеже навсякъде нещо става и от време на време нещо се появява на изхода, стига там, където е заложен капанът, да има изход. При такова изследване компютърът се превръща в система от входно - изходни устройства и нещо подозрително черно, което върши цялата работа. Подобен тип разглеждане не прави разлика между радост и тъга, но показва връзката между някои теории и практики. А в нашия случай практиката е следната:
Необходимо ни е устройство, което да задоволява следните изисквания:
1. Да разбира какво искаме от него, дори и когато на нас не ни е ясно какво искаме, и да не разбира самоволно неща, които не ни трябват, дори и когато формално сме ги поискали.
2. Да го разбираме не по-лошо, отколкото то нас.
3. Да не струва скъпо, т.е.:
а) изправени пред алтернативата: увеличаване на щата или закупуване на компютър, постигайки компромиса: (компютър) + (щат за обслужването му), да имаме положителен баланс в счетоводните книги;
б) да дава възможност за странични доходи.
4. Да развеселява персонала.
5. И не на последно място: да не отнема на Човека добитото с толкова труд място във Вселената. По-конкретно нещата стоят така: нещото, което искаме да се направи, сметне, нарисува и пр., не е толкова просто, че да го извършим спокойно в "кратки срокове". Следователно това нещо трябва да се надроби заедно с отговорността на повече участници и операции. Ако всичко беше достатъчно просто и не се налагаше да бързаме, компютър не би бил необходим. Така например никому не е потребна машина за закопчаване на копчета - затова и такава няма, ако не се смятат възраженията на някои специалисти по системи и на някои кибернетици, че всеки цип е такова устройство. Във връзка с горното към класическия компютър (този на фон Нойман) са разработени следните главни устройства:
- програмист;
- перфораторка;
- четец;
- процесор;
- печат;
- оператор.
ПРОГРАМИСТЪТ е биоустройство, което се захранва със суровини от полуестествен вид - заповеди, печати, договори и прочие продукти от бюрократичен произход. Изисква по-специален режим на работа, но не винаги го получава; често прави грешки; може, но не винаги иска да възприема устна информация. Преработва всичко това в нестандартни знаци върху оразмерена хартия.
ПЕРФОРАТОРКАТА е биомеханично устройство, което се храни с биопродукти и мода. Преработва отпечатаните върху хартия знаци в нанесени щети (дупки) върху картон. Не прави грешки, но упорствува в направените.
ЧЕТЕЦЪТ е механично устройство, което се храни с картон, ток и човешки нерви. Преработва щети върху картон в щети на картон и токови удари, които с широко сърце раздава, комуто падне.
ПРОЦЕСОРЪТ е устройство, което се храни с електричество и време, а произвежда различни токови удари. Докато работи, мига до зачервяване. Всички други устройства чакат неговите препоръки, за да ги изпълнят по своему.
ПЕЧАТЪТ е устройство, което се храни предимно с токови удари, които преработва в механични и в крайна сметка в нанесени стандартни знаци на нестандартни места върху хартия.
ОПЕРАТОРЪТ е биоустройство, което реализира значителна част от физическия труд на компютъра. Храни се с биопродукти, различни "носители на информация" и шум. Произвежда разместване на носителите на информация, ентропия и връзки. Основният слуга на всички други устройства на компютъра.
Повечето устройства на компютъра освен с оператор са обвързани с телове, наричани кабели. Кабелите са основните устройства за преливане на информацията от пусто в празно. Те са тихи, кротки и злопаметни. Всеки ударен или настъпан кабел в подходящ момент превръща резултата от действието на компютъра в модерен ребус.
Всички тези устройства, обвързани с телове и печати, представляват една от формите на компютъра. За да се ориентираме как действува, трябва да му дадем Задача. Задача е всичко, което ни кара да се чешем по главата, когато тя не ни сърби. Притежавайки нещо подобно, ние се стараем да го прехвърлим на програмиста заедно с неприятния сърбеж. Ако сме извършили това достатъчно ловко, поставили сме значи задача на компютъра (и същевременно сме се уверили, че програмистът е хипотетичният вход на компютъра). Програмистът се включва в действие, приема известно количество кафе, което ускорява процеса на освобождаване от сърбежа, и след неопределено време произвежда известно количество знаци върху хартия. Те се преработват от перфораторката в съответните щети върху картончета, които чрез четеца стават на токови ударчета, наричани понякога импулси. Те започват да се разхождат по кабелите насам - натам, докато стигнат до процесора. Тук произвеждат цяла лавина от себеподобни, което в крайна сметка стига и до печата, и произведеният ребус се връща на програмиста. Полученият обект е отново задача, отново се появява съответния сърбеж... и така процесът се повтаря, докато на програмиста не му омръзне и той не започне да убеждава другите, че е получен резултат. Всяко едно от тези действия се съпровожда с кратки умствени усилия и многократно преместване на носители на информация. Така компютърът съумява да изпълни и второто си главно предназначение - да бюрократизира своята дейност. Въпросът за бюрократичните свойства на компютъра е изследван в редица други теоретични и бюрократични разработки.