Вицове за красиви
В тази категория има 2994 вица, разпределени в 200 под-страници.
- Красива ли съм, скъпи?
- Как да ти кажа, ако отидеш в планината вълците ще си запалят огън, за да не ги доближаваш.
Петя стоеше в чакалнята на стоматолога. По едно време видя цялото име на зъболекаря и се сети за високо, красиво момче със същото име, по което беше залитнала в гимназията. Тя се зачуди дали е същия човек, но когато видя сбръчкан 40-годишен зъболекар, тази мисъл бързо ѝ излезе от главата - той е прекалено стар за да ми бъде съученик. След като седна да я преглежда, тя все пак го попита:
- Вие да не сте учил в 95 ЕСПУ?
- Да! Защо?
- Кога сте завършил?
- 1990 г! Защо питате?
- Бил сте от моята гимназия! - отговаря Петя.
В този момент той почна да я оглежда внимателно. И тогава този грозен, стар, сбръчкан, дебелог*з, прошарен кучи син я попита:
- Вие по какво сте преподавала?
На пътя е спряла кола и не тръгва. Отзад се е наредила голяма опашка от автомобили. Всички свирят с клаксоните. От колата излиза красива блондинка, приближава се към най-близкият автомобил и казва на шофьора:
- Господине, бихте ли погледнали, какво ѝ има на моята кола, а аз тука ще натискам клаксона вместо вас…
В болницата един мъж тъкмо излиза от упойката след операция. Жена му седи до него и му държи ръката.
Той отваря очи и я поглежда:
– Прелестна си, ангел мой!
Жената се зарадвала, защото за пръв път чувала толкова мили думи от мъжа си. След няколко часа той пак се пробужда:
– Красива си!
– А къде остана прелестна? - пита жената.
– Отпуска ме упойката...
Срамежлив мъж споделил с приятел, че много харесва една аптекарка, но не знае как да я заговори. Приятелят го посъветвал да купи нещо от аптеката, след това да я заговори и да я покани да пийнат по нещо. Нашият човек така и сторил. Отишъл в аптеката, наредил се на опашката, дошъл му редът, събрал той всичката си смелост, погледнал аптекарката право в красивите очи, краката му омекнали и смотолевил:
- Аз ще пия аспирин. Ти какво ще пиеш?
Малко бисери от радиото:
1.
- Може ли да пуснете " Прекатурила се планината"?
- Притулила!
- Какво, какво?
- Песента се нарича "Притулила се планината."
- А, недей много зна!
2.
- Ало, може ли да го включите на жена ми в ефир?
3.
- Искам да поздравя Иванка!
- Иванка - съученичка ли Ви е?
- Да, от казармата!
4.
- Искам да поздравя мъжа ми, който е в командировка в чужбина с песента на братя Аргирови - "Ненужен"!
5.
- Тая вечер ми е много мъчно. Преди седем месеца се скарахме с брат ми заради едно прасе. Искам да го поздравите с една братска песен и да му предадете,че ако сега ми върне прасето - всичко ще му простя!
6.
- Ще ме поздравите ли с някоя песен?
- А Вие - как се казвате,господине?
- Не си казвам името!
- Е, как тогава да Ви поздравим?!
- А сега да Ви видя, де!
7.
- Тази вечер се запознах с най-красивото момиче на света! И желая в нейна чест да пуснете някоя нежна балада!
- Колко романтично! А как е името на дамата?
- Оф... един момент!
Настрани:
- Как ти беше името, ма?
Като гледам кви претенции имат тия мацкиии... да е висок, да е богат, красив, умен, забавен... Аз не държа непременно да е висок, но би било по интересно да е към 5 сантиметра по-забавен от другите...
Момичето:
- Свободен ли си тази вечер?
Момчето:
- Не, ще излизам.
Момичето:
- С кой?
Момчето:
- С най-красивото момиче на света.
Момичето:
- Добре, чао!
След 5 минути звънеца в нейната къща звъни.
Момичето:
- Защо си тук?
Момчето:
- Казах ти, че ще излизам с най-красивото момиче на света!
Момичето:
- Ооо, аз ли съм?
Момчето:
- Не, повикай сестра ти!
- Скъпи, изневеряваш ли ми?
- Откъде ти дойде на ум?
- Постоянно си заобиколен от умни и красиви жени.
- Не ми трябват умни и красиви жени, имам нужда от теб.
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа:
- Ей, дългия! Кой е най-красив в гората?
- Ти, лъвчо.
След малко среща зебрата:
- Ало, раираната! Кой е най-красив в гората?
- Ти си, лъвчо.
Продължава нататък и вижда слона:
- Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората?
Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя.
Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори:
- Ей, какво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш – “не знам”.
Служител в голяма софтуерна компания, на име Грег, най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато… яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки… нищо… нищо освен банани и кокосови орехи. След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
- От къде идваш? Как се озова тук?
- Идвам от другата част на острова. - отвърнала тя.
- Яхтата ми потъна и аз се озовах на тази земя.
- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла…
- О, това ли? - казала жената.
- Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
- O, нe… това е невъзможно. - заекнал Грег.
- Ти нямаш инструменти. Как го направи?
- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Грег я гледал смразен.
- Хайде да идем у нас.
Грег я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко…
- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Грег приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Грег влязъл в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
- Майчице, тази жена е възхитителна! - унесъл се в мисли той.
- Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа, разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него - бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш… нали се сещаш… - тя го погледнала право в очите.
Грег не могъл да повярва на ушите си:
- Искаш да кажеш… - преглътнал въодушевено… искаш да кажеш, че мога да си проверя mail-a!?!
- Скъпи, тук пише, че за един мъж е достатъчно да бъде малко по красив от маймуна!
- Ми да. Малко по красив от маймуната с която живее!
Мъж и жена на разходка:
– Виж какви красиви листа!Всякакви цветове и краски! О, толкова е красиво!
Мъжът:
– Кое, шумата ли?
Един принц бил много красив, но имал само един недостатък - имал гайка на пъпа. Пробвал всякакви ключове, но нито един не станал. Отишъл при придворния магьосник:
- Минаваш през десет планини в десета, през девет земи в десета, през девет села в десето, през девет къщи в десета, ще отвориш девет кутии и в десетата ще намериш гаечен ключ.
Пребродил принцът десетте планини. Най-накрая взел ключа, отвинтил гайката и... му паднал з*дникът.
Срещнали се испанецът и бай Ганьо.
Южнякът казал:
- Ние, в Испания - никак не бързаме!
Когато някой ни попита кога ще стане нещо,отговаряме "Маняна!" Това в свободен превод означава "Може би утре, може би - друг ден! Все някога!
За къде да бързаме? Животът е кратък, а работа ще има винаги! Нека най-напред да се насладим на красивите жени, ароматното вино и веселото слънчице! А работата - може да почака!
Бай Ганьо кимнал:
- А пък при нас, българите, когато ни попитат кога ще свършим нещо, отговаряме "Е*а ли му мамата!" Това е нещо като вашето "маняна", ама не като при вас - с толкова много стрес и напрежение!